Протокол с решение от ОСЗ № 7995 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1340/2026
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 7995
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 7995 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101340 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
***
Съдът пристъпи към постановяване на
РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101340 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:
Предявена е искова молба от М. Д. Д. срещу АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, с която се иска от съда да прогласи нищожността на договора за кредит, сключен между страните на 14.05.2025 г., или при условията на евентуалност – на клаузата за неустойка от договора. Ищецът счита, че договорът е недействителен поради неспазване на изискванията за посочване на лихвения процент и ГПР, като последният не включвал всички разходи. Счита също, че се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузата за неустойка намира, че накърнява добрите нрави и е неравноправна.
В законоустановения срок ответникът моли за отхвърляне на исковете, възразява договорът да е нищожен, излага подробни съображения във връзка със застраховката, счита, че са спазени изискванията за посочване на ГПР, 1 счита, че е действителна клаузата за такса по Приложение № 4, както и клаузата за неустойка.
Предявени са искове с правно основание, както следва: за договора: чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК, а за клаузата за неустойка – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, наличието на неустойка в договора и основанията за тяхната нищожност.
Установява се от чл. 4.4 от договора и т. 10 от Приложение № 1, че ГПР се формира, без в него да се включват неустойки и задължения, възникващи от неизпълнение на договора. От това следва, че уговорената в чл. 4 вр. чл. 2 от Приложение № 5 неустойка в размер на 60 лв. за всяко неизпълнение не е включена в ГПР. Тази неустойка се дължи, в случай че потребителят не представя всеки месец, на конкретно число от месеца, удостоверение, че срещу него не са заведени изпълнителни дела. Непредставянето на такова удостоверение според съда само по себе си не води до реални вреди за кредитора. Ето защо съдът намира, че така уговорената неустойка в размер на 60 лв. за всяко неизпълнение е конструкция за набавяне на допълнителна печалба за кредитора. По тази причина следва да се включи в ГПР, а това не е сторено в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и искът подлежи на уважаване на това основание.
На ищеца се дължи държавна такса в размер на 34,87 евро, а в полза на адв. М. – 180 евро с ДДС за адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Възражението в тази връзка е основателно, но следва да се съобрази и фактът, че самият ответник претендира хонорар в размер на 150 евро.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по предявения от М. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г***, срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** / 14.05.2025 г., е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване ГПР по кредита в потребителския договор.
ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, да плати: на М. Д. Д., ЕГН: **********, сумата от 34,87 евро за държавна такса; на адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, сумата от 180 евро с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
2
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,47часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
3