Решение № 35 от 12.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пазарджик, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И. Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220102804 по описа за 2022 година взе предвид:

Искът е за делба и производството е във фазата по извършване на делбата.

С решение № 305/24.03.2023 г. по това дело съдът е допуснал извършване на съдебна делба между И. Й. П. и В. Й. Й. на един недвижим имот – дворно място в регулация в с. П., общ.

П., заедно с построените в него жилищна сграда и селскостопанска сграда, при квоти 2/3 за В. Й. и 1/3 за И. П..

Във втората фаза на делбата е направено на основание чл. 346 от ГПК искане за сметки между съделителките - И. П. е поискала да бъде осъдена В. Й. да и заплати сумата 12116,10 лв., представляваща 2/3 от стойността на направени в имота подобрения от П. през 2020 и 2021 г., описани подробно в писмена молба № 14747/16.06.2023 г., които тя счита, че са на обща стойност 18174,16 лв. и че със същата сума се е увеличила и стойността на имота, като твърди, че подобренията са извършени от нея със знанието и съгласието на двете и сестри, съсобственици с дялове по 1/3 към онзи момент. При условията на евентуалност, ако не се установи подобренията да са извършени с тяхното съгласие, претендира същата сума като равна на увеличението на стойността на имота.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Допуснатият до делба имот представлява дворно място с построена в него еднофамилна жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка. Не е спорно и е установено в заключението на вещото лице, че имотът е неподеляем реално на два или повече обекта на 1 собственост. Оценен е от две различни изслушани по делото вещи лица на 73760 лв. и 79659,54 лв.

Подобренията, предмет на претенцията по сметки, са извършени в съсобствения имот от дъщерята на И. П. - Т. П. - със знанието и за сметка на нейната майка. Те са оценени от двете изслушани експертизи, първоначална и повторна, на сходни стойности на извършването им съответно 8184,61 лв. и 8816,39 лв., като според двете вещи лица подобренията увеличават стойността на имота съответно с 5374,36 лв. и 5659,54 лв. Съдът счита, че трябва да приеме по делото оценката на първото вещо лице, доколкото това вещо лице е подробно разпитвано и е мотивирало подробно изводите си; следващата експертиза е допусната само за проВ. на първата и за допълване с отговор на въпроса как се отразява на оценката правото на ползване. По отношение на проВ.та самото достигане до сходни резултати сочи извод, че първата експертиза е дала точни резултати, а колкото до втората задача, видно от заключението, тя не е изпълнена и от това вещо лице, вероятно поради това, че то не е забелязало нейното допълнително поставяне, а съдът също е пропуснал да му укаже да допълни заключението.

По тази причина единственият начин съдът да определи на този етап на делото стойността на правото на ползване, с която се намалява оценката на имота, е като използва формулата в чл. 23 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като на мястото на данъчната оценка постави пазарната оценка на 1/3 част от имота, върху колкото тежи правото на ползване. Формулата включва коефициент, който зависи от възрастта на ползвателя при пожизнено право на ползване и за възраст 28 години, на колкото е К. Й., коефициентът е равен на 0,8712. Този коефициент, умножен по оценката, дава стойността на правото на ползване и следователно разликата остава за голата собственост. 1/3 от определената стойност на имота е 24586,67 лв., 0,8712 от нея е равно на 21419,91 лв., или 3166,76 лв. е стойността на 1/3 ид. част от имота с изваждане на стойността на правото на ползване (голата собственост върху този дял), а на целия имот - 52340,10 лв.

Спорна е била между страните както стойността на подобренията, която В. Й. чрез сина си, който я представлява по делото, счита за завишена, така и обстоятелството дали те са извършени със знанието и съгласието на другите две съсобственици.

На 17.05.2022 г. едната от сестрите, В. Я., продала на В. Й. своя дял в имота от 1/3 идеална част, като при сделката учредила и безсрочно право на ползване върху този дял в полза на внука на Й. - К. Й..

Решението си да прехвърли собствеността си Я., разпитана като свидетелка по делото, обяснява с конфликта, който възникнал между нея и семейството на сестра и И. във връзка с извършваните подобрения и конкретно с това, че при ремонта Т. П. самоволно пренесла в плевнята дрехи и покъщнина, собственост на Я.. Стигнало се до физически сблъсък на Т. П. и нейната дъщеря с Я. и до изхвърляне на вещи на Я. през прозореца. В резултат на това Я. взела и решението си, тъй като не искала да вижда повече Т. и дъщеря и.

От съвкупността от свидетелски показания се установява, че извършването на подобренията 2 е започнато първоначално без знанието на Й. и Я., но впоследствие при посещение на имота в края на м. април 2020 г. В. Я. установила, че там текат ремонтни работи и са направени промени. Тя съобщила за това по телефона на сестра си В.. И двете съобщили на третата си сестра и на нейната дъщеря, че не са съгласни с извършването на подобен скъп ремонт, защото от една страна нямат средства за него, а от друга - не смятат, че е нужен. П. ги успокоила, че всички разноски се поемат от нейната дъщеря, която може и покрай работата си да уреди по-ниски цени на материалите. Следващото посещение на Я. в имота било през м. септември същата година, и тогава станало скарването между нея и нейната племенница.

