Решение № 431 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Веселка Марева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002102452 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 141 от 03.02.2023г. постановено по гр.д. № 1415/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 260766 от 04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3982/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за разликата над 200лв. до 19800лв. и вместо това е осъден Л. Р. Т. да заплати на В. В. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 19800 лв. обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 21.08.2016г. престъпление по чл.

128 НК, за което е признат за виновен с акт на наказателния съд, заедно със законната лихва от 18.05.2017г.; 2/ потвърдено е горепосоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД между същите страни за разликата над уважения размер от 20 000лв. до предявения такъв от 60 000лв. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила за уважения размер на иска от 200лв.

Касационни жалби са подадени и от двете страни по спора.

Касационната жалба на ищеца В. В. Б. касае отхвърлената част на иска - над уважения размер от 20 000лв. до предявения такъв от 60 000лв. Поддържа се, че определението обезщетение не е съобразено с тежестта на нанесеното увреждане и непоправимите последици от него, както и че съдът спазил установените от практиката критерии за определяне на справедливо обезщетение.

Касационната жалба на ответника по иска Л. Р. Т. е срещу уважения от въззивния съд 1 размер на иска 19 800лв. Поддържа се в нея, че съдът неправилно е приел, че окончателният акт в наказателното производство предопределя въпроса за наличието на съпричиняване и е отказал да цени събраните по делото доказателства в подкрепа на наведеното от ответника възражение по чл. 51 ал.2 ЗЗД.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

С определение № 666 от 15.02.2024г. е допуснато касационно обжалване и по двете жалби.

По жалбата на ответника Л. Т. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: когато се претендира обезщетение за вреди от деяние, установено с акт на наказателния съд (влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение), необходимо ли е в този акт да бъдат отразени и деянията, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, за да могат да бъдат съобразени от гражданския съд при определяне размера на обезщетението; осъждането за престъпление по чл. 128, ал.2 НК изключва ли възможността за съпричиняване от страна на пострадалия или такова може да се доказва в гражданския процес. По жалбата на ищеца В. В. касационно обжалване е допуснато също на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви, основани на конкретните за случая обстоятелства, установени по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявеният иск е по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца Б., причинени от ответника Т. на 21.08.2016г. от деяние, което е признато за престъпление с одобрено споразумение по чл. 384 НПК, а именно: нанасяне на удар с предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ в областта на торса, с което е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в травматичен пневмоторакс с травматичен хемоторакс, с остра кръвозагуба, анемия, което реализира медико-биологичния признак "постоянно разстройство на здравето, опасно за живота" - престъпление по чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. За претърпените болки и страдания ищецът претендира сумата 60 000 лв. Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

С първоинстанционното решение е присъдено обезщетение от 200 лв. като е признато съпричиняване от страна на ищеца в размер на 99%, тъй като с поведението си е предизвикал ответника да извърши процесните противоправни действия. Осъдителната част не е обжалвана от ответника. Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца против отхвърлената част на иска.

От фактическа страна е установено, че с протоколно определение от 30.01.2018 г., постановено по нохд. № 4594/2017 г. на Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 384 от НПК, с което настоящият ответник Л. Т. е признат за виновен в това, че на 21.08.2016 г., около 16:30 часа, в [населено място],[жк], [улица], № 1, чрез нанасяне на удар с предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ в областта на торса на тялото на ищеца В. В. Б. му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща с в травматичен пневмоторакс с травматичен хемоторакс, с остра кръвозагуба, анемия, което реализира медико-биологичния признак "постоянно разстройство на здравето, опасно за живота" - престъпление по чл. 128, ал. 2 във 2 вр. с ал. 1 от НК.

