Решение № 247 от 18.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Ихтиман, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б. Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Б. Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20251840200526 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от Л. В. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-1204-001340/16.09.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.

1 от ЗДвП са наложени на Л. Г. административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че причината за движение в аварийната лента е прилошаване на дъщерята на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Моли да не му бъде отнемана книжката. Признава вината си, като твърди, че е осъществил нарушението поради налични форсмажорни обстоятелства, които е посочил в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема 1 за установено следното от фактическа страна:

На 22.08.2025 г., около 10:48 ч., на автомагистрала „Тракия“ (път А-1), в района на 26 км, в посока от гр. София към гр. Пловдив, жалбоподателят Л. Г. управлявал лек автомобил с рег. № ********, собственост на В. М. Х.-И..

Автомобилът на жалбоподателя навлязъл в аварийната лента на магистралата, тъй като трафикът в района на 26-ти км на магистралата в посока на движение от гр. София към гр. Пловдив бил интензивен - и в двете пътни ленти /активна и изпреварваща/ имало бавнодвижещи се колони от автомобили. Причината за струпването на автомобилите било възникнало пътнотранспортно произшествие в района на 25-ти км на магистралата в същата посока.

Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя било възприето от полицейските служители, които били изпратени да запазят местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група (ДОГ), която да извърши оглед – св. Б. С. Б. и св. К. И. П., които преценили, че е налице извършено нарушение.

Св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя Л. Г. за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП в присъствието на св. П. – свидетел на нарушението, за това, че на 22.08.2025 г. около 10:48 ч. на АМ „Тракия“ в района на 26 км., с посока на движение към гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.

№ ********, собственост на В. М. Х.-И., род. на ********** г., като в района на 26 км навлиза и се движи в лента за принудително спиране без да са налице предвидените от ЗДП обстоятелства (здравословни проблеми на водача и пътниците и техническа неизправност на МПС) при наличие на засилен трафик вследствие на ПТП, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като от жалбоподателя било снето и сведение за случая (л. 11 от делото), в което посочил, че е карал в аварийната лента, защото на дъщеря му й станало лошо и бързал да стигне до бензиностанция.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511,29 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, сведение от жалбоподателя, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. и П..

Доказателственият материал в голямата си част е последователен и 2 непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

Основното противоречие в събраните доказателства е касателно това имало ли е здравословен проблем на пътник в автомобила на жалбоподателя – неговата дъщеря. По отношение на тези обстоятелства съдът не кредитира сведението, снето от жалбоподателя, доколкото изложеното от него, че на дъщеря му й било прилошало и това била причината да навлезе в аварийната лента и да се движи по нея, за да достигне най-близката бензиностанция не се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели – Б. и П..

В показанията си св. Б. заявява, че едва след като жалбоподателят разбрал какво е наказанието за движение в аварийната лента на магистрала, водачът го попитал какво би се случило, ако евентуално детето му не е добре.

Св. Б. твърди в показанията си, че водачът на автомобила в крайна сметка заявил пред него и св. П., че няма здравословен проблем с детето му. Св. П. от своя страна заявява категорично, че ако водачът на автомобила бе съобщил за наличен технически проблем с автомобила или за здравословен такъв на водача или на някой от пътниците му, то те със св. Б. не биха съставили АУАН на водача.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 14-16 от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП (в ред. посл. изм. с ДВ, бр. 101 от 2016 г. – действала към датата на нарушението) забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 3 срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева.

Съдът намира, че в случая не е доказано наличието на едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно – здравословен проблем на един от пътниците в пътното превозно средство. По делото не бяха представени каквито и да е доказателства относно наличието на здравословен проблем у пътник в процесния автомобил освен твърденията на жалбоподателя, които се опровергават от останалия събран доказателствен материал.

В конкретния случай не се установи, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране при наличие на някое от изключенията на горепосочената разпоредба - повреда на пътното превозно средство или здравословен проблем на водача или на някой от пътниците в превозното средство.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му.

Съдът не намира основание и за квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 130 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът 4

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

25-1204001340/16.09.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което на Л. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511,29 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – София, сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5