Решение № 4725 от 07.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4725 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512055 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 и 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от въззивника Д. В. Я., в която се твърди, че присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение значително надвишава минималния размер, определени с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер.

Образувано е и молба на въззивника Д. В. Я., в която се сочи, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение в частта на присъдените на насрещната страна разноски, поради което моли съда да допусне поправка на очевидната фактическа грешка.

Въззиваемите В. Д. Г. и А. Б. Г. в едноседмичния срок за отговор оспорват искането за изменение на решението в частта за разноските и молят да бъде допусната поисканата поправка на очевидната фактическа грешка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По искането с правно основание чл.248 ГПК:

По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това.

Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

Производството по гр.д. №12055/2022 г. е образувано по депозирана от Д. В. Я. въззивна жалба срещу решение от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. №10941/2021 г. на 1

Софийския районен съд, 173 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. Д. Г. и А. Б. Г. искове с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД.

С постановеното на 21.07.2022 г. решение по гр.д. №12055/2022 г. съдът е потвърдил изцяло обжалваното решение. Със същото решение на въззиваемите са присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като съдът е приел, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложността на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемите страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, както е посочено и в постановеното решение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Костова, според който въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 730,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение надвишава незначително този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и с оглед фактическата и правна сложност на делото, не следва да бъде намалявано до минималния такъв.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира искането на въззивника за неоснователно.

По искането с правно основание чл.247 ГПК:

Съдът е сезиран с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение в частта, в която е посочен размера на присъдените на въззиваемите разноски във въззивното производство.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението, като данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се черпят от мотивите на решението.

Искането на страната е основателно и следва да бъде уважено, тъй като действително размерът на дължимите се на въззиваемите разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, е сумата от 730,00 лв., както е посочено и в мотивите на решението.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. В. Я. за изменение на решение, постановено на 21.07.2023 г. по гр.д. №12055/2022 г. по описа на СГС, в частта за разноските.

ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на явна фактическа грешка в решение по гр.д. №12055 по описа на СГС за 2022 г., постановено на 21.07.2023 г., като в диспозитива на същото след текста „на основание чл.78 ал.3 ГПК“, вместо „сумата от 750,00 лв.“, да се чете „сумата от 730,00 лв.“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3