Решение № 61 от 24.02.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. П., 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100163 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А. и Б.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., п.к. ***, ул. “***“ № 5, ет. 2, представлявано от управителя Т.Т., срещу „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. П., ул.

„Г.“ № 12, представлявано от управителя Ц.Ц. и е с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че паричното задължение предмет на претенцията се основава на сключен между страните неформален договор за транспортни услуги, по силата на който през месец април 2021 г., ответното дружество възложило на ищцовото такова организирането и извършването на превоз на стоки, за което е издадена фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. за сумата от 32 857,94 лева с ДДС. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.303а, ал.3, изр.1 от ТЗ срокът за плащане на дължимата сума е 14 дни, който срок е изтекъл на 08.10.2021 г., като до настоящия момент по процесната фактура от страна на ответното дружество е направено частично плащане в размер на 8 331,84 лева и остават дължими по фактурата 24 526,10 лева. Твърди се, че издадената фактура е осчетоводена съгласно изискванията 1 на Закона за счетоводството в счетоводството на ищцовото дружество, за което е внесен и дължимия ДДС, а ответното дружество не заплатило дължимата сума по фактурата поради финансови затруднения.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес гр.П., ул.Г. № 12, представлявано от управителя Ц.Ц., има непогасено парично задължение към „А. и Б.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** № 5, ет.2, представлявано от управителя Т.Т., в размер на 24 526,10 /двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и шест лева и десет стотинки/ лева, представляващо незаплатен остатък от цената за извършена услуга по фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, в който се застъпват доводи, че между страните не са съществували никакви търговски взаимоотношения, поради което и се оспорва изцяло исковата претенция.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Изслушани и приети за заключения по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на процеса, като доказателства по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно: фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. /л.11/, известие за доставяне от 21.09.2021 г. /л.12/, кредитно 2 известие № 1000000005 от 30.09.2021 г., кредитно известие № 1000000006/01.10.2021 г., фактура № 1000000001 от 30.04.2021 г., фактура № ********** от 01.05.2021 г., фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г., заверено копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, заверено копие № 1197350002 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, извлечение от банковата сметка на „А. и Б.Т.“/л.43-52 от делото/, справка актуално състояние на всички трудови договори към 30.09.2021 г. на „Л.Т.“ЕООД /л.95/, писмо от ТД на НАП-София, офис Благоевград, с което предоставят информация, че след извършена проверка е установено, че фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. не е отразена в дневниците за покупки на „Л.Т.“ЕООД/л.97/.

Приобщено към доказателствената съвкупност е експертно заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

В същото се посочва, че процесната данъчна фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. е осчетоводена на 20.09.2021 г. в счетоводството на ищцовото дружество, както и че е вписана в Справката декларация по чл.125 от ЗДДС и Дневниците за продажби по ДДС за отчетен период м.септември 2021 г. с пореден номер 1.

Справката декларация по чл.125 от ЗДДС и Дневниците за продажби по ДДС са отчетени в НАП на 17.10.2021 г. с вх.№ ДДС-01103044571/17.10.2021 г.

Процесната данъчна фактура № 1000000004/20.09.2021 г. не е осчетоводена в ответното дружество, поради което не е вписана в Справката декларация по чл.125 от ЗДДС и в Дневниците за покупки по ДДС.

Ответникът „Л.Т.“ЕООД не е ползвал данъчен кредит по процесната данъчна фактура.

По процесната данъчна фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. няма извършени плащания от страна на ответника „Л.Т.“ЕООД. Неизплатените суми по всички фактури от ищеца и направени плащания от ответника е в размер на 24 526,10 лева.

Ищцовото дружество „А. и Б.Т.“ЕООД е отчел фактурата в Дневника за покупки по ДДС в отчетния период „септември 2021 г.“, което означава, че 3 начисленият ДДС по нея в размер на 5 476,32 лева е внесен.

Ответното дружество „Л.Т.“ЕООД не е ползвал данъчен кредит по процесната данъчна фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г.

По делото е прието и заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че издадената от ищеца „А. и Б.Т.“ЕООД процесна данъчна фактура № 1000000004/20.09.2021 г., въобще не е отразявана в отчетените към НАП дневници за покупки по ДДС на ответното дружество „Л.Т.“ЕООД.

Процесната данъчна фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. не е осчетоводявана като разход на ответното дружество „Л.Т.“ЕООД през цялата счетоводна 2021 година.

