Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17990 от 02.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71179/2022
Вид
Решение № 17990
Подписан
02.11.2023
В сила
02.11.2023
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17990 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110171179 по описа за 2022 година

Ищецът „(фирма)” ЕАД е предявил против Г. Г. М. – Ф. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответника /последният в качеството му на собственик на ¼ ид.ч. от имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, жк. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***/ в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставял ТЕ в имота, която не била заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от „(фирма)” ЕООД. Претендира, че неизплатени от ответницата били следните суми, равняващи се на притежаваната от нея ¼ ид.ч. от имота: сумата от 225,26 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,96 лева - обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 27.06.2022 г.; сумата от 10,14 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1,97 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г. Моли ответникът да бъде осъдена да заплати посочените суми. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. Г. М. – Ф., чрез процесуалния си представител е депозирала отговор, в който признава иска. Твърди, че изплаща претендираните суми по 1 сключено извънсъдебно споразумение с „(фирма)“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

В случая от писмените доказателства по делото – Споразумение от 13.06.2023 г., сключено между „(фирма)“ и Л. Ст. М., като пълномощник на ответницата Г. Г. М. -Ф., 8 бр. фискални бонове за плащане (л. 66-67 от делото), както и изричното признание на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. от 24.10.2023 г. в този смисъл, по делото се установява, че в хода на процеса по сключеното с ищеца споразумение от ответницата са извършени 8 броя плащания, всяко в размер на сумата от 154,55 лв., или общо сумата от 1236,40 лв. Ето защо, с оглед плащането на посочените суми (което представлява конклудентно признание), както и предвид ангажираните по делото доказателства, съдът счита за установени по делото всички елементи от фактическите състави на процесните вземания.

В о. с. з. на 24.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. К., заяви, че процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.

С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главници и мораторни лихви към датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата Г. Г. М. -Ф. с поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване. Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на „(фирма)“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 225,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,96 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.06.2022 г., сумата от 10,14 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 1,97 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, да заплати на (фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „(фирма)“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3