Решение № 118 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора и Е. В. П. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 10 от 05.06.2024 г. на Окръжен съд-Кюстендил по НОХД № 216/23 год.,подс.А.

Д. М. е признат за невиновен в това,че на 17.06.2019 год. в гр.Кочериново,обл.Кюстендил,в Общинска служба по земеделие-гр.Кочериново към Областна дирекция по земеделиеКюстендил,като лице,което управлява и представлява юридическото лице „А. 2020“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Дупница,ул.“Трети гвардейски полк“ №91,представил пред С. В. М.-началник на Общинска служба по земеделие-Кочериново неверни сведения в нарушение на задължение да предостави такива в Заявление за подпомагане 2019 год.,форма за юридическото лице,регистрирано в Интегрирана система за администриране и контрол с УИН 1028051969380 и УРН 716059,както и в приложена към него Таблица на използваните парцели 2019 год.,неразделна част от заявлението,като заявил,че ползвал по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/,по Схема за преразпределително плащане /СПП/,по Схема за плащане на селскостопански практики,които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/,Компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/,Компенсаторни плащания за други райони,засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2/ 21 броя парцели,находящи се в землището на с.Дяково,с.Кременик,с.Мламолово,с.Падала,гр.Рила и Рилски Манастир / индивидуализирани с номер и площ в присъдата/,заявени като „поС.но затревени 1 площи,поддържани в съС.ие годно за паша или косене /поС.ни пасища/,като в действителност парцелите са неподдържани,непочистени,обрасли с храстовидна растителност,за да получи средства в размер на сумата от 222 869.98 лв. от фондове,принадлежащи на ЕС-Европейски фонд за гарантиране земеделието и такива,предоставени на българската държава от Европейския съюз-Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони,поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивeн протест и допълнителни съображения към него с доводи,че за да постанови своя съдебен акт съдът е приел,че подс.М. отдавна кандидатствал за финансово подпомагане от държавата по проекти,финансирани със средства от фондове,принадлежащи на ЕС или предоставени от него на българската държава,но безкритично е застъпил становището си,че не познавал нормативната уредба по този въпрос,тъй като било много сложно за него.

Прокурорът счита,че не следва да се пренебрегва факта,че той не е имал правно основание да ползва очертаните от него имоти освен за три парцела по силата на договор за наем с Рилската света обител с площ от 29.26 ха,които за въпросната стопанска година са признати от ДФЗ и му е била платена сумата в размер на 3439.36 лв..

Твърди,че по делото е установено,че голямата част от заявените имоти представляват държавна или общинска собственост,за които подс.М. не е представил никакви доказателства за ползването им,т.е.правни основания за това,в който смисъл е заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза.

Сочи още,че представените от подсъдимия неверни сведения касаят конкретни факти и обстоятелства,които са свързани с кандидатстването и правото им на ползване и не може да се приеме,че ползването на заявените парцели е било реално от негова страна,тъй като не може да се ползва имот,за който не притежаваш никакви юридически правомощия –договор за наем,аренда или нотариален акт.

Намира,че в противоречие с установените факти съдът е приел,че деянието,извършено от М. е несъставомерно по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК и го е оправдал.

Прави искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова,с която подсъдимият бъде признат за виновен и му се наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание представителят на САП не поддържа протеста.В становището си по същество излага,че ако се приеме,че обвинението е за представяне на неверни сведения за това,че се ползват едни имоти,пък те реално не се ползват,то присъдата би трябвало да е правилна.Ако обаче се приеме,че неверните сведения се изразяват в това,че не е налице правно основание за ползването им,а с декларация е заявено обратното,то съдът не е изяснил това и е налице сериозно процесуално нарушение,тъй като се касае за неизяснени обстоятелства и това е основание за връщане на делото за ново разглеждане.С оглед на това счита,че протеста е неоснователен,ако се приеме,че обвинението е за заявяване на неверни 2 обстоятелства,но ако се приеме,че липсва правно основание за ползването им,то този въпрос е останал неизяснен и предоставя на въззивния съд да прецени дали делото да се върне за ново разглеждане за изясняване на тези обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия застъпва становището,че деянието е несъставомерно,тъй като обвинението е за това,че подсъдимият е заявил неверни данни,че е ползвал посочените в обвинителния акт земеделски парцели,но такава декларация в заявлението за подпомагане не се съдържа и респ. подсъдимият не е подписвал,а тя не е изискуема нито по Наредба №5/2009 год.,част от която е формата на заявлението за подпомагане,нито в относимия Регламент 1307/2003 год. на ЕП,нито в Закона за подпомагане на земеделските производители.

На следващо място изтъква,че е безспорно установено по делото,че тези имоти са ползвани реално от подсъдимия,затова е извършена проверка на място,видно от показанията на св.П.,който е дал и свой доклад.Поддържа,че тези имоти са били поддържани в добро съС.ие и са били допустими за подпомагане според показанията на този свидетел и установеното от експертизата.По отношение на твърденията на прокурора,че не може да има реално ползване без правно основание,намира,че българското право познава института на придобивната давност,която позволява трето лице да завладее чужд имот,да го ползва определен период и да стане негов собственик,вкл. и върху общински имоти.Пледира за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитникът му,а в последната си дума иска да бъде оневинен.

