Решение № 29 от 27.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Враца, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20251400600641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Д. К. - АК Враца, в качеството му на защитник на подсъдимия И. Р. П., против определение № 382 от 16.10.2025 г., постановено по ЧНД № 777/2025 г. по описа на РС-Враца, с което първоинстанционният съд на основание чл. 25, ал.

1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията на П. по: НОХД №1045/24г. по описа на РС Враца, НОХД №79/25г. по описа на Окръжен съд - Враца, НОХД №397/25г. по описа на Окръжен съд - Враца, НОХД №1159/24г. по описа на Районен съд - Враца и НОХД №16/25г. по описа на Районен съд - Враца, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим.

С определението си съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с 1 година, като подсъдимият ще следва да изтърпи наказание общо в размер на 5 години. Със същото определение съдът на основание чл. 25, ал. 2 о т НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията по описаните осъждания, като на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато и времето, през което осъденото лице е било задържано На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното на осъдения общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от пет години е присъединено изцяло наложеното му наказание "ГЛОБА" в размер на 2 000,00 лв. /две хиляди лева/.

В жалбата, подадена в срока по чл. 436, ал. 2 от НПК защитникът оспорва приложението на чл. 25, ал. 2 от НК. Моли обжалваното определение да бъде отменено в тази част, като бъде потвърдено в частта, с която се определя общо наказание в размер на 4 години, по реда чл. 25 вр. чл. 23 от НК, която сочи за присъда.

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа частната жалба, не сочи доказателства и не отправя доказателствени искания. Счита за неправилно приложен чл. 24 от НК поради смислови и математически съображения, като намира, че завишението на 1 общото наказание с една година няма да има поправителен ефект спрямо подсъдимия.

В лична защита осъденият И. Р. П. поддържа казаното от неговия защитник и няма какво да добави.

Представителят на ОП-Враца намира жалбата за неоснователна и развива съображения за това, че първоинстанционното определение е правилно – законосъобразно и обосновано, при правилно групиране, а разпоредбата на чл. 24 от НК за правилно приложена, с оглед постигане целите на наказанието. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, и като такъв моли да бъде потвърден.

В последната си дума осъденият И. П. моли да бъде отменено завишението на наказанието от Районен съд, като навежда данни за присъда по наказателно производство пред съд в гр. София.

Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи, становището на участващите по делото страни и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови определението си Районен съд-Враца е приел, че И. П. е осъждан както следва:

- по н.о.х.д. № 1045/2024 г. по описа на Районен съд - Враца, по което с влязла в сила на 23.04.2025 г. присъда, за извършено на 25.03.2024 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, при първоначален строг режим;

- по н.о.х.д. № 79/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца, по което с влязла в сила на 24.04.2025 г. присъда, за извършени на 05.09.2023 г. престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено на основание чл. 23, ал. 1 от НК наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, при първоначален строг режим и глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева;

- по н.о.х.д. № 397/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца, по което с влязло в сила на 25.06.2025 г. споразумение, за извършено на 02.04.2024 г. престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим;

- по н.о.х.д. № 1159/2024 г. по описа на Районен съд - Враца, по което с влязла в сила на 10.07.2025 г. присъда, за извършено на 31.03.2024 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при първоначален строг режим, както и - по н.о.х.д. № 16/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, по което с влязла в сила на 12.09.2025 г. присъда, за извършено на 03.04.2024 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

Именно последният съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, определя компетентността на съда в това производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Тази подсъдност има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл.

38 от НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата за най-тежкото престъпление, нито дали това е по-горен по степен съд или не. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК е императивна и тя не може да бъде променяна по усмотрение на съда. Тя е приложима както в случаите на чл. 25 във вр. чл. 23 НК, така и на чл. 27 НК. За да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало.

2

Това обстоятелство му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 НК или не. В този смисъл е и ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС.

От приложените по делото доказателства - справка за съдимост и бюлетини за съдимост на лицето И. Р. П., се установява, че същият е осъждан общо единадесет пъти, като първите шест осъждания са изцяло изтърпени. Установено е и че осъденият П. е постъпил в затвора-Враца за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено по н.о.х.д. 1045/2024 г. по описа на РС-Враца, с начало на наказанието 01.06.2025 г.

