Решение № 97 от 14.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500435 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 153 от ЗПКОНПИ.

С Решение № 260127/ 26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен, иска на ищеца КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 81 638,30 лева, от ответниците Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН **********, и двамата от гр. Ветово, Русенска област, както следва:

От Г. Д. П.:

Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с договор за продажба на МПС от 07.10.2016 г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ;

Сумата 6 463 лева, представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № Р 44****, на основание чл. 151, 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ;

Сумата 100 лева, представляваща вноска по разплащателна сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД, с титуляр Г. Д. П.;

От П. Й. М.:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, дворно място от 1720 кв.м., представляващо съгласно скица имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., , намиращ се в гр. Ветово, област Русе, с административен адрес: ********, за който имот са образувани урегулирани поземлени имоти: УПИ ІV с площ 598 кв.м.; УПИ V с площ 636 кв.м. и УПИ VІ с площ 673 кв.м., в квартал 106 по регулационния и кадастрален план на гр. Ветово, одобрен със заповед № 84/ 22.02.1985 г., заедно с построените в това дворно място: Сграда № 604.1689.1, представляваща масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна сграда с площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2, представляваща едноетажна полумасивна жилищна сграда еднофамилна с площ от 27 кв.м.; Сграда № 604.1689.3, представляваща едноетажна полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м.;

На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, сумата 8 052,30 лева, представляваща парична равностойност на съборени постройки в имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., намиращ се в гр. Ветово, област Русе;

Сумата 55 599 лева, представляваща пазарна равностойност на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“, с рег. № Р 01****, на основание чл.

151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ.

Недоволен от постановеното Решение, ищецът КПКОНПИ, чрез пълномощника инспектор Н.П., е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че съдът: неправилно е определил размера на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за целия проверяван период в общ размер на 49 499,82 лева; не е приел конкретните размери на реализираните разходи за задгранични пътувания на ответниците; неправилно е определил размера на придобитото, в рамките на проверявания период, имущество на обща стойност 86 467 лева; неправилно е определил размера на несъответствието на /-/ 114 059,22 лева, като не е бил включен 2 значителен по размер разход на ответниците – извършено строителство в процесния недвижим имот. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да уважи предявения от ищеца иск. Претендират се направените разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците не са подали отговор на въззивната жалба.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 988/ 28.01.2020 г., от ищеца КПКОНПИ, чрез представляващия го председател С.

С. Ц., срещу ответниците Г. Д. П., ЕГН ********** и П. Й. М., ЕГН **********, и двамата от гр. Ветово, Русенска област, с правно основание чл.

153, ал. 2 от ЗПКОНПИ и с цена – 127 150 лева. В исковата молба се посочва, че с Решение № 2414/ 16.10.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Велико Търново уведомление от РП – гр. Русе от 30.05.2018 г. за това, че Г. Д. П. е привлечен в качеството на обвиняем на 19.05.2018 г. по ДП № 747/ 2018 г., за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ, като с Определение № 138/ 22.05.2018 г. наказателният съд е одобрил постигнато споразумение и прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 946/ 2018 г. по описа на РС – гр. Русе. С Протокол от 01.06.2018 г. срещу Г. Д. П. е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество от лицето за период 24.06.2009 г. – 01.06.2018 г. След анализ на събраните данни, Комисията е установила: доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер на 11 459,40 лева; обичайни и извънредни разходи общо в размер на 89 209,78 лева и при съпоставянето им – нетен доход в отрицателен размер /-/ 77 741,60 лева. Установила е наличието на имущество общо в размер на 138 725 лева и при съпоставяне с 3 нетния доход – несъответствие в размер на /-/ 216 466,60 лева. Твърди се наличието на значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с § 1, т.

3 от ДР на ЗПКОНПИ, като цената на иска е 127 150 лева. Иска се отнемане на следното имущество:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от Г.

Д. П. - Лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. № Р 35****, придобит с договор за продажба на МПС от 07.10.2016 г.;

На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, от П. Й.

М., ПИ № 604.1689 - дворно място от 1720 кв.м., съгласно документ за собственост – НА за покупко-продажба на недвижим имот № 72/ 16.05.2016 г., том ІІ, рег. № 5049, дело 224/ 2016 г., вписан в СВ Русе, вх. рег. № 6342/ 2016 г., а съгласно скица представлява имот № 604,1689, с площ от 1896 кв.м., находящ се в гр. Ветово, ЕКАТТЕ 10803, община Ветово, област Русе, с адрес: ********, заедно с построените в това дворно място: Сграда № 604.1689.1, представляваща масивна стоманобетонна еднофамилна жилищна сграда с площ от 62 кв.м.; Сграда № 604.1689. 2, представляваща едноетажна полумасивна жилищна сграда еднофамилна с площ от 27 кв.м.; Сграда № 604.1689.3, представляваща едноетажна полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м., при граници на имота: имот № 603.1907-терен; имот № 604.1690-двор; имот604.1695-двор, улица;

На основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, от Г. Д. П.:

Сумата в размер на 5 200 лева, представляваща пазарна стойност на отчужденото движимо имущество през проверявания период;

Сумата 100 лева представляваща вноска по банкова сметка през проверявания период;

На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ, от П. Й. М., сумата 92 700 лева, представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество през проверявания период.

