Определение № 86 от 11.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Враца, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500056 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв.Л. Я., против Определение № 90/14.01.2026 г. по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№ 4735/2025 г. по описа на РС-Враца.

Жалбоподателката не оспорва, че действително в производството по гр.д.№ 4735/2025 г. по описа на РС-Враца се разглежда въпросът за собствеността върху делбения имот, а допускането на делбата е обусловено от установяване на собствеността, но счита, че законът (чл.342 и чл.343 ГПК) изрично допуска такова производство да се развие и в рамките на делбеното производство. Позовава се и на предвидените процесуални възможности (чл.211 и чл.212 ГПК) за предявяване на насрещен иск и за въвеждане на инцидентен установителен иск. Намира, че в случая е следвало да се приложи не разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а да се извърши служебно съединяване на искове по чл.213 ГПК.

В жалбата се посочва, че исковата претенция от 17.11.2025 г. по гр.д.№ 4735/2025 г. се основава на твърдения, че ищецът А. А. е единствен собственик на имота, като придобит с недобросъвестно давностно владение от неговия праводател. Сочи се също, че такова възражение е наведено и в подадения на 17.11.2025 г. отговор от ответника А. А. по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца. Прави се обобщение, че в двете производства се излагат едни и същи твърдения за фактическата обстановка и се правят едни и същи доказателствени искания, като единствената разлика е, че освен искането да се признае, че А. А. е едноличен собственик на процесния имот, в исковата молба има и иск за отмяна на констативен нотариален акт. Ето защо жалбоподателката счита, че делата могат да бъдат съединени в едно 1 производство за процесуална икономия.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.275, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, подаден чрез пълномощника му адв.Х.

П., в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Навеждат се доводи, че образуваното гр.д.№ 4753/2025 г. по описа на РС-Враца е преюдициално за делбата, тъй като по него със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на делбеното производство. Посочва се, че разглеждането на делото за делба е обусловено от приключването с влязъл в сила съдебен акт на гражданското дело по установителния иск, поради което нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делбата.

На следващо място се сочи, че от частната жалба не става ясно каква е претенцията към въззивния съд, тъй като се излагат доводи относно допустимостта на служебното съединяване на искове, но в жалбата не се прави такова искане, а се иска отмяна на определението за спиране на производството. Излагат се аргументи, че съединяването на искове в делбеното производство е възможно, но не е наложително, както и че разпоредбата на чл.213 ГПК не предвижда задължително обективно съединяване на искове.

Най-сетне в жалбата се посочва, че не се спори наличието на идентитет между предмета на делбеното производство по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца и предметът на гр.д.№ 4753/2025 г. по описа на РС-Враца, но след преценка на съда исковете са разделени и е налице преюдициално правоотношение, от изхода на което зависи изхода на делбеното производство.

Прави се искане за оставяне без уважение на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца е образувано въз основа на искова молба на К. Д. А., с която против А. А. А., С.

П.а М., Е. М. Е. и П. М. Е. е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Криводол, общ.Криводол, обл.Враца.

След частично оттегляне на исковата претенция, съдебното производство е прекратено в частта, в която е предявен иск за делба против С.

П. М., Е. М. Е. и П. М. Е., като е останало да се движи само против съделителя А. А. А..

В срока по чл.131 ГПК – на 17.11.2025 г. е депозиран отговор от съделителя А. А. А., с който оспорва основателността на предявения иск за делба. Твърди, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател Д. А. П., но след смъртта му е придобит по давност от един от наследниците – А. Д. А., след чиято смърт владението на имота е продължило от неговия син А. А. А..

На същата дата – 17.11.2025 г. пред РС-Враца е депозирана и искова 2 молба на А. А. А., с която против К. Д. А. е предявен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на същия недвижим имот по силата на изтекла в полза на неговия наследодател А. Д. А. придобивна давност. Иска се и отмяна на Нотариален акт за констатиране право на собственост № 70, т.ІІ, рег.№ 1856, нот.д.№ 160/2025 г. за ½ ид.ч. в полза на К. Д. А.. Въз основа на тази искова молба е образувано гр.д.№ 4753/2025 г.

С молба от 13.01.2026 г. съделителят А. А. А. е поискал делбеното производство да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№ 4753/2025 г. по описа на РС-Враца, което е преюдициално за делбата и по което със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено правото на собственост върху целия имот.

Тази молба е уважена с обжалваното Определение № 90/14.01.2026 г., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца до приключване на производството по гр.д.

№ 4753/2025 г. по описа на РС-Враца.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Ответникът по иска за делба разполага с правото да избере по какъв ред да защити правата си и липсва нормативно основание за ограничаване на това негово право. Действително в делбата съдът дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Следователно за заинтересованата страна е винаги налице правен интерес да търси защита по исков ред, така че силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост /например когато не разполага с документ за собственост на свое име и др. / в този смисъл Определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.; Определение № 126 от 11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1343/2022 г. на ВКС, I г. о., ГК; Определение № 517 от 05.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 4834/2024 г. на ВКС, І гр.о., ГК и др./.

Въпросът за приложението на чл.213 ГПК и дали делбеният съд е следвало д а съедини за общо разглеждане делбата с висящия положителен установителен иск за собственост не е част от предмета на делото пред въззивния съд предвид факта, че се обжалва определение за спиране на производството, а не отказ да се съединят делата или определение за съединяването им.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90/14.01.2026 г. по гр.д.№ 2537/2025 г. по описа на РС-Враца.

Определението подлежи на обжалване в условията на чл.274, ал.3, г.1, вр. чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване 3 на преписи от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4