Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 70 от 14.07.2025, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Наказателно дело от общ характер 217/2025
Вид
Присъда № 70
Подписан
14.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Доротея Петкова Янкова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 70/14.07.2025 година по НОХД № 217/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу П. К. /P K/, родена на **********г. в гр.Кхон Каен, Кралство **********поданик на Кралство Тайланд е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 25.06.2025 година, около 22.00 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили“, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимата, с участието на назначения й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно призовА. за съдебно заседание не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки, че неявяването на подсъдимата не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимата в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения и служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира наказанието на подсъдимита да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимата и пълните й самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина по делото. С тези доводи предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от свобода, бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимата – адв. С. Е. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения поддържа становище за доказаност на обвинението. По отношение на наказанието на подсъдимата моли същото да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, в минималния предвиден от закона размер, като при определяне на наказанието на подзащитната й съдът да отчете наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. Като такива адв. Е. счита чистото съдебно минало на подсъдимата и неправилната преценка на подсъдимата на българския закон, в частта на разпоредбите му относими към реда за преминаване на държавната граница на стрА.та. С оглед горното пледира за определяне на наказание на подзащитната й при условията на чл.55 от НК, както и на подсъдимата да не бъде налагано кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба поради липса на финансови възможности подсъдимата да заплати глоба.

Подсъдимата в хода на образуваното бързо производство е дала обяснения по делото и се е признала за виновна по повдигнато й обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдима по делото е П. К. /P K/, родена на **********г. в гр.Кхон Каен, Кралство **********живуща в гр.Кхон Каен, Кралство **********поданик на Кралство **********със средно образование.

Подсъдимата П. К. /P K/ в началото на месец май 2025 година със самолетен полет 1 пристигнала от Кралство Тайланд в град Истанбул, Република Турция с намерение да отиде на гости при своя познат К.Т. от Дания. С последния подсъдимата се познавала от около 2-3 години и двамата поддържали приятелски отношения. В гр. Истанбул подсъдимата се присъединила към своя приятелка от Тайланд - У.. След като пристигнала в гр. Истанбул подсъдимата разговаряла по телефона с приятеля си К.Т. и му казала, че иска ду му отиде на гости в Дания, заедно със своята приятелка У.. К.Т. й казал, че ще отиде да ги вземе от гр.

Истанбул, за да му гостуват в Дания.

К.Т. отишъл в град Истанбул, република Турция и се срещнал с подсъдимата и приятелката й. На 25.06.2025 година, подсъдимата и приятелката й У., тръгнали с К.Т. с лек автомобил малка „Волво“ управляван от К.Т. от република Турция към република България, като част от пътя им към Кралство Дания.

Подсъдимата не притежавала надлежно разрешение да влезе през границата на стрА.та ни, поради което решила да премине българската граница не по установения от закона ред, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта, укрита в автомобила, управляван от К.Т.. От своя стрА. К.Т. се съгласил да преведе подсъдимата и нейната приятелка през турско - българската граница, укрити в управлявания от него автомобил.

Преди влизане в стрА.та ни, подсъдимата и приятелката й У. легнали на задните седалки на автомобила управляван от К.Т. и се покрили с одеяла, за да влязат в стрА.та ни без да бъдат забелязани от българските гранични власти и избегнат гранична проверка. На 25.06.2025 година, около 22.00 часа К.Т. с управлявания от него лек автомобил „Волво“ и укритите в автомобила две жени, едната от които подсъдимата, преминал границата на стрА.та ни. По този начин, на 25.06.2025 година, около 22.00 часа, в района на ГКППЛесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили“, подсъдимата П.

К., укрита в автомобила, управляван от К.Т., влязла през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България.

При извършената на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, гранична проверка на К.Т. и управлявания от него автомобил, св. Х. А. - ст. полицай в ГПУ – Елхово на ГКПП – Лесово установил подсъдимата и приятелката й укрити на задната седалка на автомобила управляван от К.Т..

При извършената й полицейска проверка подсъдимата П. К. /P K/ представила документ за самоличност - паспорт, но не й документи даващи й право да влезе на територията на република България. След установяването й подсъдимата е била задържани от граничните полицейски служители.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че същата не е осъждА..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на бързото производство в качеството и на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Х. А. А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Х. А. А. факти са пряко 2 относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата П. К. /P K/ е осъществила с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2025 година, около 22.00 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили“, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимата П. К. /P K/ е осъществила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото и за влизане в стрА.та ни, с оглед гражданството й. Действащият граничен режим и ред в Република България, изисква преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимата и показанията на св. А.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимата е нарушила установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

От показанията на св. А. и обясненията на подсъдимата П. К. /P K по безспорен начин се установяват времето и мястото на извършване на деянието, а именно на 25.06.2025 година, около 22.00 часа, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили“, както и механизма на извършване и авторството му в лицето на подсъдимата.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че и липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същата е влязла в Република България. Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в стрА.та ни без разрешението на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, следователно в съзнанието и е била формирА. представата за противоправния характер на деянието и и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел, предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата и произход – Кралство **********както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница Република Турция, е била преследвА. заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

3

Напротив, причините за влизането на подсъдимата в стрА.та ни са надлежно изяснени - подсъдимата е извършила деянието с цел да отиде на гости на свой приятел в трета стрА.

- Кралство Дания.

Поради липсата на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимата.

Предвид гореизложеното съдът призна П. К. /P K/ за виновна в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинена подсъдимата - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид като отегчаващо вината й обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото й съдебно минало, направените от нея самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното й поведение в хода на досъдебното производство.