Претендират се и направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на съда.

4

В о.с.з. на 02.06.2021 г. съдът е допуснал изменение на иска от 127 150 лева на 81 638,30 лева, въз основа на молба на ищеца от 20.05.2021 г., с която е поискано изменение на иска след изслушване на допуснатите съдебни експертизи, както следва: по отношение отнемането от Г. Д. П. на: Лек автомобил „Фолксваген поло“ – пазарната стойност да се намали от 3 750 лева на 3 060 лева; на сумата 5 200 лева – същата да се увеличи на 6 463 лева; по отношение отнемането от П. Й. М. на: ПИ № 604.1689 – пазарната цена на недвижимия имот да се намали от 25 400 лева на 8 364 лева, като е поискано да бъде разгледан, в условията на евентуалност, иск за сумата 8 052,30 лева, представляваща паричната равностойност на съборените сгради в имота; на сумата 92 700 лева – същата да се намали на 55 599 лева.

В о.с.з. на 07.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца – инспектор Д. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискала да бъде уважен иска, като в представените писмени бележки е изложила доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответниците са възразили срещу допустимостта и основателността на иска. В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на ответниците – адвокат М. от АК – гр.

Русе е поискала от съда да отхвърли иска с оглед липсата на значително несъответствие между имуществото и нетния доход.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба са представени писмени доказателства, които не са били оспорени от ответниците и са били приети от съда.

По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, съдебна автотехническа оценителна експертиза /САТОЕ/ и съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/.

В заключението си по допуснатата от първостепенния съд СТЕ вещото лице инж. Кр. В. К. е посочило, че недвижимият имот е бил закупен на 16.05.2016 г., като в НА са описани три постройки: две едноетажни жилищни сгради – едната масивна стоманобетонна, с площ от 62 кв.м., а другата полумасивна, с площ от 27 кв.м., както и едноетажна полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м., които са били съборени и на тяхно място са построени едноетажна жилищна сграда с долепен към нея гараж, като не се знае дали са ползвани материалите от съборените сгради за 5 изграждането на новите такива. Според вещото лице пазарната стойност на дворното място, ведно с построените в него три сгради, които впоследствие са били съборени, е 11 718 лева, към момента на придобиване на имота – 16.05.2016 г. Тази сума представлява разход, който е бил взет предвид от вещото лице, изготвило СИЕ, при изчисляване нетния доход за проверявания период. В заключението си вещото лице е посочило, че пазарната стойност на дворното място към датата на подаване исковата молба – 28.01.2020 г., без наличното в имота подобрение – едноетажна монолитна жилищна сграда и гараж е 8 364 лева, а с подобренията /стойността на материалите от съборените сгради, които са изчислени в размер на 2 262,11 лева/ – 10 626 лева. В о.с.з. на 03.02.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, което не е било оспорено и е прието от съда. Процесуалният представител на ищеца – инспектор П., е поискал поставяне на допълнителна задача на съдебната експертиза, която да даде оценка за стойността на извършените необходими разходи за построяването на сграда и гараж в имота, за които липсват строителни книжа, от момента на закупуването му до 28.01.2020 г., в о.с.з. и с писмена молба, което искане е оставено без уважение от съда.

Пред въззивния съд искането е било уважено, като на СТЕ е поставена допълнителна задача: Да определи стойността на необходимите разходи за извършеното строителство в дворното място на новопостроената сграда, заедно с прилежащия гараж, за периода от придобиването на недвижимия имот – 16.05.2016 г. до края на проверявания период – 01.06.2018 г. В заключението си вещото лице е посочило, че стойността на необходимите разходи за извършеното строителство в дворното място на новопостроената сграда, заедно с прилежащия гараж, за периода от придобиването на недвижимия имот – 16.05.2016 г. до края на проверявания период – 01.06.2018 г., възлизат на 145 041,51 лева. Тази сума представлява разход, който е извършен в рамките на проверявания период и следва да се включи в изчисленията на нетния доход. В о.с.з. на 08.02.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, което не е било оспорено от страните и е прието от въззивния съд.