Решение № 1706 от 05.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110101031 по описа за 2026 година

Предявени са от М. В. В. срещу В. Ч. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 330 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законоустановени основания за изменението или прекратяването й, както и месечна издръжка в размер на 255 евро за времето от 10.02.2025г. до 09.02.2026г., включително (съобразно уточнението, направено в о.с.з. на 14.04.2026г.)

Ищецът М. В. В. твърди, че след инициирано от него на 14.07.2025г. производство по чл. 69 СК, баща му В. Ч. В. е предприел действия по припознаването му, в резултат на което на 30.12.2025г. е издадено удостоверение за раждане, в който ответникът е вписан като баща на ищеца.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба е ученик в 12-ти клас на *** „К. П.“, гр. В., с профил и. и.. Последно сочи, че изисква скъпи пособия и консумативи, които сам следва да си подсигури. Освен нуждите за покриване на разходите за обучение, се нуждае и от такива за абитуренския му бал, кандидатстване на висше учебно заведение, а така също и такива за покриване на потребностите от храна, облекло, телефон, интернет, развлечения в рамките на обичайното за възрастта. Твърди, че предвид заетостта си в училище не може да полага труд и реализира доходите от това, от които да се издържа.

Непосилно е и за майка му да осигурява необходимите средства за покриване на нуждите му.

С оглед това и сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплаща 1 издръжка, твърдейки, че същият няма други деца и задължения за издръжка на други лица.

Моли и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Ч. В. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че няма други деца, но твърди, че не би могъл да дава издръжка на сина си без това да съставлява особено затруднение. Твърди, че получава трудово възнаграждение около минималната работна заплата, обслужва банков кредит в размер на 130 евро. След приспадане на това задължение разполага със сума в размер на около 300-350 евро, която е недостатъчна за задоволяване на собствената му издръжка. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното на л. 5 от делото удостоверение за раждане се установява, че родители на ищеца М. В. В., роден на 20.02.2007г., са М. М. М. и В. Ч. В..

Видно от приложените на л. 6-7 от делото служебни бележки, че М. В. В., е записана в редовна форма на обучение в *** „К. П.“ – В., като през учебната 2024/2025г. е бил ученик в 11-ти клас, а през настоящата 2025/2026г. – в 12-ти клас. Посочено е, че М. В. следва да завърши средното си образование на 30.05.2026г. след успешно положени държавни зрелостни изпити.

Представени от ищеца са доказателства за направен разход за транспорт в размер на 80 евро, както и такива, установяващи, че понастоящем М. В. е записан в курс за подготовка на водачи на моторни превозни средства с цена на курса 940 евро.

Видно от представените от ответника писмени доказателства (л. 15), че същият е в трудово правоотношение с „И.“ ЕООД за длъжността „а.“, считано от 15.12.2025г. с основно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева, като полученото възнаграждение по това правоотношение за времето м.11.2025г. – м. 01.2026г. е в размер на 991.07 евро и за м.

02.2026г. в размер на 621 евро (л. 17 и л. 41). За времето до м. 12.2005г. В. В. е бил трудово ангажиран в „З.“ ООД, като начисленото му брутно трудово възнаграждение за периода м.

12.2024г. – м. 11.2025г. възлиза в размер на 13008.10 лева, или средномесечно по 1084 лева.

Прието като доказателство по делото е и договор за потребителски кредит, видно от който, че на В. В. е предоставен кредит в размер на 16 728 лева, който страната следва да погаси на месечни вноски всяка в размер на 253.72 лева, с кроен срок на издължаване 04.02.2033г.

Видно от приложената на л. 40 от делото справка от Агенция по вписванията, че В. В. е собственик на поземлен имот и изградените в него жилищна сграда и гараж, находящи се в с. С., община Д..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Горната фактическа установеност сочи, че ищецът е ученик в редовна форма на обучение в средно учебно заведение и не е навършил 20 години, респективно е активно материално правно легитимиран да търси издръжка по реда на чл. 144 СК.

По делото не се спори, че ищецът живее със своята майка, като по делото не се твърди и не се установява М. В. да има нужди извън обичайните разноски. Не се твърди и не се установява ищецът да разполага с доходи и имущество, от които да може да се издържа, което налага извода, че М. В. се нуждае от издръжка.

