Решение № 5032 от 03.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5032 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231100508497 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 436 – 437 ВР. ЧЛ. 435 АЛ.

2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № на СГС 70020/25.07.2023 г. (вх. № 31987/06.06.2023 г. от 06.06.2023 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС, депозирана от „Д.З.“ АД, ЕИК ******* срещу ОТКАЗ на ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС, обективиран в Писмо с изх.

№ 44229/29.05.2023 г., да намали на приетите по делото разноски по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лева по изпълнително дело № 20238600400615 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а делото не се отличава с фактическа и правно сложност. За удовлетворяване на паричното си вземане взискателят се е ограничил до образуване на изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваният отказ на ЧСИ, като измени разпореждането и редуцира претендираното адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв. Кумулативно моли да бъде изменен и размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Ответникът по частната жалба – П . Д . К . , ЕГН **********, представлявана от адв. А.Б. - САК, не изразява становище по същата.

ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия, в които излага 1 съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, съдът намира следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е основателна предвид следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано на 17.05.2023 г. по молба на П.Д.К. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А.Б..

Основание за образуване на изпълнителното дело е представеният в оригинал Изпълнителен лист № 260083, издаден на 03.05.2023 г. от ОС-Варна, Т.О., IVти състав по Решение № 260119/14.06.2021 г. и Определение № 260891/07.09.2021г. по т.д.№ 547/2020 г. по опис на ОС-Варна, Решение № 37/10.02.2022 г. и Определение № 250/06.04.2022 г. по възз.т.д.№ 598/2021 г. по опис на АС-Варна и Определение № 50191/19.04.2023 г. по т.д.№ 1269/2022 г. по опис на ВКС, влезли в законна сила на 19.04.2023 г.

Длъжник по изпълнителния титул е „Д.З.“ АД с ЕИК *******, като предмет на изпълнението е парично задължение.

С нарочно Разпореждане изх.№ 40333 и Сметка № 83938 от 17.05.2023 г. по делото ЧСИ е приел за събиране претендираното от взискателя вземане по изпълнителния лист, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело 837 лв., такси по ТТРЗЧСИ за образуване и водене на делото – 66 лв. с ДДС (л. 4-5 от изпълнителното дело).

На 23.05.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с информация за начислените и приети за събиране по делото такси и разноски (л. 16 от изпълнителното дело).

На 25.05.2023 г. е депозирана молба от взискателя, за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника при „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

На 26.05.2023 г. по делото е постъпила Молба от длъжника с вх.№ 28747, с която се иска редуциране на приетите по делото такси и разноски като се излагат доводи, че делото не е с фактическа и правна сложност, а освен това вземането на взискателката е гарантирано предвид нормативно задължителните резерви за предстоящи плащания на застрахователите.

На 29.05.2023 г. е изпратено съобщение до длъжника с изх.№ 44229, с което искането му за редуциране е оставено без уважение.

На 05.06.2023г. е постъпил отговор от третото задължено лице Банката, че в изпълнение на запора е преведена сума за цялостно погасяване на дълга.

На 06.06.2023 г. ЧСИ е съставил Констативен протокол, че постъпилата сума по банков път в размер на 11 769.73 лв. се разпределя, както 2 следва: 786.42 лв. (такса по чл.26); обикновени такси – 35 лв.; ДДС – 167 лв.; допълнителни разноски – 13.58 лв.; за взискателя – 9 810 лв., като по делото се задържа сумата 957.73 лв. за разноски.

На 06.06.2023г. по делото е постъпила Жалба от длъжника с вх.№ 31897, срещу отказа на ЧСИ да намали приетите за събиране по делото такси и разноски.

Жалбата е надлежно администрирана и връчена на взискателя за становище на 28.06.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако но са спазени изискванията на чл. 470 от ГТТК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя, част от таксите, включително и пропорционалната такса по т 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Разпоредба на чл. 78 , ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.

Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на споразумение за адвокатско възнаграждение, приложено към преписа от изпълнителното дело 17.05.2023 г.). В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по 3 изпълнителния лист. В същата дори не е посочен начин за изпълнение, което е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. Поради това подаването на молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника – на 25.05.2023 г. в срока за доброволно изпълнение, представлява отстраняване на недостатъците на молбата за образуване на изпълнително производство и не е същинско изпълнително действие.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед извършеното от длъжника плащане на задължението по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, изпълнителни действия не са били необходими. Събирането на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение не предполага сложност на изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева.

Съгласно разпореждането за разноски на ЧСИ, дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е 768.42 лв.

Разпоредбата на т. 26 от Тарифата сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които не следва да се дължи такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение

При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне разноските по настоящото изпълнително дело дългът се формира от сумата 9 744 лева – задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или основата за изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 9 944 лева, а размерът на пропорционалната такса е 739.08 лева с ДДС.

С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменен постановеният акт на ЧСИ В.М., като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.

Водим от горното, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС по изп. дело № 20238600400615 да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя на неговия пълномощник във връзка с извършване на процесуални действия по посоченото изпълнително дело по отношение намаляването на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и възнаграждението по чл.26 от ТТРЗЧСИ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност възнаграждението, дължимо за адвокатска защита и съдействие на П.Д.К., ЕГН **********, представлявана от адв. А.Б. САК по изпълнително дело № 20238600400615 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС, от 837 лв. на 200 лева (двеста лева).

НАМАЛЯВА сумата, дължима за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20238600400615 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 с район на действие СГС от 786.42 лв. на 739.08 лв. с ДДС (седемстотин тридесет и девет лева и осем стотинки).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5