Протоколно определение № 599 от 09.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 599 гр. Благоевград, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Емилия Дончева

Полина Дянкова при участието на секретаря Анастасия Фотева

Сложи за разглеждане докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500428 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателката Т. Б. Б., редовно призована, се явява лично и с адв. Ц., с пълномощно по делото.

Въззиваемият М. А. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. Г., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от пълномощника на жалбоподателката - адв. Ц., в което се съдържа доказателствени искания, а именно да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския 1 съюз по посочения в молбата въпрос, както и да се допусне възпроизвеждане и протоколиране в с.з. на съдържанието на видеоклип с наименование: „*“, който е предмет на назначената съдебно-техническа експертиза в първоинстанцинното производство.

По повод така постъпилата молба съдът с Разпореждане рег. № 735/23.06.2026 г. е разпоредил молбата да се изпрати на насрещната страна, като й е указал в едноседмичен срок от получаване, че може да изрази становище. Такова становище е постъпило, обективиран в наименован отговор на доказателственото искане, депозирана в съда на 07.07.2026 г. В становището е изразена тезата за оставяне без уважение на двете искания.

АДВ. Ц.: Поддържам искането, както за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, така и доказателствено искане, което съм направил за възпроизвеждане на този видеоклип.

По отношение на преюдициалното запитване аз съм изразил в становището съм това искане, посочена е разпоредба от правото на ЕС, която в регламента за личните данни и която искаме да бъде тълкувана, тъй като в нея съдържа фактическия състав на т.н. непозволено увреждание. В чл. 79, пар. 1 от Регламента 2016/679 се съдържа фактическя състав и моето искане следва от формулирания петитум в исковата молба на ищеца, тъй като той в самия петитум заявява и го има написано, че счита, че е притърпял вреди следствие нарушение на личните му данни. Това са различни фактически състави по чл. 79 от Регламента спрямо чл. 45 от ЗЗД.

Смятам, че е от значение, защото ако се разглежда по общия ред чл. 45 няма да се приложи практиката на СЕС, защото ако настоящия състав я приложи то е съвсем различен реда, по който трябва да се гледа това дело, защото настоящият състав не е компетентен, трябва да се гледа делото пред административния съд, това го казва чл. 39 от ЗЗЛД.

Аз искам тълкуване на нормата, която съм посочил от Регламента, а именно чл. 79, параграф 1 и понеже самият фактически състав, той се развива в практиката на СЕС, има множество решения, които тълкуват този фактически състав и аз искам да се тълкува тази норма.

Искам да се тълкува тази норма, когато имаме твърдяно непозволено 2 увреждане от страна на субект на данни с личните му данни, то следва да се приложи чл. 79 от Регламента.

По отношение на т. 3 за допускане на възпроизвеждане и протоколиране на видеоклип – районният съд не ни уважи това искане, дори и колегата направи искане за възпроизвеждане на клипове, но районният съдия не ни уважи и на двамата исканията, затова поддържам това искане в настоящата инстанция.

АДВ. Г.: По отношение на т. 1 от искането - искам да напомня на съдебния състав, че по делото има влязло в сила определение на БлОС, с което спорът за компетентността е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, така че този въпрос не би следвало изобщо да подлежи на дискусии тук днес.

На следващо място, по същината си на това искане колегата оспорва правната квалификация на иска. Аз искам да посоча на съда, че едно искане за защита от съда може да бъде основателно на няколко правни основания - на чл. 45, чл. 79 и т.н.

По отношение на първоинстанционното решение, което Вие проверявате, съдът е приел правилната правна квалификация и в този смисъл няма как преюдициалното запитване, което адв. Ц. иска да направи да разреши спорът по същество. Спорът по същество Вие ще го решите със съдебното решение - каква е правилната правна клалификация.

На следващо място - едно сезиране на ЕС категорично ще бъде в ущърб на ищеца, тъй като ви е служебно известно, че това води до забавяне на производството значително, съответно възниква отговорност на БлОС и за бавно правосъдие, може да възникне. Така че това би било значително изключително нечестно и несправедливо спрямо ищеца да се прави сега в този момент - 3 години след образуване на делото.

Идентичен правен спор с ответницата между мен, другото дело, което съм цитирал със съдия-докладчик Л.М. беше решено с влязло в сила съдебен акт, потвърдено от ВКС, недопуснато до касация, т.е. правната клалификация е потвърдена и абсолютно нелогично би било за мен този състав да прави преюдициални запитвания, да бавим делото и решаването на делото.

