Определение № 360 от 23.07.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. В., 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500219 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5267/ 07.05.24г. на Е. Д. Ц. от гр.В. срещу определение № 678 от 02.04.2024г. по гр.д. № 662/2023г. по описа на РС В.. Излага се, че с обжалваното разпореждане РС В. е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.

Сочи се, че определението е незаконосъобразно и неправилно и е постановено при съществени процесуални нарушения.

Излагат се доводи, че не е ясно кога е уведомена ответницата за възстановяване на срок за отговор, кога е изтекъл срока за отговор. Същата не била упълномощила свой представител- адв.Б., който бил подписал отговора, поради което и като последица следвало да се счете, че отговор не е подаден.

Съдът не се бил разпоредил да се връчи препис от отговора на ищеца Ц., а прекратил производството. Исковата молба била приета и препис е изпратен по чл.131 ГПК и след това съдът приел, че липсва правен интерес у ищеца.

Иска се да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за продължаване на производството.

ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е неоснователна, поради следното:

Видно от гр.д.№ 662/23г. по описа на ВРС, подадена е искова молба, в която се излага, че страните са бивши съпрузи, като след прекратяването на брака между тях, останали съсобственици върху жилище в гр.В. с права по ½ 1 ид.ч.Излага се, че ответницата лишила ищеца от достъп до същия недвижим имот за периода 16.02.2007г. до 10.08.2020г., като ползвайки вещта , същата се е обогатила неоснователно за посочения период, а ищецът е обеднял неоснователно и следва да му върне онова, с което се е обогатила до размера на обедняването.

Иска се на основание чл.59 ЗЗД ответницата А. З. Е. да бъде осъдена да заплати на Е. Д. Ц. 12 600 лева, представляващ ½ средно месечен пазарен наем за ползване без основание на ½ от идеална част на собствения му недвижим имот за посочения период.

В обжалваното определение, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.

59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размер на обедняването.

Съгласно т. 8 ППВС № 1/28.05.1979 по гр.д. № 1/79 правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Прието е, че искът по реда на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск, неговото приложение е възможно само тогава, когато липсват други специални правни средства за защита, т.е. когато ищецът не разполага с друг иск за защита на нарушените си права. С иска по чл. 59 от ЗЗД разполага само този, който въобще не може да защити своето право с друг иск и в това се изразява неговия субсидиарен характер.

Сочи се от ВРС, че искът на собственик срещу трето лице, с което няма облигационна връзка, може да се основава на чл. 59 от ЗЗД, а срещу другия съсобственик следва да се основава на чл. 31, ал. 2 от ЗС или на чл. 30, ал. З от ЗС в зависимост от това дали общата вещ се ползва лично от него или се претендират ползи, от които ищецът е лишен (в този смисъл е посочено Определение № 365 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 1077/2010 г. на ВКС.) Искът по чл. 59 от ЗЗД е посочено, че би бил допустим само в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот (вещта) без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има, но не и когато имотът се ползва от лице, което е съсобственик, какъвто се установи, че е настоящия случай, тъй като в тези случаи ищецът разполага с иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, който е частен случай на неоснователно обогатяване и е специален спрямо общия състав по чл. 59 от ЗЗД.

Посочено е, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, както и че съдът не е длъжен да възприема посочената от ищеца квалификация. В процесния случай е посочено в обжалваното определение,че ищецът е изложил достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да се изведе фактическия състав на предявения иск. Както обстоятелствената част, така и петитума на исковата молба сочат ясно и недвусмислено на заявена искова претенция основаваща се на неоснователно обогатяване.

ВОС, като взе предвид изложеното в жалбата , обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, намира определението за законосъобразно и правилно.

2

Твърди се от ищеца, че между страните е налице обикновена съсобственост/след прекратен граждански брак/. Твърди се още, че ответницата ползва целия имот, като е лишила ищеца от реално ползване на общата вещ.

Обстоятелствената част и петитумът определят предмета на иска, като ищецът не е длъжен да посочи правното основание на иска си.

Петитумът определя и границите, в които съдът е сезиран да се произнесе- в случая в обстоятелствената част е посочено, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца и в петитума се иска връщането на неоснователно полученото до размера на обедняването, което съответства на фактическия състав на чл.59 ЗЗД .

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът е субсидиарен , за защита на права и интереси, за които не е предвидена друга искова защита.

В случая за защита правото на ищеца да получи обезщетение за лишаването му от правото да ползва съсобствената вещ е предвиден реда на чл.31, ал.2 от ЗС, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.59 ЗЗД.

В случая не става въпрос за предвидени различни средства за защита на един интерес, измежду които ищецът може да избира в зависимост от вида на засягане на правата му/ например предвидените положителен установителен, отрицателен установителен, ревандикационен, негаторен искове за защита правото на собственост/ .

Изложените твърдения и доводи в частната жалба не са относими към доводите на съда, обосновали прекратяване на производството.

Процесуалните действия на съда по връчване на исковата молба, изтичане на срока за отговор нямат отношение към правния интерес от предявяване на иска.

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, която следва да е налице във всеки момент на исковото производство. Когато съдът констатира липсата и следва да прекрати производството, независимо от етапа му.

С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането на ВРС като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 678 от 02.04.2024г. по гр.д. № 662/2023г. по описа на РС В..

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4