Определение № 4221 от 18.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4221 гр. В......., 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В......., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501763 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Б. Г., ЕГН **********, срещу Определение №8739/28.06.2026г. по гр. д. №11561/2025г. на ВРС, 10 състав, в частта с което е прекратено производството по делото по насрещния иск на Д. Б. Г., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията спрямо първоначалния ищец, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. С. С., ЕГН **********, не е собственик на 5/6 ид. части от ПИ с идентификатор ............. по КК и КР на гр. В......., административен район П......, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ 760 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. В......., район П......, ул. „....." № 14, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ......, при съседи ПИ с №№ ....., ......., ......., ........, ........, на осн. чл.130 от ГПК поради липса на интерес от предявения насрещен иск за собственост.

В жалбата се поддържа, че определението на ВРС неправилно. Изводът на ВРС за липса на правен интерес в ответника от предявяване на насрещен установителен иск за собственост е погрешен, защото търсената с него защита не може да се постигне само с отхвърлянето на първоначалния иск. Налице е разлика в предмета на исковете – по началния отрицателен установителен иск (ОУИ) се разглежда въпросът дали Д. Г. не е собственик на имота, а по насрещния ОУИ – дали Д. С. не е собственик на имота. Липсва тъжественост в предмета на исковете; такава би имало при начален положителен иск и насрещен ОУИ и при начален ОУИ и насрещен положителен иск. При два 1 насрещни ОУИ положението е друго, тъй като при уважаването на първоначалния иск между страните ще се формира СПН за това, че ответникът не е собственик на имота, но не и по въпроса, че ищецът не е собственик на имота. Именно вещните права на началния ищец по делото ответникът желае да отрече като резултат. Моли се за отмяна на определението и за връщане на делото на ВРС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна не взема отношение по частната жалба.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск на Д. С. С., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Б. Г., не е собственик на 5/6 ид. части от ПИ с идентификатор №.......... по КК и КР на гр. В......., административен район П......, одобрени със Заповед № РД-18 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ 760 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. В......., район П......, ул. „....." № 14, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ......, квартал: 0; съседи: ....., ......., ......., ........, .........

Правата на ищеца се твърди да произтичат от договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане и от наследяване.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Б. Г. е депозирал отговор на исковата молба и е предявил насрещен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че първоначалният ищец Д. С. С. не е собственик на 5/6 ид. части от ПИ с идентификатор №.......... по КК и КР на гр. В......., административен район П......, одобрени със Заповед № РД-18 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ 760 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. В......., район П......, ул. „....." № 14, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ......, квартал: 0; съседи: ....., ......., ......., ........, .........

В уточняваща молба след дадените от ВРС указания по редовността Д.

Г. е обосновал интереса си от насрещния ОУИ за собственост на имота с това, че юридическите факти за придобитата от него собственост са били оспорени от първоначалния ищец Д. С.. Освен това владение върху имота са притежавали само наследниците на Р.... Д........ и само те са почиствали мястото, поставяли са ограда и са заплащали местните данъци, като към владението им Д. Г....... е присъединил неговото лично и така е станал 2 собственик на целия терен, в т.ч. на спорните 5/6 ид. части от него, на годно основание; интересът произтича от конкуренцията на права.

С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по делото само по насрещно предявения ОУИ за собственост със съображенбия за липса на правен интерес от него, с оглед първоначално предявения ОУИ.

От горното следва, че решаващият процесуален въпрос по случая е за това допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен ОУИ за същия имот между същите страни. Отговор на този въпрос вече е даден в практиката на ВКС (решение №160/21.01.2020г. по гр.д. №1555/2019г. на 2-ро ГО, в цитираните в него решение №530/ 05.07.2010г. по гр. д. №1560/2009г. на 1-во ГО, решение №32/10.03.2016г. по гр. д. № 4741 за 2015г. на 2-ро ГО; решение №68/18.06.2019г. по гр. д. № 3931/2018г. на 2-ро ГО, и в други). В тях е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по ОУИ. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. От това следва, че след като отхвърлянето на ОУИ формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен ОУИ за собственост да предяви насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същото право, между същите страни и при същите твърдения за притежанието на вещното право. Конкуренцията между правата на страните вече е била разгледана и разрешена по първия иск.

Дори да бъде възприето разбирането, поддържано и в жалбата, че при уважаване на първоначалния отрицателен установителен иск между страните ще се формира СПН само за това, че ответникът не е собственик на имота, но не и по въпроса, че ищецът не е собственик на имота, то и в тази ситуация ответникът не би имал инерес от насрещния ОУИ, защото защитимите му права вече биха били отречени от съд. Съгласно ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС правен интерес от ОУИ за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, като в производството по него ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интере с. При вече уважен ОУИ срещу ответника, притежанието от него на защитимо вещно право ще бъде отречено от съд и поради това той няма да има „доказан“ интерес от негов отрицателен иск срещу първоначалния ищец. Крайният резултат е аналогичен.

При горното допускане едва в хипотезата, при която ОУИ е отхвърлен с влязло в сила решение и е формирана СПН, че ответникът е собственик на имота, той би могъл да има интерес от последващ ОУИ срещу ищеца по отхвърления ОУИ, ако в полза на последния е издаден КНА, доколкото това е необходимо за отмяна на КНА по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. Съединяването на двата ОУИ в едно производство обаче предпоставя потенциална промяна на 3 допустимостта на насрещния иск в зависимост от резултата по първоначалния иск при разглеждането му на всяка от трите инстанции, но допустимостта на един иск не може да бъде „условна“, освен при евентуално съединяване на искове, обичайно в една искова молба.

Извън всичко останало насрещният ОУИ по делото не е предявен като „евентуален“, тоест с ясното искане да бъде разгледан само при отхвърляне на първончалния иск – такова посочване няма нито в отговора, обективиращ и насрещната искова молба, нито в уточняваща молба от 26.05.2026г. Напротив – в последната е заявено, че ответникът по делото при всякакви положения има интерес от насрещния ОУИ, защото притежава самостоятелни права върху имота, конкуриращи правата на ищеца. А в жалбата се поддържа интерес дори и при уважаване на първоначалния иск.

По изложените съображения съдът намира, че в конкретиката на случая производството по делото е било прекратено правилно в частта по насрещния иск, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8739/28.06.2026г. по гр. дело №11561 за 2025г. на ВРС, 10 състав, в частта с което е прекратено производството по делото по насрещния иск на Д. Б. Г., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията спрямо първоначалния ищец по делото, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че Д. С. С., ЕГН **********, не е собственик на 5/6 ид. части от ПИ с идентификатор ............. по КК и КР на гр. В......., административен район П......, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ 760 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.

В......., район П......, ул. „....." № 14, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ......, съседи ПИ №№ ....., ......., ......., ........, ........, на осн. чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4