По отношение на т. 2 от искането – аз не мога да си спомня в първата 3 инстанция кой клип съм искал да се гледа, със сигурност въззива е по тяхна жалба, не по наша жалба. Във въззивната жалба, ако скриктно спазваме ГПК няма доказателствено искане за повторно възпроизвеждане, няма оплакване, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за събиране на доказателства и не е разгледал този клип, по същината си разглеждането на този клип нищо не може да докаже, но и искането е преклудирано.

РЕПЛИКА АДВ. Ц.: Искам да поясня за този клип, че става въпрос за това, какво се вижда, а не какво се чува, защото ударите не се чуват, за това искаме възпроизвеждане на клипа.

Искам да допълня като репликирам колегата - в правото се прилага принципът на примата, който е с преимущество спрямо българското национално законодателство и не е сериозно да се говори за забава на съда, тъй като исковата молба е подадена от ищеца чрез процесуалния му представител, а не от съда пред себе си, така че ако колегата се окаже така, че е избрал некомпетентен съд, това не е по вина на съда.

На последно място - друго дело, което колегата цитира не е идентично, абсолютно не е идентично, защото в настоящото дело ищецът изрично е заявил, че става въпрос за вреди от лични данни, като в другото дело това нещо не присъства като изявление в петитума на исковата молба.

На второ място - в другото дело за първи път е направено възражение за родовата подсъдност с касационната жалба пред ВКС, което има процесуален срок, който е изпуснат, но тук е направено още от първата инстанция.

РЕПЛИКА АДВ. Г.: Въпроси за компетентността на съда е първият въпрос, който стои на бюрото на съдията, когато вземе едно дело. Ако хипотетично предположим, че се прави искане и Съда на Европейския съюз определи друг компетентен съд, това означава, че някой съдия не си е свършил работата, определил е погрешно делото и така е загубил 5 години, ако това искаме няма проблем, аз само съм длъжен да го посоча.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Б.: Поддържам казаното от адвоката ми.

4

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещанието страните

/поотделно/: Да, съгласни сме да продължим делото въпреки сигнала за бомба в сградата на съда.

Съдът, за да се произнесе по искането на адв. Ц. съобрази следното:

Според чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредбата от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности.

Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната – чл. 629, ал. 1 ГПК.

Съдът, чието решение подлежи на обжалване може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване на тълкуване на разпоредба или на акт – чл. 629, ал. 2.

Съдът, чието решение не подлежи на обжалване винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение – чл. 629, ал. 3.

БлОС счита, че посочената за тълкуване в молбата на пълномощника на жалбоподателката – адв. Ц. разпоредба на чл. 79, пар. 1 от Регламент 2016/679 е от значение за правилното решаване на делото.

Според нея /чл. 79, пар. 1 от Регламент 2016/679/ Без да се засягат, които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно чл. 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент.

От ясното и категоричното разписване в разпоредбата на правото на ефективна съдебна защита и предпоставките при които се прилага, според съдът не се налага, тъй като счита, че е без значение исканото тълкуване в уточнения в днешното с.з. и посочен в молбата на адв. Ц. смисъл, а именно – 5 разпоредбата на /чл. 79, пар. 1 от Регламент 2016/679/ да се тълкува в смисъл, че когато субект на данни се позовава на установено с решение на надзорния орган незаконосъобразно обработване на личните му данни чрез видеозаснемане и разпространение на записи в интернет претенцията му за претърпени неимуществени вреди да се установя на друга вътрешна национална правна норма съгласно чл. 45 от ЗЗД, която норма предопределя подсъдността и компетентността на съда да разгледа претенцията му, различаваща се от тази съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, с която националният законодател е регламентирал реда, по който субектът на данни може да претендира вреди от незаконосъобразно обработване на личните му данни.

Ето защо съдът счита, че искането следва да се остави без уважение.

Съдът счита, че не следва да уважи ш направеното искане по т. 3 от молбата, а именно възпроизвеждане и протоколиране на съдържанието на видеоклип с наименование: „*“. Съдът счита, че районният съд правилно и незаконосъобразно не е уважил доказателственото искане.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в молбата, депозирана от адв. Ц. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и за възпроизвеждане и протоколиране в с.з. на съдържанието на видеооклип с наименование: „*“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е отказано да отправи преюдициално запитване до СЕС подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от днес пред САС.

АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Б.: Това, което искам да кажа ще изразя в 6 писмени бележки в предоставен от Вас срок.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Ц.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените първоинстанционното решение и да отхвърлите изцяло предявения иск.

Считам на първо място, че съдът не е родово подсъден, на второ място, че е неоснователен.