Приетата медицинска експертиза установява, че е извършено едно проникващо в гръдната кухина прободно порезно нараняване, довело до пневмохемоторакс - проникване на кръв и въздух в гръдната кухина, което е наложило оперативно лечение; няма данни да е бил засегнат белия дроб. Възстановяването при подобни увреждания отнема около 30 дни след операцията. В резултат на оперативната интервенция са се развили плеврални сраствания, които ще предизвикват болезненост и чувство за дърпане в тази област до края на живота на пострадалия. Според експерта е била налице реална опасност за живота на пострадалия. От представените медицински документи вещото лице установява и увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК - кръвонасядания, съчетани с травматичен оток на меките тъкани и охлузвания, локализирани в областта на главата, гръдния кош и крайниците, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Събрани са гласни доказателства за установяване болките и страданията на ищеца, както и по възражението на ответника за съпричиняване.

Въззивният съд, без да обсъжда тези доказателства е приел, че спорът е концентриран върху размера на обезщетението и до наличието или отсъствието на поведение, с което ищецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

На първо място съдът е посочил, че съгласно чл. 383 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последици на влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са били предмет на изследване в това производство - чл. 300 от ГПК. Изтъкнал е, че присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд по отношение на всички съставомерни признаци на престъпния състав, съобразно дадената правна квалификация на извършеното престъпление. В случая ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК, а не в извършването на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 1 от НК. Вторият състав визира извършване на престъплението по чл. 128 от НК в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, за негови ближни. Тъй като в акта на наказателния съд тази правна квалификация отсъства, то подсъдимият няма право в производството пред гражданския съд да релевира възражение за поведение на ищеца, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това възражение е следвало да бъде направено от подсъдимия пред наказателния съд и последният да постанови съдебния си акт, съобразно пълното им доказване, в който случай се предвижда по леко наказание. По тези съображения съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване.

Намерил е иска за доказан по основание и е пристъпил към определянето на размера на обезщетението по справедливост. Счел е, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди се полага обезщетение от 20000 лв. Този размер, според съда, съответства на критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 3

23.12.1968 г. на Пленума на ВС и на конкретните данни по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; наличие на остатъчните проявления на уврежданията и обществено-икономическите условия към деня на настъпване на деликта.

По основанието за касационно обжалване.

По първия правен въпрос: когато се претендира обезщетение за вреди от деяние, установено с акт на наказателния съд (влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение), необходимо ли е в този акт да бъдат отразени и деянията, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, за да могат да бъдат съобразени от гражданския съд при определяне размера на обезщетението; осъждането за престъпление по чл. 128, ал.2 НК изключва ли възможността за съпричиняване от страна на пострадалия или такова може да се доказва в гражданския процес.

Приема се в практиката на Върховния касационен съд по Решение № 46 от 19.05.2022г. по т.д. №408/2021г. на І т.о., Решение №7 от 09.03.2022г. по гр.д. №2000/2021г. на III г.о., Решение № 85 от 03.08 2016 г. по т.д. № 1047/2015 г. на ІІ т.о., Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д.№ 1882/2014г. на ІІ т.о., Решение № 117 от 08.07.2014г. по търг. д. № 3540/2013г. на І т.о. и др., че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен - това разпорежда чл. 300 ГПК. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, подлежат на установяване със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, което е елемент от състава на престъплението. Дори когато наказателният съд е изследвал съпричиняването с оглед обхвата на наказателната отговорност и размера на наказанието, мотивите му в тази част на присъдата не са задължителни за гражданския съд. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд.

По въпроса за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви, основани на конкретните за случая обстоятелства, установени по делото: Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020г. по т. д. № 1664/2019 г., І т.о., решение № 106 от 13.10.2020г. по т.д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т.д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019г., ІІ т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г.о., решение № 96 от 25.11.2020 г. по т.д. № 1881/2019 г., ІІ т. о., Решение № 112 от 21.06.2017г. по т.д. № 60334/2016г. на І г.о., Решение № 111 от 17.03.2014г. по гр.д.

4

№ 4207/2013г. на ІV г.о.) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието „неимуществени вреди” се включват телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт.