Решение № 13 от 12.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ямбол, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Д. С. от гр.******, М. Н. Б. от гр.****** и Н. Д. С. от гр.****** и по насрещна въззивна жалба на дружеството „Брилянт - Слънчев бряг“ООД гр.Свети Влас, подадена от пълномощника адв.Ч., двете против Решение №373/11.07.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2075/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. С., против „Брилянт - Слънчев бряг“ООД иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал бащата на ищцата В.С. - Д. Н. С., отхвърлен е предявения от М. Н. Б., против „Брилянт - Слънчев бряг“ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал братът на ищцата М.Б. - Д. Н. С. и съдът е осъдил на основание чл. 200 от КТ „Брилянт - Слънчев бряг“ООД да заплати на Н.

Д. С. сумата от 17 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал синът на ищеца Н.С. - Д. Н. С., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.08.2023г. до окончателното изплащане на главницата, като претенцията на Н.С. за разликата над тази сума от 17 500лв., до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. С решението ЯРС е осъдил „Брилянт - Слънчев бряг“ООД на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца Н.С. – адв.Т. възнаграждение в размер на 1 328,25лв. с ДДС и на основание чл. 78, ал.3 ГПК е осъдил ищците В. С., Н. С. и М. Б. да заплатят на „Брилянт - Слънчев бряг“ООД сумата от 21 721,11 лв. - разноски за първата инстанция. В решението е посочено е, че делото е разгледано и решението е постановено при участието на ЗК „Уника Живот“АД гр.София като трето лице - помагач на страната на ответника.

Въззивниците В. С., М. Б. и Н. С. са обжалвали решението на ЯРС изцяло, като ЯОС е оставил жалбата им без разглеждане като недопустима в частта, с която е оспорено 1 решението на ЯРС, с което на Н. С. е присъдена сумата в размер 17 500лв. Въззивникът „Брилянт - Слънчев бряг“ООД е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. С. сумата от 17 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, претърпяна на 27.05.2021г., в следствие на която е загинал синът на Н.Бодуров - Димитър С..

След подаване на въззивната жалба от въззивниците В.С., М. Б. и Н.С., на 09.10.2025г. е починал въззивникът Н. Д. С., като видно от представеното по делото удостоверение за наследници на починалия, наследници по закон на тази страна са другите две въззивници – ищците М.Б. и В.С., които са страни по делото и по отношение на които производството по делото е продължило.

Оплакването на въззивниците В. С., М. Б. и Н. С. в подадената от тях въззивна жалба е за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част на претенциите им, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и е необосновано. Намират за неправилни мотивите на съда, че настъпилото на 27.05.2021г. ПТП е резултат от допусната от починалия Димитър С. „груба небрежност“ и считат, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно материалния закон, в резултат на което е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Според въззивниците неправилни са изводите на районния съд за допуснати груби нарушения на правилата за движение по пътищата и според тях съдът необосновано е посочил, че по делото не са налице данни за наличието на обективни обстоятелства, допринесли за настъпването на процесната трудова злополука. Навеждат, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е извършил какъвто и да е анализ на наличните по делото безспорни доказателства (заключението на вещото лице), че съществена причина за настъпване на трудовата злополука е именно наличието на умора у водача и считат, че в нарушение на трайно установената съдебна практика в мотивите на атакуваното решение съдът не е взел под внимание наличните данни за допуснати от ответното дружество системни нарушения на правилата за безопасни условия на труд, в това число непровеждането на необходимия инструктаж, както и неправомерното удължаване на работния ден на работник, полагащ тежък физически труд. Според въззивниците ЯРС неправилно е уважил направеното от ответното дружество възражение за допусната от Димитър С. груба небрежност, като съдът неправилно е приложил и Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на претенцията на М.Б.. Според наведените доводи, първоинстанционният съд не е обсъдил и заключенията на вещите лица по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, което също е довело до постановяването на неправилен и необоснован съдебен акт, като съдът не е извършил и задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателства. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи.

По тези съображения въззивниците-ищци в първоинстанционното производство молят ЯОС да отмени решението на ЯРС и да осъди ответното дружество да им заплати сумите, както следва: на В. Д. С. сумата в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на Н. Д. С. сумата над присъдените 17 500 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; на М. Н. Б. сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата па подаване па исковата молба до окончателното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и тези за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Като възззиваема страна по жалбата на ищците, дружеството „Брилянт – Слънчев бряг“ООД, чрез адв. Ч., е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба като неоснователна. Наведени са доводи, че не са налице твърдените във въззивната жалба основания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и атакуваното решение е правилно и обосновано. Излага подробни аргументи в тази насока, като настоява за присъждане на разноските пред двете инстанции.