От приложената актуална справка за съдимост са изведени релевантни към производството последните пет осъждания на лицето - по НОХД № 1045/2024 на РС-Враца, по НОХД № 79/2025 г. на ОС – Враца, по НОХД № 397/2025 г. на ОС-Враца, по НОХД № 1159/2024 г. на РС-Враца и по НОХД № 16/2025 г. на РС-Враца, като е установено, че същите са били извършени от И. П. преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да било от тях. Предвид това първият съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК - за определяне на едно общо най-тежко наказание.

С оглед на така установеното първостепенният съд правилно е приел, че са налице основанията за определяне на едно общо наказание на осъдения И. П. по цитираните погоре присъди и одобрени от съда споразумения, съобразявайки се с датите на извършване на същите и момента на влизането в сила на съдебните актове по тях.

Правилно е прието от първата инстанция, че сред така наложените наказания следва да бъде определено едно общо, най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от ЧЕТИРИ години, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален "СТРОГ" режим, съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.

Правилно също така на основание чл. 25, ал. 2 о т Н К първоинстанционният съд е извършил приспадане на изтърпените части от наказанията, включени в съвкупността. Това е относимо и по отношение на определения затворнически режим, съгласно изискванията на ЗИНЗС, за изтърпяване на общото наказание.

В изпълнение на законовите изисквания и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 о т НК е приспаднато и времето, през което осъденият е бил задържан.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК правилно е присъединено изцяло към така определеното на осъдения И. П. общо наказание и наказанието "ГЛОБА" в размер на 2 000,00 лв. /две хиляди лева/, наложено по НОХД № 16/2025 г. по описа на РС-Враца.

Поначало съвкупността от престъпления, съответно присъди се преценява на плоскостта на два фактора - време на извършване на деянието и време на влизане на присъдата в законна сила. Друг съществен принцип при групиране на наказанията, е че въпросът за кумулацията може да бъде пререшаван, но при всички случаи това трябва да става по начин, който е най-благоприятен за осъдения. В конкретния случай първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото и правилно е групирал наказанията.

Принципът за "поглъщане" на наказания, закрепен в НК, балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция /чл. 24 от НК/, е насочен към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на осъденото лице, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици.

В този смисъл правилно е възприето, че е налице необходимост от приложението на чл.

24 от НК, предвид проявената престъпна упоритост от жалбоподателя при извършване на престъпления с подчертано висока степен на обществена опасност, наличието на множеството осъждания във времето, което закономерно е довело до извода и за висока степен на обществена опасност на личността.

3

Видно от приложената по делото справка за съдимост, престъпната деятелност на П. датира още от 2015 г., когато същият е бил едва на 16 години. За период от 11 години същия е бил многократно осъждан за кражби, като само в рамките на една календарна година е извършил три от тях.

В тази връзка П. се явява личност с утвърдени престъпни навици, продължава да извършва престъпления от един и същи вид, въпреки многократно приложената наказателна репресия. Той ефективно е търпял наказания "лишаване от свобода", но това не е било достатъчно за да се постигне корекция на поведението му.

Видно осъденият не е демонстрирал желание да преосмисли поведението си, да се превъзпита и поправи, за да бъде в полза на обществото, въпреки трудоспособността си и сравнително младата възраст - 27 години. Доводите, наведени от неговия защитник, че завишаването на общото наказание с една година няма да има поправителен ефект спрямо подсъдимия, предвид тежката икономическа ситуация в страната, се явяват несъстоятелни.

Подобно виждане противоречи както на правната доктрина, така и на трайната съдебна практика, защото основната цел на налагането на наказание е лична превенция, тоест мотивиране на извършителя да се въздържа от подобно поведение за в бъдеще и генералната превенция – постигането на превъзпитателен и възпиращ ефект и върху останалите членове на общността.

Съобразявайки, че в конкретния случай се касае за личност с лоши характеристични данни, завишена степен на обществена опасност, която в един продължителен период от време е била наказателно санкционирана за деяния с висока степен на обществена опасност, се достигна до извода, че е наложително да бъде увеличено определеното общо най-тежко наказание с 1 /една/ година. Така определеното наказание се явява справедливо, като отговаря на принципа на пропорционалността на наказанието спрямо извършеното престъпление и съответства на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.