Решение № 79 от 11.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. М, общ. М, обл. вр., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря НДК като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20211450200454 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Пр. Н“ ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., представлявано от В. П. Г. – управител чрез пълномощник адв. П. П. от АК-Х. е обжалвало Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 1100041040, издадено от Агенция „ПИ“ С., с който за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложена, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 и ал.2 т.1 от същия закон, имуществена санкция в размер на 300 лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден в разрез с изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Счита се също, че при описанието на нарушението липсват данни относно изправността на техническото устройство и система, с които същото е установено. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството адв.

П. П. от АК-Х. поддържа искането за отмяна на електронния фиш поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

1

Наказващият орган чрез процесуалният си представител юрисконсулт И. Й. е изразил становище, че електронният фиш е издаден в съответствие с процедурните изисквания на Закона за движението по пътищата и изложеното в него напълно отговаря на изискванията за съдържание. По отношение на спора по същество се посочва, че процесното деяние е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189ж ал.5 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН /изм. ДВ бр.10/2011 година/.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 01.05.2020 година в 12.15 часа с устройство № 20282, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътища намиращо се на път I-1 км. 165+***, е установено нарушение № А4С95Е1АСА76 F6СЕ053011F160АD847 с ППС лек автомобил „*******“ с рег. № ************* с обща техническа допустима максимална маса 3 000, брой оси две, категория ППС: Евро 4 в Община М по път I-1 км. 165+*** с посока намаляващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.20 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. При това положение от Агенция „ПИ“ С. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № 1100041040, с който на собственикът на посоченото по-горе моторно превозно средство „Пр. Н“ ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С. представлявано от В. П. Г. е наложена, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата, имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от същия закон.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:

2

При проверката за законосъобразност на обжалвания фиш, която е длъжен служебно да извърши, съдът е изследвал въпросите, свързани с приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН предвид наведените от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател възражения. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от открИ.не на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове).

Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189ж ал.1-5 ЗДвП законодателят е предвидил особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189ж ал.5 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по 3 тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН /ДВ бр. 69/2006 година/ в предвидените в съответните закон, указ постановление на МС или наредба на общински съвет в случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като съобразно ал.2 на същата разпоредба санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответният нормативен акт не е предвиден друг ред. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и предвид датата на извършване на нарушението – 01.05.2020 година към настоящият момент същият не е изтекъл. С оглед на изложеното до тук съдът не споделя доводите на процесуалния представител на дружествотожалбоподател за наличие на процесуални нарушения и изтекла давност за наказателно преследване. На следващо място, електронният фиш е издаден за това, че пътно превозно средство-лек автомобил „*******“ с рег. № ************* се е движило по път I-1 км. 165+*** без да е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП според неговата категория. Прието е, че е налице нарушение по смисъла на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 ЗДвП.

Разпоредбата на чл.139 ал.5 ЗДвП е бланкетна и в нея е посочено, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащането на чл.10 ал.1 ЗП.

С текста на ал.6 на чл.139 ЗДвП законодателят е регламентирал задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 ЗП, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл.102 ал.2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Имайки предвид 4 описанието на нарушението и приетите като нарушени правни норми, съдът счита, че е налице несъответствие между правната квалификация и изложеното в административния акт деяние. Претендира се, че процесното МПС се е движило по пътен участък, част от платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната пътна такса за категорията пътно превозно средство. В тази връзка като нарушени разпоредби са приети текстове от Закона за движението по пътищата, които регламентират различни задължения, предвидени от законодателят за различни правни субекти. В Ал.6 на чл.139 от същия закон е визирано задължение за водача на пътното превозно средство да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 ЗП, каквато е предвидена за съответното пътно превозно средство. С оглед на фактите, изложени при описанието на нарушението, може да се приеме, че въпросната разпоредба покрИ. от правната квалификацията на деянието. Същевременно обаче като нарушена разпоредба е посочен и чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата, където е предвидено задължение за собственика на пътното превозно средство да не допуска движението му без платена такса по чл.10 ал.1 ЗП в рамките на платената пътна мрежа. Задължението за недопускане на пътно превозно средство за движение без платена пътна такса не покрИ. задължението за нейното заплащане. При това положение настоящият състав приема, че нарушението, регламентирано в разпоредбата на чл.102 ал.2 ЗДвП, не кореспондира с описанието на деянието в обжалвания електронен фиш.

При наличието на две различни по своята правна същност норми, възприети като нарушени в резултат на едно и също деяние, липсва яснота какво в действителност е нарушението, извършено от страна на дружеството – жалбоподател, а това, освен накърняване правото на защита, е порок в съдържанието на ЕФ от категорията на съществените, които няма как да бъде отстранен в настоящото производство. На следващо място, неправилно е определен субектът на административно - наказателна отговорност. С обжалваният административен акт е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на юридическото лице „Пр. Н“ ООД град С.. С разпоредбата на чл.179 ал.3 ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 по Закона за пътищата. Тъй като е предвидено наказание глоба се приема, че субектът е физическо лице. Същевременно, разпоредбата на чл.187а ал.2 от същия закон, 5 визирана като административно-наказателна в обжалвания фиш, предвижда имуществена санкция в размер на 300 лева за собственик на пътно превозно средство – юридическо лице или едноличен търговец, който е допуснал движението на пътното превозно средство без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Тълкуването на обсъдените до тук законови разпоредби налага извода, че практически с един електронен фиш са наложени глоба и имуществена санкция за едно и също нарушение, което е правно недопустимо. Освен това, при издаването на административния акт не е отчетено, че тези текстове от Закона за движението по пътищата разглеждат като субект на административно-наказателна отговорност различни лица – физическо лице /чл.179 ал.3 ЗДвП/ и юридическо лице /чл.187а ал.2 ЗДвП/.

Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/083dbed5-f360-4e78-8167-c2641bb69f11