Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265 от 26.06.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1496/2022
Вид
Решение № 265
Подписан
26.06.2023
В сила
23.12.2023
Състав
Грета Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 50 · Закон за собствеността
  • чл.52 · Закон за собствеността
  • чл. 94, ал. 2 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Кърджали, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140101496 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Постъпила е искова молба от Г. Д. Г. против Т. И. К., в която се твърди, че ищецът е собственик и живее на втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор***, находяща се в поземлен имот с идентификатор-*** по КККР на град Кърджали, с административен адрес-град Кърджали, ул.„И.В.“***, със стар пл.сн.

№1458, представляващ парцел IХ-ти, находящ се в кв. 25 по стария регулационен план на гр.Кърджали, като в приложените документи за собственост ищецът бил записан с имената Г. Д. Л.. Твърди, че съседният на ищеца поземлен имот с идентификатор - *** по КККР на гр.Кърджали, с административен адрес-гр.Кърджали, ул.„И.В.“ *** е собственост и в него живее ответницата Т. И. К. - Л.. Твърди се, че по северната стена на двуетажната масивна жилищна сграда, на втория етаж от която живее ищецът, се намира на имотната граница между описаните по-горе два поземлени имота, като понастоящем на тази цяла северна стена расте бръшлян, чиито корени се намират в поземления имот на ответницата и този бръшлян е проникнал чрез израстъците си по северната стена на тази двуетажна масивна жилищна сграда и по този начин подкопава устойчивостта й, като здравина, а така също и устойчивостта й на атмосферни влияния и предизвиква наводнения, като нанася щети на цялостната замазка и шпакловка на северната стена и по този начин вкарва големи количества влага в дома на ищеца, което било изключително вредно за неговото и на семейството му здраве. Освен това, ищецът твърди, че на около един метър от северната стена на дома му, а именно в имота на ответницата се намира растящо дърво вид,,магнолия“, което понастоящем е с височина над 5 метра и чиято коренна система навлиза под основите на къщата на ищеца и по този начин също ги подкопава и наводнява, който факт е крайно опасен за целостта и здравината на конструкцията на къщата, а така също и за здравето и живота на всички живущи в нея. Сочи се, че дървото е засадено в нарушение на зaконовите предвиждания, съгласно чл.52 от ЗС и Наредба № 7/22.12.2023г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Ищецът твърди, че подал молба с вх. №94-00-3633/21.10.2022г. до К., същият да разпореди да бъде извършена проверка и да разпореди в най-кратък срок ответницата в качеството си на собственик на поземления имот, в който се намира растящото дърво „магнолия“, или да 1 премахне дървото или да го премести, ако това е възможно или да се премахнат корените му, които навлизат в неговия имот. Със същата молба ищецът помолил К., да разпореди в най-краткия законен срок ответницата да премахне бръшляна, растящ по северната стена на къщата на ищеца, като унищожи коренната му система, която се намира в имота на ответницата. На 10.11.2022г. ищецът твърди, че получил писмо с изх.№94-00-3633/1/ от 09.11.2022г. от К., с което препращал решаването на казуса по съдебен ред. Счита, че съществуването и растежа на бръшляна и дървото „магнолия" пречат на свободното упражняване на правото му на собственост и същите увреждат имота му. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост като премахне или премести, ако това е възможно, засаденото дърво вид „магнолия“ или да премахне корените на това дърво, които преминават в поземленият имот и под къщата на ищеца, както и да премахне засадения в нейния поземлен имот „бръшлян“, като унищожи коренната му система. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава иска. Твърди, че с действията си, вкл. и с отглеждането на растения в имота си не е причинила вреди или затруднения при упражняване правото на собственост на ищеца. Твърди, че същият не притежава право на собственост върху поземления имот с идентификатор ***909.102.75 по КККР на гр.