Следователно, следва да се прецени дали ответникът може да дава издръжка на своето пълнолетно дете “без особени затруднения”, тъй като задължението на родителя да дава издръжка не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. Законът не сочи примерно какво трябва да се разбира под това понятие, но практиката е установила като такива затруднения наличието на ново семейство, намаление на доходите и др. Ограничението е оправдано тъй като се касае за издръжка на пълнолетно дете, което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. В контекста на горното, задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила и на горното ограничително изискване.

От събраните по делото доказателства се установи, че бащата В. В. е трудово ангажирана, като реализираният от него брутен доход понастоящем възлиза в размер на 621 евро. С този доход същият следва да покрива ежемесечна вноска за ползвания от него потребителски кредит, възлизаща в размер на 129.72 евро.

При така установено, съдът намира, че за В. В. не би представлявало затруднение да осигурява издръжка на пълнолетната си син в размер на 100 евро месечно, като остатъкът от 391.28 евро следва да се приеме, че е достатъчен да покрие собствената му издръжка. При формиране на последния извод съдът съобрази, че посочената сума е съответна на обявения от Националния статистически институт потребителския общ разход за четвъртото тримесечие на 2025г. – 429 евро, в която е включен и такъв за изплащане на дълг, влог и трансфери към други домакинства в размер на 65 евро. Съдът съобрази и че ответникът притежава недвижимо имущество, от което същият би могъл да реализира доходи. Така определената издръжка следва да бъде присъдена до завършване от ищеца на средно образование.

Горният размер на издръжката следва да бъде определен и за минало време, с изключение на времето до 20.02.2025г., за което издръжката следва да бъде определена в размер на минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, доколкото през този период ищецът е бил непълнолетен. Или за м. февруари 2025г. дължимата издръжка е в размер на 77.74 евро, формирана както следва 49.17 евро за периода от 10.02.2025г. до 19.02.2025г. (137.67 евро / 28 дни х 10 дни) и 28.57 евро (100 евро / 28 дни х 8 дни).

За разликата до предявените размери исковете следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане, в полза на адв. Р. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално 3 представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 255.65 евро. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на адвоката следва да се присъди сумата от 94.33 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. М. Д. също се следва адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗА процесуално представителство на ответника, което съдът определя в размер на 255.65 евро. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на адвоката следва да се присъди сумата от 161.23 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от исковете възлиза в размер на 62.94 евро (14.58 евро по иска с правно основание чл. 144 СК и 48.36 евро по иска с правно основание чл. 149 СК).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Ч. В., ЕГН **********, от гр. А., ул. „З.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.

В. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.” ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) евро, считано от 10.02.2026г. до завършване на средно образование, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100.00 евро месечно до предявения размер от 330.00 евро месечно, на основание чл. 144 СК.

ОСЪЖДА В. Ч. В., ЕГН **********, от гр. А., ул. „З.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.

В. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.” ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, издръжка в размер на 77.74 евро (седемдесет и седем евро и седемдесет и четири евроцента) за периода 10.02.2025г. до 28.02.2025г. и месечна издръжка в размер на 100.00 (сто) евро, за периода 01.03.2025г. до 09.02.2026г., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 77.74 евро до 173.04 евро за периода 10.02.2025г. до 28.02.2025г. и за разликата над 100 евро до 255 евро за периода от 01.03.2025г. до 09.02.2026г., включително, на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА В. Ч. В., ЕГН **********, от гр. А., ул. „З.”, № ***, да заплати на адв. Р.

Д. от АК-В., с личен № ***, с адрес на кантората: гр. В., ул. „С. С.“, № ***, ет. ***, офис ***, сумата от 94.33 евро (деветдесет и четири евро и тридесет и три евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца М. В. В. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.” ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, да заплати на адв. М. К. Д., ЕГН **********, от АК-В., с адрес на кантората: гр. В., ул.

„Н.Д.“, № ***, сумата от 161.23 евро (сто шестдесет и едно евро и двадесет и три евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказано на ответника В. Ч. В. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

4

ОСЪЖДА В. Ч. В., ЕГН **********, от гр. А., ул. „З.”, № ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 62.94 евро (шестдесет и две евро и деветдесет и четири евроцента), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от 05.05.2026г.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5