ЗК“Уника Живот“АД също е депозирала отговор на първоначалната въззивна жалба, с изразено становище, според което решението на ЯРС е правилно и искането е за 2 неговото потвърждаване.

С подадената насрещна въззивна жалба дружеството „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД е оспорило решението на първоинстанционния в осъдителната му част, с оплакване за неправилност, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Въззивното дружество счита, че решението в атакуваната от него част не покрива в пълна степен установените в задължителната съдебна практика изисквания относно преценката на конкретно установените по делото обстоятелства, с оглед определянето на справедлив размер на обезщетението, съгласно критерия по чл.52 ЗЗД. Изложени са доводи в тази насока.

Дружеството моли ЯОС да отмени решението на районния съд в обжалваната му осъдителна част и да постанови решение, с което да остави изцяло без уважение исковите претенции, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемите В. Д. С., М. Н. Б. и Н. Д. С., всички чрез пълномощника адв.В.Т., са депозирали писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който са я оспорили като неоснователна. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В о.с.з. въззивникът „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД се представлява от пълномощниците адв.Ч. и адв.Скъпиева, които поддържат подадената от работодателя насрещна въззивна жалба, оспорват въззивната жалба на ищците по делото и молят за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Адв.Ч. в писмена защита е изложил и подробни съображения.

Въззивниците В.С. и М.Б. не се явяват в с.з. и не се представляват, а процесуалният им представител адв.Т. в писмена молба излага доводите си по съществото на спора и моли за присъждане на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

Третото лице-помагач ЗК“Уника Живот“АД с писмена молба, подадена от пълномощника юр.к.М. заявява, че поддържа насрещната въззивна жалба на работодателя.

ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, първоначалната жалба в срока по чл.259,ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.2 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се поизнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и приема за установено следното:

Предявени са за разглеждане субективно съединените искове на ищците В. С., Н.

С. и М. Б. с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „Брилянт - Слънчев бряг“ООД да им заплати обезщетения - в размер на 200 000лв. на ищцата В.С., в размер на 200 000лв. на ищеца Н.С. и в размер на 50 000лв. на ищцата М.Б. за претърпените от тях неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудова злополука смърт на Д. Н. С., поч. на 27.05.2021г.

Ответникът „Брилянт - Слънчев бряг“ООД е оспорил исковете с възражения, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, изключваща отговорността на работодателя; че е налице и съпричиняване на 100% на вредоносния резултат от пострадалия - хипотеза на чл.200, ал.2 КТ; че първите двама ищци и пострадалият не са живеели в едно домакинство, а третата ищца не е материално-правно легитимирана да търси обезщетение, както и че обезщетенията следва да се намалят с изплатените застрахователни обезщетения.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, и заключенията на вещите лица, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства:

3

Установено е и липсва спор, че Д. Н. С. е работил по трудов договор при ответника „Брилянт - Слънчев бряг“ООД, като е изпълнявал длъжността „машинист автовишка“ с място на работа повече от едно населено място по ЕКАТТЕ, както и че на 27.05.2021г.

Димитър С. е починал при ПТП, настъпило на Автомагистрала „Тракия“. Установено е с представените от ищците с исковата молба писмени доказателства - декларация за трудова злополука, протокол на ТП на НОИ-Бургас, разпореждане от 07.09.2021г. на ТП на НОИБургас и влезлите в сила Решение №912/2022г. на АдмС-Бургас по адм.д.№2683/2021г. и Решение №5553/29.05.2023г. на ВАС по адм.д.№8914/2022г. (които дела са приобщени към доказателствения материал по делото), че настъпилата при ПТП на 27.05.2021г. на Автомагистрала „Тракия“ смърт на работника Д.С., е трудова злополука, при която работникът е пътувал със служебен автомобил на работодателя „Брилянт Слънчев бряг“ООД, превозвайки негови работници по обичайния път - от работното място (Авиобаза “Безмер“, където работниците са извършвали строителни дейности), до основните им места за живеене. Починалият работник Д.С. е управлявал служебен автомобил на ответника, изпълнявайки задачата да взима работници от уговорени места и да ги откара до работния обект, а след работния ден да ги върне обратно, като ПТП-то на датата 27.05.2021г. е настъпило около 20,14ч. при изпълнение на обратния курс.