По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ 1586/2022 г. по описа на съда, като срещу издадената Заповед за изпълнение № 553 от 10.11.2021 г. от дружеството-длъжник е депозирано възражение в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1586/2021 г. по описа на РС-П., срещу „Л.Т.“ЕООД, както и че в срока, визиран в чл.414 ГПК, длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което настоящата претенция по чл.422 ГПК се явява допустима.

Спорно по делото е обстоятелството дължи ли ответникът /и ако – да, в какъв размер/ сумата по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на неформален договор между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, касателно установяване съществуването на вземане в 4 полза на ищеца на дължима от ответника сума в размер на 24 526,10 /двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и шест лева и десет стотинки/ лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и сторените деловодни разноски в заповедното производство, от които 490,55 лева държавна такса и 890 лева, платен адвокатски хонорар, за които е издадена Заповед за изпълнение № 553 от 10.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1586/2021 г. по описа на РС-П..

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена предходно заповед за изпълнение на парично задължение.

Вземането в издадената фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. е оспорено от ответника.

Видно от заключението на вещото лице по основното и допълнителното заключение, тази фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника, както и не е отразена в дневниците за покупки по ДДС на дружеството.

По делото са представени фактури № 1000000001 от 30.04.2021 г. и фактура № ********** от 01.05.2021 г., издадени от ищцовото дружество, които от представената разпечатка от банковата сметка на ищеца се установява, че са заплатени от ответника.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че цитираните две фактури са заплатени, както и че има направен и трети превод, който е осчетоводен като аванс, без да е осчетоводена фактура № 1000000003 от 26.05.2021 г.

Направените плащания от страна на ответното дружество касаят посочения в процесната фактура период от 19.04.2021 г. до 27.05.2021 г.

По делото обаче, не са представени доказателства за други дължими от ответника суми за извършени от ищеца превози в процесния период.

Задължение на превозвача е да се снабди с всички придружаващи товара документи, като без значение е причината, поради която дружеството не е получило въпросния протокол, товарителница, кантарна бележка или др.

По делото не са ангажирани документи удостоверяващи възлагане от ответника на извършени превози от страна на ищеца /митническа документация, ЧМР/ за периода от 27.05.2021 г. до датата на издаване на 5 процесната фактура 20.09.2021 г.

Не са представени доказателства за формиране на дължимата сума по издадената фактура от 20.09.2021 г., на какво основание е дължима, тъй като за представените по делото издадени фактури за процесния период е налице плащане от страна на ответника.

След като от страна на ищеца се прави приспадане на заплатените суми по останалите фактури /№ 1 от 30.04.2021 г., № 2 от 01.05.2021 г. и № 3 от 26.05.2021 г./ от общата сума, за която е издадена процесната фактура № 4 от 20.09.2021 г., по делото от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, неизяснено остава това, на какво основание и за какви извършени услуги се претендира дължимостта на остатък в размер на 24 526,10 лева.

От заключението на вещото лице /по ССчЕ/ се изяснява, че фактура № 1000000004 от 20.09.2021 г. - не е надлежно заведена в счетоводството на дружеството ответник, поради което с оглед на обстоятелството, че и двете страни са търговци, е неприложима нормата на чл.55 ТЗ за ищеца, предвиждаща, че редовно водените от него търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на сключени търговски сделки.

Съгласно утвърдената съдебна практика, за да се приеме, че е налице доказателство, вкл. признание, за съществуването на правоотношението по договор между страните и е извършена доставка по договор, е необходимо включване на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и същият да е ползвал данъчен кредит по нея. В тази насока е и решение № 252/03.01.2013 г. на Второ ТО на ВКС по т. д. № 1067/2011 г.

Търговското дружество - ищец не е ангажирало по делото достатъчно убедителни и безспорни доказателства за това, че със собствени или ангажирани от него превозни средства е извършвал доставките и е реализирал транспортните услуги за ответното ЮЛ, още повече и удостоверени чрез съставяне на необходимите за това писмени документимитническа документация, товарителници и т.н.

Нещо повече, следва да се отбележи, че по повод ненадлежното осчетоводяване на фактурата, с невключването й в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС, ответната страна счетоводно не е завела 6 задълженията по фактурата и не ги е отнесла, като свой разход, за да ползва данъчни привилегии, т.е. индиция, че не се е възползвал от /твърдените/ сделки.