Определение № 4215 от 18.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4215 гр. Варна, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501501 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на С. З. М. чрез наначеният му особен предствител адвокат К. Т. срещу решение № 205 от 21.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 938 по описа за 2024 г. на Районен съд - Провадия, втори състав, с което същият е осъден да заплати на Д. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 022,58 евро с равностойност 2 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника от разпространението на клеветнически твърдения в публикация в страница „Шибанистан“ в социалната мрежа „Фейсбук“ на 29.04.2024 г.; 2 045,17 евро с равностойност 4 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез обида в публикация в страница „Шибанистан“ в социалната мрежа „Фейсбук“ на 29.04.2024 г. с думите „не държа кмета на Ветрино за ташаците“, „кметчето, ветеринарчето, което е сложено на повод и е вързано към сектата“, „не ми е помияр и пачавра, да ми стои на повод в краката“, „пачавра“, „нещастно кметче“, „държан на повод“, на основание член 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба /25.07.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и е осъден да заплати на Д. К. Д. сумата от 1 196,42 евро, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на член 10 от ЕКПЧ и задължителните стандарти на Европейския съд по правата на човека. Твърди се, че в същото липсват пълни, ясни и взаимосвързани мотиви относно кои конкретни изявления представляват клевета, кои обида, причините за приемане на противоправност и начина на формиране на обезщетението по член 52 от ЗЗД. Отделно от това намира, че липсата на анализ на основното доказателствено средство, а именно видеозаписа по делото, представлява съществено процесуално нарушение. Набляга се, че крайният съдебен акт противоречи на трайно установената практика на ВКС, съгласно която се приема, че оценъчни съждения, политически квалификации и хиперболични изрази не съставляват клевета, тъй като не подлежат на доказване за вярност. Именно такива се твърди, че са 1 отделните думи „пачавра“, „помияр“, „нещастно кметче“ и др., като същите не са употребени като автономни целенасочени обиди, а са част от цялостно изречение и оценъчно-публицистичен контекст, в който функционират като елементи на метафорична и хиперболична реч, характерна за обществено-политически коментар, а не като самостоятелни фактически твърдения, целящи приписване на унизителни качества. В този смисъл счита, че съдът не е извършил задължителния контекстуален анализ, които е установен в практиката на ВКС и ЕСПЧ. Цитира решение на Европейския съд по правата на човека. Намира за неправилна преценката на съда за наличие на доказани сериозни здравословни и психически последици, тъй като същата се основава единствено на свидетелски показания на лица, намиращи се в служебна или близка професионална връзка с ищеца, като липсват обективни доказателства в този смисъл. Моли да се отмени в цялост първоинстанционното решение, а в условията на евентуалност да се намали размера на присъдените обезщетения.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК въззиваемата страна Д. К. Д. чрез адвокат П. В. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага се становище, че решаващият състав е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е стигнал до извод за основателност на предявените искове. Изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени искания за събиране на доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 20263100501501 по описа на Окръжен съд Варна за 02.11.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3