Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 997 от 01.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 905/2025
Вид
Решение № 997
Подписан
01.08.2025
В сила
30.03.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пловдив, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500905 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. Л. С., ЕГН **********; против решение № * г., постановено по гр. д. № ** г. на РС Асеновград. От съда се иска да постанови решение, с което да обяви обжалваното решение за нищожно поради липса на мотиви и абсолютна неразбираемост. Евентуално – да го отмени като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, и вместо това – да уважи предявения иск.

Ответникът Н. В. Т., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 537 вр. 531 ал. 1 от ТЗ. Предявен от В. Л. С., ЕГН **********; против Н. В. Т., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12000 лв., представляваща 1 задължение по запис на заповед, издаден на 27,09,2021 г. с падеж 30,11,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 07,02,2024 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва дължимостта на вземането. Признава, че е издател на процесната ценна книга. Твърди, че записът е издаден като обезпечение на задължението му за връщане на предоставен му от ищеца заем, както и че е изпълнил това си задължение като е върнал заетата сума на 16,11,2021 г. по посочена от ищцата банкова сметка.

С обжалваното решение РС е приел иска за неоснователен като е счел, че между страните е налице каузално правоотношение – по сключен между тях неформален договор за заем, и същото е изпълнено от ответника.

Оплакването за нищожност на първоинстанционното решение съдът намира за неоснователно. Същото е валидно, изразената с него воля е ясна и разбираема – искът е отхвърлен. В мотивната част са изложени съображенията на съда в подкрепа на извода за неоснователност.

В изпълнение на служебното си задължение въззивният съд извърши проверка и не установи наличие на основания за недопустимост на обжалвания акт – със същия съдът е разгледал предявения пред него иск. Не се установиха нарушения на императивни материално-правни норми.

По предявените оплаквания за незаконосъобразност:

Претенцията си ищецът основава на безусловно абстрактно задължение, поето от ответника с процесния запис на заповед. Пред настоящата инстанция не се оспорва, че е налице издаден от ответника запис на заповед (л. 7 по приложеното ч. гр. д. ** г. на АРС) с който той е поел безусловно и неотменимо задължение да плати на ищеца или на нейна заповед сумата от 12 000 лв. с падеж на плащане 30,11,2021 г.; като място на плащане е посочен конкретен адрес в гр. Пловдив.

От това описание на съдържанието на процесния запис на заповед е видно, че той има всеки от описаните в чл. 535 от ТЗ реквизити и е редовен от външна страна. Записът е платим на падеж, вземането е станало изискуемо.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице (издател) обещава безусловно да плати определена сума на друго лице (поемател). Абстрактният характер на сделката произтича от 2 обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с което се поема задължението, не следва да се съдържа основание за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите права. Затова, въпреки че обикновено причина за издаването на записа на заповед е съществуването на някакво друго каузално правоотношение между издател и поемател, за последния в производството по иска срещу издателя не съществува задължение да доказва каузалните отношения. Когато обаче в спора са въведени твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, станали причина за поемане на задължението по записа, то, за да се прецени дали съществува спорното вземане, е необходимо да се изследва и валидността на каузалната сделка, както и евентуалното погасяване на поетите с нея задължения.

В случая ответникът твърди, че записът е издаден във връзка със сключен между страните неформален договор за заем. Това твърдение не се оспорва от ищеца. Напротив – в писмена молба в с. з. на 18,09,2024 г. (л. 33 по първоинстанционното дело) по повод твърдяното с отговора каузално правоотношение ищецът признава не само че е предоставила на ответника в заем посочената сума, но и че във връзка с този заем е подписан процесният запис на заповед („тогава ответникът се съгласи да подпише записа на заповед за сумата от 12000 лв., която пресметнахме, че ще струва ремонта и която вече беше взел авансово от мен под формата на многобройни заеми“). При това положение следва да се приеме за установено, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за изпълнението на задължение, поето по посоченото каузално правоотношение между страните. Следователно погасяването на задължението по заемното правоотношение чрез който и да е от предвидените за това способи има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед (в този смисъл изрично постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т. о., ТК).

Видно от представеното с писмения отговор банково извлечение, на 16,11,2021 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата от 12000 лв. и като основание за плащането е посочено „връщане на заем“. Това обосновава извод за недължимост на претендираното вземане по записа на заповед. Като е 3 достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С писмения си отговор пред въззивния съд въззиваемият претендира присъждане на деловодни разноски. Доказателства за такива обаче не се представят, поради което разноски на ответника не следва да се присъждат.

По посочените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № * г., постановено по гр. д. № ** г. на РС Асеновград.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4