Решение № 27 от 11.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 1709/4.04.2023г, постановено по гр.д.№ 113127/4.04.2023г. по описа на СГС, ГО, I-30 с-в, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на М. Д., роден на ********г., турски гражданин, адрес гр. ***, ул. “***“ №**, ет.*, офис 28 сумата от 12 000 лева по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление на зам. окръжен прокурор при ОП — Видин от 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 12 000 лева до пълния му размер от 120 000 лева;

Осъдена е Прокуратурата на РБългария да заплати на М. Д. сумата от 10 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария-СГП, в частта му, с която е уважена исковата претенция, с доводи, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Възразява, че съдът не е посочил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, значението им за техния размер и защо е приел определеният размер на обезщетението като справедлив. Поддържа, че ищецът не е доказал претърпени вредивлошаване на здравословното му състояние. Сочи, че действията на прокуратурата са били изцяло законосъобразни и правилни, необходими и задължителни. Излага доводи, че няма данни по делото прокуратурата да е изнасяла информация по повод на наказателното 1 производство срещу ищеца до медиите.

Поддържа, че присъденото обезщетение е в завишен размер, не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, при евентуалност да се намали определеният размер.

Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба от М. Д., чрез адв.М. И. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБългария за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 12 000лв до 120 000лв. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, събраните по делото доказателства, неправилно е приложил закона- чл.52 ЗЗД. Поддържа, че съдът не е съобразил тежестта на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължила седем месеца, тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, възрастта му-55 години, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че е бил задържан в чужда държава, без близки, лишен от възможността да работи и помага на семейството си, което значително е увеличило стреса и страха му. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло предявената искова претенция.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото-М. Д. е посочил в исковата молба, че на 11.11.2020г. влязъл на територията на Република България през ГКПП „Дунав мост 2“ Видин - Калафат. При извършена проверка на товарния автомобил, с който пътувал, граничните органи открили в кабината на автомобила 450 000 евро. По случая било образувано досъдебно производство №ЗМ - 278/2020г. по описа на ОД МВР - Видин, пр.пр. №2145/2020г. по описа на Окръжна прокуратура - Видин за извършено престъпление по чл.253, ал.1 от НК. Ищецът бил задържан и привлечен като обвиняем за посоченото престъпление, заедно със спътниците си. С постановление от 02.06.2021г. на наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК процесното досъдебно производство било прекратено, като със същото постановление била отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Посочил е още, че по време на воденото срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение и страх от неоснователно осъждане. Релевирал е твърдения и за търпени вреди от неоснователно наложената най-тежка мярка за неотклонение в продължение на 6 месеца и 22 дни. Били засегнати честта и достойнството му, а медийното отразяване на случая допълнително внесло притеснения у него.

Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 120 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 11.11,2020г.

Ответникът –Прокуратурата на РБългария е оспорила иска. Възразила е срещу стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното преследване, водено 2 срещу ищеца. Оспорила е твърдените вреди и връзката им с наказателното преследване.

Изложила е доводи, че не е легитимирана да отговаря за условията в следствения арест, за извършената полицейска регистрация или за евентуална медийна разгласа. Оспорила е претенцията по размер като несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика и началната дата на претендираната лихва.

С решението съдът е уважил частично исковата претенция, като е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 12 000лв., ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до окончателното изплащане.

Не се спори между страните, че със Заповед от 11.11.2020г. на полицейски орган на осн. чл.72, ал.1 от ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Видин.

На 12.11.2020г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по пр.пр. №2145/2020г. по описа на ОП - Видин, ДП №ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР - Видин за престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С постановление на зам. - окръжен прокурор при ОП - Видин от същата дата ищецът е бил задържан на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа, а с определение на Видински окръжен съд от 13.11.2020г. по нчд №198/2020г., влязло в сила на 24.11.2020г., му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Последващите молби на ищеца за изменение на взетата мярка за неотклонение са оставени без уважение с определения на съда.

С постановление на зам.окръжен прокурор при ОП - Видин от 02.06.2021г. образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - поради това, че в хода на проверката не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, нито за извършено друго престъпление от общ характер. Посочено е, че установената фактическа обстановка налага извод за несъставомерност на деянието и разкрива осъществено административно нарушение по Валутния закон досежно недекларирането на пренасяните през границата на страната парични средства.

Със същото постановление е отменена и мярката за неотклонение „задържане под стража“. Постановлението е връчено на ищеца на 03.06.2021г., като няма данни да е обжалвано.

По делото са приложени материали от електронни медии, в които се коментира задържането на трима турски граждани на ГКПП Дунав мост 2 със сумата от 450 000 евро и образуваното в тази връзка наказателно производство.

Спори се между страните относно претърпените вреди и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди на М. Д. по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда. При преценката на този размер 3 следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливосттахарактера и степента на увреждането, последиците, тежестта на обвинението, продължителността на производството, мярката за неотклонение, възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният размер не трябва да е източник на обогатяване.

При преценяването му съдът отчита, че тежестта на повдигнатото обвинение е било за тежко престъпление съгл. чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. Ищецът е бил на 55 години към датата на повдигане на обвинението, с чисто съдебно минало. Била му е наложена мярка за неотклонение-„Задържане под стража”-най-тежката от предвидените в закона за продължителен период от време. Наказателното производство е продължило приблизително седем месеца. През този период ищецът е изпитвал стрес и тревога във връзка с наказателното преследване. При задържането му е бил извършен личен обиск, а в хода на разследването същият е бил разпитван и е участвал в производствата по мярката за неотклонение пред съответните съдилища /ОС - Видин и САС/. Не се установяват твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, но претърпените притеснения и стрес следва да се приемат за установени, независимо от липсата на ангажирани доказателства, тъй като съдебната практика приема същите за настъпили при наличието на висящо наказателно производство. При наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността, съгласно решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1 107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

По отношение на представените публикациите в медиите не се установява конкретно да е било посочено името на ищеца, а са използвани общи изрази „задържаха турски гражданин“, „чужденци“, от което следва, че е налице липса индивидуализация на извършителя и конкретно възникнали вреди, изразяващи се в уронване на авторитета на лицето. Публикациите са резултат от характера на престъплението и наличието на висок обществен и медиен интерес към разследването. Не се установява да е налице причинна връзка между действия или бездействия на Прокуратурата за формиране на трайно и негативно обществено отношение към личността на ищеца сред широк и неограничен кръг от хора.

При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 12 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 11.06.2021г до окончателното изплащане, като исковата претенция следва да се отхвърли до пълния претендиран размер.

Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1709/4.04.2023г,

113127/4.04.2023г. по описа на СГС, ГО, I-30 с-в. постановено по гр.д.№

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 4 едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5