Решение № 125 от 17.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Плевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Д. при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно дело № 20244430202090 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на „В и к Д.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. *******, бул. „****** *****“ № **, представлявано от изпълнителния Д. инж. Н. Н. против Наказателно постановление № 2103 от 21.10.2024 г. на Д. на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложил на „В и к Д.“ АД, имуществена санкция в размер на 1000 лв., за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 8 и т. 13 от Закона за водите.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява представител и не се представлява.

1

Административно-наказващия орган Д. на Басейнова дирекция

„Дунавски район“ чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Както актосъставителя в съставения АУАН, така и административно наказващият орган в издаденото НП са отразили следната фактическа обстановка:

На 14.05.2024 г. е извършена проверка на място от експерти на БДДР Плевен на обект „К.с. на гр. Г.Т.“ (Канализационна мрежа с ПСОВ), във връзка с провеждане на текущ контрол по Закона за водите (ЗВ) на обекти с издадени разрешителни по ЗВ, включени в плана за контролна дейност на БДДР за 2024 г.

За експлоатацията на „К.с. на гр. Г.Т.“ има издадено Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13750007/ 22.11.2012 г., изменено и продължено с Решение № 2541/12.11.2018 г. със срок на действие до 22.11.2024 г. Титуляр на разрешителното е Община Г.Т..

„В и к Д.“ АД е оператор на канализационната система на гр. Г.Т. и като такъв има задължението да заплаща годишна такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗВ.

Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксата по ал. 1, т. 3, начинът и редът за нейното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.

2

Действащата към момента Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата) е приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г. Съгласно чл. 22. ал. 3 от Тарифата - таксата за замърсяване от производствени отпадъчни води, които нямат битов характер и са заустени в канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, се заплаща индивидуално от потребителите чрез ВиК оператора, предоставящ услугата „отвеждане на отпадъчни води“, който ги събира и внася по бюджетната сметка на съответната басейнова дирекция за управление на водите по реда на чл. 10 от Тарифата.

С констативен протокол (КП) № 5-ДГ-29, изготвен при проверката на 14.05.2024 г., е дадено предписание да представите в БДДР - Плевен писмена информация относно изпълнението на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Тарифата.

В БДДР с вх. № КД-07-23 02/20.05.2024 г. постъпи писмо с Ваш изх. № ВиК-13 3 8#1/ 17.05.2024 г. в отговор на даденото предписание в КП № 5-ДГ29/14.05.2024 г.

С писмото са уведомили, че: „Съгласно договорите за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, сключени между „В и к Д. “ и юридическите лица, формиращи производствени и отпадъчни води, нямащи битов характер и заустват в канализационните системи на населените места, количествата отпадъчна вода, която заустват в градската канализация се отчитат ежемесечно.

Въз основа на резултатите от протоколите от мониторинг, ежемесечно се начислява такса пречистване на производствените отпадъчни води, които се заустват в канализационната мрежа по цени, утвърдени от КЕВР, така начислената такса, потребителите заплащат на оператора ежемесечно. ,, В и к Д.“ АД ежегодно до 31 януари на следващата година, декларира пред БДДРПлевен фактурираните отпадни води и дължимата такса за заустване, в които са включени и тези, визирани в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. " В писмото липсват данни да е изпратена изисканата с КП № 5-ДГ29/14.05.2024 г. информация по чл. 10, ал. 1 от Тарифата - „Ежегодно до 31 януари на следващата година лицата, които формират производствени отпадъчни води, които нямат битов характер и са заустени в канализационни 3 системи на населени места, селищни и курортни образувания, изпращат на съответния ВиК оператор информацията по чл. 18, ал. 2 за изчисляване на дължимата такса. Към информацията се прилагат и протоколи от извършен собствен мониторинг, когато има такива.“ Непредставянето на поисканата информация представлява неизпълнение на задължително предписание на контролен орган.

Съгласно горепосоченото са нарушени чл. 43, ал. 4, чл. 48, ал. 1, т. 8 и т. 13, чл. 194, ал. 6 от ЗВ, с което се възпрепятства извършване на дейност от компетенциите на Д.а на БДДР по чл. 125, ал. 3, чл. 188, ал. 1, т. 9, чл. 194б, ал. 3 и ал. 4, чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ.

Деянието съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 8 и т. 13 от Закона за водите.

Нарушението е извършено на 01.06.2024 г., на която дата е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, дадено от контролния орган с КП № 5-ДГ-29/14.05.2024 г. Местоизвършването на нарушението е БДДР - гр.

Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, тъй като това е мястото, на което е следвало да се представи писмена информация относно изпълнението на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от Тарифата, съгласно предписанието в КП № 5-ДГ-29/14.05.2024 г.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Преюдициален въпрос, по който съдът следва да се произнесе при преценката за законосъобразност на наказателното постановление, за който съдът следи и служебно, е - дали в административно-наказателното производство по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, са спазени императивните изисквания на разпоредбите, които гарантират правото на защита на нарушителя.

При тази проверка, съдът констатира, че в административнонаказателното производство в първата му фаза, са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Съгласно тези разпоредби, актът за установяване на административно 4 нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението!!!

По своята същност актът за установяване на административно нарушение има обвинителна функция и следва да съдържа всички съществени характеристики на извършеното нарушение, в т.ч. и датата на извършването му, като същият поставя и началото на административно-наказателното производство.

В противен случай, той загубва тази си функция и не е годен да установи нарушението.

В случая, АНП е започнало със съставяне на АУАН от длъжностно лице при Басейнова Дирекция Дунавски район с център Плевен, по повод констатирани от актосъставителя нарушения на Закона за водите.

В АУАН-а е описано нарушение, без да е посочено, на коя дата е извършено.

Посочена е датата на извършване на проверката, но не е посочена дата на извършването на нарушението, каквото е императивното изискване на чл. 42, т.3 ЗАНН.

Същото нарушение - непосочване на дата на извършване на нарушението е допуснато и в издаденото въз основа на АУАН-а, наказателно постановление.

По никакъв начин датата на извършване на нарушението, не може да бъде извеждана чрез тълкуване на волята на административно-наказващият орган.

Това е така, тъй като датата на извършване на нарушението, е съществен реквизит на наказателното постановление, регламентиран в императивната норма на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Допуснатото нарушение в АУАН - непосочване датата на извършване на нарушението, не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като същото е пренесено и в наказателното постановление, в което също липсва посочване на датата на извършваното нарушение.

Липсата на дата на извършване на описаното в АУАН и НП, поставя нарушителя пред невъзможност да организира защитата си в 5 пълен и адекватен обем.

От друга страна, непосочването на дата на извършване на нарушението, препятства съда да следи за сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В разпоредбата н а чл. 34 ЗАНН са регламентирани абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство, както и основанията за неговото прекратяване.

Сроковете п о чл. 34 ЗАНН са преклузивни и за спазването им съдът следи служебно.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са били длъжни да посочат датата на извършване на нарушението, с оглед последващата възможност на нарушителя да се защитава срещу вмененото му нарушение, от една страна и от друга, възможността за последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН.

Допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, съставляват съществени процесуални нарушения на императивни правни норми, осигуряващи правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае, кога, къде и точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

От друга страна, точното и ясно посочване на датата на извършване на нарушението, осигурява възможността на съда да следи за спазването на преклузивните срокове п о чл. 34 ЗАНН, за които следи и служебно и чието неспазване е пречка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на вмененото нарушение на жалбоподателя, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и за следене на сроковете по чл. 34 отЗАНН.

На следващо място следва да се отбележи, че със съставяне на АУАН се стартира административно наказателното производство, с НП последното приключва.

6

Ето защо законодателят е предвидил в ЗАНН, че тези два административни акта следва да съдържат определени реквизити, с които се гарантира правото на защита на нарушителя, тъй като последният има право единствено на възражения, но не и да участва в съставянето на тези документи.

В настоящото административно наказателно производство е съставен АУАН, в който административният орган е допуснал множество нарушения , чийто заключителен акт е атакуваното НП, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна.

От събраните по делото доказателства не е видно, какво точно нарушение е извършил жалбоподателят.

По съществото и на съдът въз основа на представените доказателства не може да стане ясно за какво точно нарушение или нарушения е следвало да бъде наказан жалбоподателят.

В АУАН-а и в издаденото наказателно постановление е отразено следното като нарушение или нарушения:

-Съгласно горепосоченото административно-наказващият орган е посочил, че са нарушени чл. 43, ал. 4, чл. 48, ал. 1, т. 8 и т. 13, чл. 194, ал. 6 от ЗВ, с което се възпрепятства извършване на дейност от компетенциите на Д.а на БДДР по чл. 125, ал. 3, чл. 188, ал. 1, т. 9, чл. 1946, ал. 3 и ал. 4, чл. 1956, ал.