Решение № 11569 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11569 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110139473 по описа за 2022 годИ

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. М. Я. срещу С. Г. В., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от 29.09.2020г., сключен между Н С.ова Д.а като прехвърлител и С. Г. В. като приобретател, обективиран в нотариален акт № ... на нотариус Д К с рег. № ... на НК, с който наследодателката на страните – Н С.ова Д.а, с ЕГН ********** е прехвърлила на ответника притежаваните от нея ¾ идеални части от следния недвижим имот: апартамент № ..., заедно с прИдлежащото му мазе № 64, заедно с припадащите му се 1,491 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по отношение на 3/8 идеални части от имота, които ищецът би придобил при наследяване на прехвърлителката по договора.

Ищецът твърди, че на 29.09.2020г. с нотариален акт № ... на нотариус Д К с рег. № ... на НК, наследодателката им Н С.ова Д.а прехвърлила на ответника притежаваните от нея 3/4 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № ..., със застроена площ от 64,76 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: изток – ап. № 10; запад – ап. № 30; север – улица, юг – празно място, заедно с прИдлежащото му избено помещение № 64 с площ от 4,18 кв.м., при съседи: изток – празно място, запад – коридор , север – избено помещение № 9 , юг – избено помещение № 3, заедно с 1,491 % идеални части от общите части на сградата и от правото но строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр. София; който имот, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № .../19.08.2020г. на СГКК – София, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-.../10.07.2012г на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта, 1 засягащо самостоятелния обект от 18.08.2020г., срещу задължението ответникът С. В. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката Н Д.а и при условие, че Н Д.а си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху 3/4 ид.ч. от имота. Изтъква се, че процесният имот е придобит по време на брака от майка му и баща му. Също така ответникът е негов полубрат по майчИ линия. Наследодателката почИла на 01.04.2022г. като оставила наследници по закон своите деца – ищецът и ответникът. Ищецът твърди, че от раждането си живее в процесният имот и след смъртта на баща му през 1990г., той поел изцяло грижите за майка си. Направил цялостен ремонт на жилището, плащал всички консумативи по жилището: ел. енергия, вода, парно и други до нейната кончИ. Осигурявал ежедневно храна на майка си, като те живеели в едно общо домакинство, придружавал я при всички медицински прегледи с оглед заболяванията й, заплащал разходите по лечението й.

Налагали се непрекъснати грижи за здравето й, поддържане на хигиената, пране, готвене и други, като в тези дейности се включвало активно и семейството му. Сочи, че ответникът не е посещавал с години прехвърлителката, не поддържал контакти с нея. Ето защо, моли за разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на неговата част от наследството. Претендира разноски.

Ответникът С. Г. В. счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва, че майка му е прехвърлила своите ¾ идеални части от процесния имот. Сочи, че въпросният договор само формализирал грижите и отговорностите, които той полагал за майка си. Тези грижи се засилили след смъртта на втория й съпруг и с напредване на възраст й, от една страна, и от друга пренебрежението и тормоза, които трябвало да търпи от страна на ищеца и съпругата му. Сочи, че майка му била подложена на психически тормоз от страна на ищеца, който без повод вдигал скандали и я обиждал. Сочи, че майка му го посещавала вкъщи всеки ден, помагала в отглеждането на детето, а ответникът същевременно й помагал като й плащал парното, купувал й лекарства. Когато дъщеря му (внучката на прехвърлителката) пораснала същата често ходела при баба си, при което той й давал пари да купува хранителни продукти. Предвид всички тези грижи майка му решила да закрепят отношенията си като му прехвърли идеалните части от собствеността върху процесния имот. Така продължили да осъществяват грижи за майка му, като се наложило да извикат и жена, която да я гледа.

Заявява, че повече от десет години преди подписване на нотариалния акт и след неговото подписване, до смъртта на майка му, тя е получавала лично от него и чрез трети лица всичката й необходима грижа и издръжка, от която се е нуждаела през годините, в зависимост от възрастта си и здравословното си състояние. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори относно това, че процесният имот е бил придобит от Д Ф.ов Д. по силата на договор за продажба на държавен недвижими имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни имоти, на 10.01.1980г., както и че към тази дата последният 2 е бил в граждански брак с наследодателката на страните – Н С.ова Д.а.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от 30.10.1990г., Д Ф.ов Д. е почИл на 11.10.1990г., като е оставил наследници по закон съпругата си Н С.ова Д.а и сИ си Ф. Д. Д. (ищец по делото).

Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че Ф. Д. Д. (ищец по делото) и С. Г. В. (ответник по делото) са едноутробни братя, както и че Н С.ова Д.а е почИла на 01.04.2022г., като е оставила наследници по закон синове си – страните по делото.

Не е спорно по делото, че наследодателката на страните – Н С.ова Д.а е прехвърлила на ответника С. Г. В. притежаваните от нея ¾ ид. ч. от процесния недвижим имот по силата на сключен между тях на 29.09.2020 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ... на нотариус Д К.

Видно от съдържанието на цитирания нотариален акт, разпореждането с притежаваните от наследодателката на страните ид.ч. от имота е станало срещу задължението на ответника да поеме както лично, така и чрез трето лице издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сключването на договора, включително храна, лекарства, осигуряване на медицински грижи и други, както и срещу грижите, които е полагал приобретателят за прехвърлителката до сключването на договора.

Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което собствеността на процесния недвижим имот в описаните в договора идеални части е премИла върху приобретателят със сключването на този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като длъжник по него се явява ответникът по делото.

Активно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт на кредитора-прехвърлител договорът се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. по гр.д. № 6541/2007 г. на ВКС, II г.о.).

Съгласно трайната съдебна практика, наследниците на прехвърлителя могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването (т. 3 от Тълкувателно решене № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 70/02.02.2010 г. по гр.д. № 41/2009 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай, ищецът по делото е син на прехвърлителката, респ. наследник от първи ред – арг. чл. 5 ЗН, поради което е легитимиран да предяви иск по чл.

87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение до размера на наследствения си дял – 3/8 ид. ч. от наследството или 3/8 ид. ч. от недвижимия имот, прехвърлен с договора. Този дял съдът определи след като взе предвид, че процесният имот е бил придобит през 1980 г. от Д Д. (баща на ищеца) по време на брака му с Н Д.а (майка на страните), обстоятелство, което не е спорно, поради което по силата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), който е бил в сила към този момент, е възникнала 3 съпружеска имуществена общност по отношение на имота, прекратена със смъртта на съпруга през 1990 г., към който момент е в сила СК от 1985 г. (отм.), при което е възникнала съсобственост между наследниците му Н Д.а (съпруга) и Ф. Д. (син) при квоти в съсобствеността ¾ ид. ч. за първата (2/4 ид.ч. при прекратена СИО и ¼ ид. ч. по наследяване) и ¼ ид.ч. за втория – арг. от § 1 от ПР от СК от 1985 г. (отм.), вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК от 1985 (отм.), чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на Н Д.а през 2022г. делът на всеки от наследниците от имота би бил по ½ ид. ч. от ¾ ид. ч. или по 3/8 ид.ч. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Предявеният от ищеца против приобретателя иск е именно в този обем – за 3/8 ид.ч.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. Същият по принцип е алеаторен, при сключването му за преобретателят на имота не съществува определеност относно продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да престира в бъдеще. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закон (Решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, IV г. о.). По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК в множество съдебни актове (напр.: Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д.

№ 612/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 386/13.05.2003 г. по гр. д. № 947/2002 г. на ВКС, II г. о., Решение № 60170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.). Приема се, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора.

Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.

Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той.

Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира, тъй като, за да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният следва да предоставя 4 ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.