Кърджали, а единствено върху самостоятелен обект в жилищната сграда, поради което счита, че по отношение на ищеца не е налице една от съществените материалноправни предпоставки за основателност на исковата претенция. Оспорва посочените твърдения за съществуването на растящ по северната стена на къщата на ищеца бръшлян, както и за отглеждано в имота на ответника дърво - Магнолия на 1м. от имотната граница на имота на ищеца. Твърди, че по северната стена на сградата, разположена на южната имотна граница на ответника, чийто втори жилищен етаж е собственост на ищеца, няма растящ бръшлян, както и че съществуващото в имота на ответника дърво магнолия е засадено на допустимо от закона разстояние от южната имотна граница на поземления имот, който не е собствен но ответника, като короната на дървото не достига до калканната стена, не се опира в нея и клоните й не са надвесени и не преминават над имота на ищеца. Счита за неоснователни и недоказани твърденията за щетите, които нанася несъществуващия бръшлян и растежа на магнолията, описани в исковата молба. Твърди, че процесното дърво Магнолия е вечно зелено, красиво и е рядък вид на над 25г., че диаметърът на ствола му е 15-17см. и в сегашния си вид дървото е в съответствие с определените в чл. 52 от ЗС разстояния. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С влязло в сила протоколно определение от 25.05.2023 г., съдът е допуснал уточнение на петитума на предявената искова молба, както и на обстоятелствата, на които се основава иска, като навсякъде вместо ,,бръшлян“ да се чете „храст аркабия“.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че ищецът е собственик и живее на вторият етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор-***, находяща се в поземлен имот с идентификатор-*** по КККР на град Кърджали, с административен адрес-град Кърджали, ул.„И.В.“***, а съседният на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, с административен адрес-гр.Кърджали, ул.„И.В.“ *** е собственост на ответницата Т. И. К. – Л.. Не е спорно, че в имота на ответница има засадено дърво "магнолия".

По иска с правно основание чл. 109 ЗС, съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът, следва да установи обстоятелствата, на които основава иска си, както и че засаденото растящо дърво вид „магнолия“ и растящият „храст аркабия“ по северната стена на двуетажната масивна жилищна сграда, в която живее ищецът пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост като застрашават здравето му и сигурността на 2 конструкцията на къщата, както и че засаденото дърво магнолия е засадено в нарушение на законовите изисквания за отстояние от съседен имот, като в случай, че дървото е рядък вид и се ползва от особена закрила, е указано, че ищецът следва да установи, че е спазена административната процедура за премахване на дървото.

В тежест на ответника е възложено да докаже възраженията си срещу иска, в т.ч., че засаденото дърво съответства на определените законови норми за отстояние от съседния имот, както и че по северната стена на къщата няма растящ „храст аркабия“.

Съгласно чл. 52 ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на помалко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.

Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе. Релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане“ на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот. Аргумент за това е и изложеното в Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г.о. на ВКС , сочещо че меродавно за височината на дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му.

В чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е посочено, че с оглед санитарнохигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните наймалки разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти: за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на 1,0 м от границата; за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата; за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата.

Ответникът навежда възражение, че искът на ищеца е недопустим, тъй като не била осъществената административна процедура, която изключва съдебната намеса по чл. 109 ЗС, както и че ищецът бил собственик само на втория жилищен етаж от къщата, н о не и на самия поземления имот, който е съседен на поземления имот на ответницата, в който е засадено дървото. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като законът не поставя изискване за вида недвижим имот, който следва да притежава ищеца, за да може да търси защита. Доколкото законът дава възможност за защита по този ред на собственика на поземлен имот на още по-силно основание следва да се даде защита и на собственика на недвижим жилищен имот. По второто възражение е видно, че ищецът се е възползвал от административната процедура, развила се пред К., като е подал молба с вх. №94-003633/21.10.2022г. с искане до К., същият да разпореди да бъде извършена проверка и да разпореди в най-кратък срок ответницата в качеството си на собственик на поземления имот, в който се намира растящото дърво „магнолия“, или да премахне дървото или да го премести, ако това е възможно или да се премахнат корените му, които навлизат в неговия имот. Със същата молба е поискано и премахне на бръшляна, растящ по северната стена на къщата на ищеца, като унищожи коренната му система, която се намира в имота на ответницата. Видно от приетото по делото писмо с изх.№94-00-3633/1/ от 09.11.2022г. от К., същия е препратил страната към решаването на казуса по съдебен ред. Отделно от това с иска по чл. 109 ЗС, ищеца цели преустановяване на неоснователните пречки от ответника за упражняване на правото му на собственост. Поради това и съдът намира, че така предявения иск по чл. 109 ЗС е допустим.

По делото е прието и писмо вх. №3130/05.04.2023 г. от К., в което е посочено, че дълготрайно декоративно дърво, представляващо вечно зелена "Магнолия", намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, попада в обсега на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване 3 на зелената система на територията на Община Кърджали.

По делото е постъпило по електронен път писмо с вх.№ 4688/ 25.05.2023 г. от Община Кърджали, в което е посочено, че в отговора на предходното писмо е допусната техническа грешка, като вместо отразяването „ не попада“ погрешно е посочено “попада“, като молят да се чете, че посоченото дърво не попада в обсега на разпоредбата на чл.19, ал.

1, т. 3 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Кърджали. В писмото е отбелязано допълнително обстоятелство, което не е отразено в първоначалното писмо, а именно, че същото не подлежи на премахване. Съдът не кредитира постъпилото второ писмо по електронен път, тъй като същото не е подписано с КЕП или представено в оригинал, поради което и не представлява годен документ.