Съдът кредитира в това отношение напълно показанията на В. Я.. Известно противоречие между нейните показания и тези на свидетеля В. С. е налице по отношение на това, че според втория през април 2020 г. още преди В. да посети къщата, неговата приятелка дъщерята на Т. П. - и е съобщила за ремонта и никакви възражения не е имало. Свидетелят обаче признава, че не е участвал в разговора, а само отстрани е чул, че се говори нещо за къщата и не може да възпроизведе какво точно - следователно не може със сигурност и да заяви, че В. Я. се е съгласила с ремонта, а неговите впечатления са само, че "нямаше никакво възражение от никоя страна и не са се карали", като съдът намира, че напълно възможно е без каране да е било изразено и несъгласие с твърде големи разноски или да не е бил обсъден целият характер и стойност на планирания ремонт. По тази причина съдът счита, че подобренията с извършени при противопоставянето на двете сестри на И. П..

Във всяко друго отношение няма съществени противоречия в показанията на тези и останалите свидетели.

Оспорването от страна на С. Й., пълномощник на майка си В. Й. по делото, се свежда по същество предимно до стойността на подобренията и до нуждата от извършването им, а там, където той оспорва самото им извършване, наличието на извършени реално подобрения се уточнява с данните, събрани при огледа на вещите лица. От свидетелските показания също става ясно, че в периода 2020-2021 г. единствено Т. П. и членовете на семейството и са организирали и финансирали ремонта.

При така установените факти съдът направи следните изводи:

Не е спорно, че имотът като неподеляем следва да се изнесе на публична П.. Няма искания или основание за неговото възлагане по реда на чл. 349 от ГПК. Цената, при която имотът следва да се изнесе, е 52340,10 лв.

Правото на ползване в полза на К. Й. не е отбелязано изрично в решението за допускане на делбата, но между страните няма спор за неговото съществуване. Съобразно практиката на ВКС (решение № 50079/03.11.2022 г. на ВКС по гр.д. 946/2020 г., II ГО и др.) съобразяването на правото на ползване на трето лице и неговата оценка ще са от значение при определяне на стойността на дяловете във втората фаза.

Особеното в случая е, че вещното право на ползване не тежи върху целия имот, а само върху дела на В. Й. и стойността му следва да намалява само нейния дял.

С оглед това няма друг начин за разпределяне на получената сума при делбата между 3 страните, освен според съотношението на стойностите на дяловете им, с вземане предвид на правото на ползване, което намалява стойността на дела на Й.. Стойността на дела на И. П., който не е ограничен от правото на ползване на К. Й., е 24586,67 лв., а на този на В. Й. 27753,43 лв., съответно първата следва да получи 24586,67/52340,10 части от цената, а втората - 27753,43/52340,10 части.

При противопоставяне на другите съсобственици се дължи обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване съобразно приетото в тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС, или стойността, с която те са се обогатили, до размера на обедняването на другата страна. Първото вещо лице определя, че увеличението на стойността на имота е 5374,36 лв. и тя е по-ниска от стойността, с която съобразно експертизата се е обеднила Т. П. - 8184,61 лв. По една трета от увеличението на стойността на имота от 5374,36 лв. - или 1791,45 лв. - е стойността, с която се е обогатила всяка от двете съсобственици В. Й. и В. Я..

Вземането за стойността на обогатяването е възникнало с възникването на самите подобрения през 2020-2021 г. Към този момент В. Я. все още е била собственица на своя дял.

Прехвърлянето на собствеността през 2022 г. към В. Й. не води до прехвърляне на облигационното вземане на съсобственика прехвърлител - то е лично и не следва собствеността. Ето защо И. П. не дължи на В. Й. сумата 1791,45 лв., отговаряща на дела на В. Я.. Тази сума продължава да се дължи на Я., а на Й. се дължи само увеличението на нейния дял, какъвто е бил към 2020 и 2021 г., а именно - само 1791,45 лв.

Държавна такса следва да се определи върху стойността на дяловете, както и върху стойността на присъдените суми за подобренията.

С оглед всичко изложено съдът

РЕШИ:

Извършва делба между И. Й. П. и В. Й. Й., като изнася на публична П. следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55556.502.*****(петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, ***************), последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.04.2022г., с адрес на поземления имот: с.П-, ул."Д. и п."№ *, площ: 893кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 89*, квартал **, парцел **, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 55556.502.***, 1552. 55556.35.**, 55556.502.***, 55556.502.****, 55556.502.***, ВЕДНО с построените в имота: СГРАДА с идентификатор 55556.502.***.* (петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка, **************, *****), последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 18.04.2022г., със застроена площ:51кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата:няма данни, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор:няма, номер по 4 предходен план: няма, и СГРАДА с идентификатор 55556.502.****.* (петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест, точка, петстотин и две, точка,*********,*****), последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 18.04.2022г., със застроена площ: 38кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата:няма данни, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор:няма, номер по предходен план: няма, върху 1/3 идеална част от който е учредено с нотариален акт № 173 от 17.02.2022 г., том I, рег. № 2480, дело № 162/2022 г. на нотариус Наташа Хантова, вещно право на ползване на трето за съсобствеността лице - К. С.ов Й., ЕГН **********, с пазарна стойност на имота - 26 761,07 евро (52340,10 лв.) след приспадане на стойността на правото на ползване, като получената при публичната П. сума да се разпредели между съделителките по следния начин: 24586,67/52340,10 части за И. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. гр. П., ул. А. С. № ***, , ет./, ап. *** обл. П. и 27753,43/52340,10 части за В. Й. Й., ЕГН **********, с пост. адрес в с. Д., ул.********, общ. Р., обл. П., и настоящ адрес: гр. гр. П., ул. Ц. С. № ***, , ет./, ап. *** обл. П.