Съдът, като взе предвид доводите в протеста и допълнителните съображения към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка ,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:

Подс.М. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.248а,ал.3,пр.1 във вр. с ал.2,пр.1 от НК за това,че като управител и представляващ „А. 2020“ЕООД е представил пред началникът на Общинска служба по земеделие-Кочериново неверни сведения в нарушение на задължение да предостави такива в Заявление за подпомагане 2019 год.,както и в приложена към него Таблица за използваните парцели 2019 год.,като заявил, че ползвал по СЕПП,СПП,ЗДП,Подмярка 13.1/НР1/ и Подмярка 13.2 /НР2/ редица парцели в землищата на с.Дяково,общ.Дупница,с.Кременик,общ.Дупница,с.Мламолово,общ.Бобов дол,с.Падала,общ.Рила,с.Пастра,общ.Рила,с.Пиперево,общ.Дупница,гр.Рила и в землището на Рилския манастир,заявени като поС.но затревени площи,поддържани в съС.ие,годно за паша или косене,като в действителност парцелите са неподдържани и непочистени,обрасли с храстовидна растителност,за да получи средства от фондове,принадлежащи на ЕС и такива,предоставени на българската държава.

3

Установено е по делото,че подс.М. има регистрирани две търговски дружества-ЕООД“А.

2019“ и ЕООД“А. 2020“.

Същият отглеждал коне и към 2019 год.имал около 800 бр.,които пускал на паша по собствени и наети чужди пасища,обособени като две обширни пасища-едното в гората ,наричано лятно и другото в полето,наричано зимно.През пролетта и лятото изкарвал конете на лятното пасище,собственост на Рилската света обител,простиращо се в землището на Рилския манастир,на гр.Рила,с.Пастра и с.Падала,а есента и зимата ги превеждал в зимното пасище,находящо се в землището на общ.Дупница-в гр.Дупница, с.Дяково и с.Кременик,както и в съседното с.Мламолово в общ.Бобов дол.Знаел местонахождението на пасищата си като обща площ и граница на всяко от двете,както и приблизителната граница на имотите му в различните населени места в землището на общ.Дупница.

Тези две пасища подс.М. ползвал от дълги години и периодично сключвал договори за наем със собствениците им,като имал и собствени земеделски земи с площ от 19 999 кв.м. в с.Пиперево и от 13 999 кв.м.,за които притежавал нотариални актове.

На 25.04.2019 год. М. в качеството си управител на ЕООД“А. 2020“ сключил договор за наем на недвижим имот с Рилската света обител,с които последната му предоставила под наем два имота-№7001 в землището на Рилския манастир с площ от 5 457.784 дка и № 556002 в землището на гр.Дупница с площ от 28 501 дка.

На 29.05.2019 год. сключил и договор за наем за 5 години с Община-Дупница на земеделски земи-10 бр. общински поземлени имоти в землището на с.Дяково с площ от 110 666 кв.м.,45 947 кв.м.,9 553 кв.м.,24 988 кв.м.,8 781 кв.м.,22 511 кв.м.,7 198 кв.м.,61 976 кв.м.,12 138 кв.м. и 428 231 кв.м.

М. разбирал от коневъдство и познавал отлично планинските райони,умело се придвижвал по тях,знаел местонахождението на пасищата си и местностите,в които се намират,както и горските пътища. Същият отдавна кандидатствал за финансово подпомагане от държавата по проекти,финансирани със средства от фондове,принадлежащи на ЕС или предоставени от него на България,но за подаване на заявленията ползвал помощта на служителите от общинските служби по земеделие,тъй като това било сложно за него и те му казвали какви документи да подава и кога,попълвали всички документи,а той само се подписвал,без да ги чете.

За да участва във финансовото подпомагане за 2019 год. подс.М. се регистрирал като земеделски производител и представил в ОбС“Земеделие“-гр.Дупница и ОбС“Земеделие“гр.Кочериново посочените по-горе документи.

Договорите му били изпратени от съответните общински служби „Земеделие“ в Министерство на земеделието и храните,за да бъдат включени имотите,описани в тях,в Системата за идентификация на земеделските парцели по чл.33,ал.1 от ЗПЗП и в цифровата ортофотокарта.

На 09.05.2019 год. подс.М. отишъл в Общинска служба „Земеделие“ в Кочериново,за да подаде Заявление за входяща регистрация 2019 за „А. 2020“ЕООД,където го обслужил св.С.

4

М.,който въвел в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ необходимите данни за заявителя ,а системата генерирала уникален регистрационен номер /УРН/ 716059 и вх. № 19057598 на общо заявление за подпомагане на кандидата.

На 16.05.2019 год. подсъдимият отново посетил ОбС“Земеделие“-Кочериново,за да подаде следващото Заявление за подпомагане 2019,което се състояло от 9 страници,включващо набор от различни документи-заявление за подпомагане 2019,общи документи за ЕТ/ЮЛ,таблица на използваните парцели,таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019,декларация за запознаване с определенията за нередовност,декларация за запознаване с информация по чл.19 и чл.20 от Закона за защита на личните данни и информация по чл.19 и чл.20 от този закон.

Всички документи били попълнени от св.С. М.,като в тях било отразено,че дружеството на подсъдимия кандидатства по Схема за единно плащане на площ,Схема за преразпределително плащане,Схема за плащане на селскостопански практики,които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания,както и по Подмярка 13.1 /НР1/ -компенсаторни плащания в планински райони.

Подсъдимият положил подпис и печат на всички 9 страници,като на 2-ра и 3-та от тях били изброени в 15 точки декларации за различни обстоятелства,сред които декларация,че всички представени документи са достоверни,декларация,че заявителят ползва на правно основание площите, които заявява,декларация,че те отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба №2/26.03.2018 год. за критерии за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и че е запознат със задължението да ги поддържа в такова съС.ие съгласно изискванията,заложени в националното и европейско законодателство и декларация,че в заявлението са описани всички земеделски площи,които ползва и за които има правно основание през текущата стопанска година.