Решение № 91 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана С.а при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно дело № 20255220201675 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на И. Й. Н. от град Пазарджик против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 436/13.11.2025 г., издадена от С. В. К. мл.инспектор в участък „Изток“ към РУ град Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик.

С процесната заповед е б и л о наредено задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУПазарджик.

В бланкетно подадената жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъоразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се прави искане за отмяната й.

В първото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата мл.инспектор С. К. се явява лично в проведените две открити съдебни заседания. Оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

По допустимостта на жалбата съдът намира следното:

В заповедта, предмет на съдебен контрол е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба – в 14 дневен срок пред Районен съд Пазарджик. Този срок е спазен, тъй като жалбата е подадена на 19.11.2025 год., макар и не до родово компетентния съд. При това положение жалбата е 1 процесуално допустима.

Районен съд - гр.Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните фактически обстоятелства по делото:

Мл.инспектор С. К. бил дежурен за времето от 18,00 часа на 12.11.2025 год. до 06,00 часа на 13.11.2025 год. заедно с колегата си мл.инспектор Н. Г..

Около 02,30 часа те получили сигнал за сбиване на улица „Пловдивска“ пред денонощен магазин „Бекстрийт“. При пристигане на място установили множество лица, които спорили на висок тон. Сред тях бил жалбоподателят И. Н., който ответникът познавал във връзка с работата си като конфликтна личност. Същият бил алкохолно опиянен и силно афектиран. Имал кръв по лицето, в зоната на челото. Започнал да обяснява на ответника, че е дошъл до денонощния магазин, за да си купи алкохол. В магазина се скарал с клиенти, тъй като не му харесало те как го гледат. Възникнал скандал между Н. и клиентите, който прераснал в сбиване. Лицата не били на място. С Н. били негови роднини, които той извикал след сбиването. Полицаите попитали Н. дали познава лицата, с които се е сбил, а той отговорил че ги познава само по физиономия и че били избягали. На място имало и служители на СОТ, които били пристигнали след задействане на паник бутона в магазина. Н. казал, че един от служителите на СОТ е станал свидетел на случилото се, но последният казал че не знае подробности, тъй като при пристигане влезли в магазина.

Видял само група от хора пред магазина, които се биели.

Полицаите разяснили на Н. правовия ред - ако желае да подаде жалба, ако има нужда от медицинска помощ да извика такава на 112 или да отиде в Бърза помощ. В отговор Н. казал че иска да му бъдат предоставени личните данни на служителите от СОТ, с които се саморазправял, искал да бъдат снети и да му се предоставят видеозаписите от камерата на магазина. Започнал да се държи агресивно и към полицаите – ответника К. и колегата му Г., към която се обърнал с думите: „Ей,мацко!“.

След като за пореден път указали на Н., че може да посети бърза помощ, полицаите си тръгнали.

След около 5 минути те получихме втори сигнал от мястото. Върнали се и заварили същата ситуация. Този път Н. твърдял, че служителите на СОТ са го били. Тъй като Н. говорил силно, ответникът К. му разпоредил да престане да крещи, тъй като нарушава спокойствието на гражданите. Н. не се подчинил.

Продължавал да вика и обвинява служителите на СОТ. По тази причина срещу него бил съставен АУАН за нарушение на чл.64, ал.4 въ връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от ЗМВР и бил задържан.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приети по делото и обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, субсидиарно приложим в административното производство, по реда на което се развива процесния спор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна 2 страна намира следното:

Със заповед за задържане с рег. № 1818зз - 436/13.11.2025 г., С. В. К. мл.инспектор в участък „Изток“ към РУ град Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик е задържал жалбоподателя И. Н. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Пазарджик.

Не се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта ответника С. К. е заемал посочената длъжност и че същият има качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал.

1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице: 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба . Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл. 146: Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона ).

Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност , тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правното основание за задържането: чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и фактическите основания за това – че лицето, след като му е разпоредено по надлежния ред устно да не крещи на висок тон, да не нарушава обществения ред и да не се саморазправя със служителите на охранителна фирма „Радио Сот“, не изпълнява издадените му полицейски разпореждания, като с тези си действия съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба по опазване на обществения ред С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. При задържането на оспорващия на същия са били разяснени правата по чл.72, и чл.7 3 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата заповед, надлежно предявена и подписана от жалбоподателя. Всичко това идва да покаже, че административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които 3 полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, след надлежно предупреждение.

Едно от задълженията по служба на ответника е опазването на обществения ред, а с поведението си жалбоподателят грубо и демонстративно е нарушил този ред в обичайното време за почивка на гражданите, показвайки несъобразяване с дадените му на основание чл.64, ал.2 от ЗМВР устни разпореждания , които съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР имат задължителен характер.

Ето защо процесното задържане е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС). Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на обществения ред и спокойствие, както и опазването на живота и здравето на гражданит. Процесното задържане е съобразено изцяло с тази цел, предвид възприетата горе фактическа обстановка.

Жалбоподателят е бил освободен в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период от 24 часа, тъй като е бил задържан в 00,55 часа на 13.11.2025 г. и е бил освободен в 00,40 часа на 14.11.2025 г.

Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.

Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, тъй като задържането е извършено с оглед на обществения интерес - за осигуряване спокойствието на гражданите през нощта, и опазване на техния живот и здраве, предвид състоянието на алкохолно опиянение и силна агресия на жалбоподателя.

С оглед на изложените горе съображения съдът счита, че обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Ето защо жалбата е 4 неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.

По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Й. Н. от град Пазарджик , ЕГН: ********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 436/13.11.2025 г., издадена от С. В. К. - мл.инспектор в участък „Изток“ към РУ град Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 1818зз - 436/13.11.2025 г., издадена от С. В. К. - мл.инспектор в участък „Изток“ към РУ град Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5