Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1661 от 16.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15261/2022
Вид
Решение № 1661
Подписан
16.05.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. Варна, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110115261 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца С. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес:

***, чрез процесуален представител -адв. Ц. С. Д., Личен № ***, Адвокатска Колегия-гр. Варна, със съдебен адрес: *** против ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. Г. Л., А. А. К., Х. П. Х. с цена на иска 1000,00 лв.

(хиляда лева) - частичен иск от 9327,20 лв.

Отправеното до ВРС искане по см. на чл.127,ал.1,т.5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, ч е ищеца не дължи на ответното дружество сума в размер на 1000 лв., частичен иск от 9327,20 лв., начислена със счетоводен документ - фактура № 0108404145/18.10.2022 г. за периода 17.06.2022 г. до 14.09.2022 г., начислена за партида с клиентски номер*** , абонатен номер ***, за адрес на потребление, находящ се в ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски в това число и за адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищецът С. П. твърди в исковата молба, че в недвижимия имот , находящ се на посочения и в петитума на иска адрес, по партида с цитираните абонатен и кл.номера водени на негово име, се намира в договорни отношения с електроснабдителното дружество „Е. П. П.и“ АД по силата на договор за продажба на ел.енергия.При проверка на режийните си разходи, на каса на *** , ищецът установил, че имал задължение в размер на 9327,29 лв., която сума била начислена от ответното дружество. При така установеното ищецът поискал повече информация, но му било обяснено, че трябвало да подаде писмено възражение и искане, като следвало и да заплати такса, за му бъдат предоставени всички документи. Ищецът не бил съгласен с тези условия на дружеството, поради което входирал възражение срещу процесната сума. Отделно от това ищецът се принудил да 1 заплати такса за повторно издаване на документи, а след няколко дни били изпратени няколко документа, без разяснение какво представляват, което за ищеца останало крайно неизяснено.

Видно било от първия документ - писмо с изх. № 63766_КП5201077_ 2 от 06.10.2022 г., че абонатът се уведомявал, че на дата 14.09.2022 г. служители на „*** „ АД извършили проверка на точността на измерване на обслужващите и измервателни системи и ел.инсталация на процесния обект. В тази връзка бил съставен Констативен протокол с номер 5201077 _ 2 от дата 14.09.2022 г.

/приложени/ и съгласно Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ / ответното дружество издало фактура № 0108404145 от дата 18.10.2022 г./ приложена / на стойност 9327,29 лв., като в писмото бил посочен начина и срока на плащане.Към писмото твърди ищеца, че бил приложени и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 310 / 26.09.2022 г. издаден от БИМ - ГД „МИУ“ РО - Варна, Справка за корекция при неизмерване , неправилно или неточно измерване на ел.енергия с № 63766 _17DE от 03.10.2022 г.

Ищецът е посочил, че към датата на подаване на исковата молба, въпреки подаденото от него възражение, за ответното дружество исковата сума се дължи, т.к. получил с оглед падежа на задължението предупреждение , че ако не плати исковата сума ще му бъде преустановено ел.захранването, което водело до извод , че между страните по делото е налице спор относно дължимостта на сумата, а от там и за ищеца бил налице правен интерес от водене на исковото производство.

Твърди се от ищеца, че в процесния обект и преди служебно определения период не е потребявана начислената ел.енергия, поради което и счита, че сумата не се дължи.

Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които ответното дружество твърди, че е начислило сумата от 9327, 20 лв., а именно КП на „ ***“ АД , както и оспорва правилността на приложението на методиката - чл. 50 ал. 1 т. „ б“ ПИКЕЕ.

Ищецът е заявил в исковата си молба, че при проверката и демонтажа на процесното СТИ титуляра не присъствал, нито негов представител по закон или пълномощие.

Абоната-ищец твърди, че не е търсен на адреса за съдействие, като оспорва, че на проверката е присъствал свидетел. Самото начало на проверката по реда на ПИКЕЕ било според ищеца опорочено, т.к. не било връчено своевременно копие от протокола в посочените в Общите условия срокове, а и не били спазени сроковете изрично уредени в Закона и в ПИКЕЕ. Според ищеца проверката е извършена от „*** „АД в нарушение на всички законови и подзаконови актове. Отделно от горното ищецът твърди и друго нарушение извършено от ответника издаването на фактура за период от време за повече от 3 месеца назад , което представлявало нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76 ЕИО.

В условията на евентуалност ищецът счита, че ако е имало някаква неизправност върху точността на измерване на обслужващите абоната измервателни системи и свързващите ги ел.инсталации, то можело да се предполага, че тя възникнала след самата проверка извършена на 14.09.2022 г. Този факт за ищеца се извеждал от това, че първо по време на проверката констатациите не съвпадали с тези на БИМ, поради което и ищецът счита, че „***“ АД след демонтажа на процесното СТИ евентуално извършило някакво въздействие върху същото, поради което и ищецът щял да поиска да бъде назначена съдебна експертиза.

Ищецът счита, че единствено и само собственика на цялата ел.мрежа - „*** „ АД има задължение да поддържа тази система в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до границата на имота на потребителя ел.енергия, както и да гарантира нерегламентиран достъп до тях. По изложените обстоятелства ищецът намира, че по предявения иск съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи доказването на основанието, от което произлиза вземането му , т.е. основанието поради което коригирал сумата, дължима от ищеца за доставена за процесния период електроенергия, както и че реално е доставил начисленото служебно количество ел.енергия, а ищецът е потребил същото.

В настоящият случай, за ищеца било видно от представените доказателства, че основанието за начисляване на процесната сума е въз основа на издаден от ответното дружество констативен 2 протокол и Справка за корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия с №63766_17DE от дата 03.10.2022г. чл.50, ал.1, т. „б“ от ПИКЕЕ /2019г./, след извършена метрологичната проверка на процесното СТИ.

По същество ищецът счита, че основанието е неправилно и незаконосъобразно поради следното: Между потребител на ел. енергия за битови нужди (съгласно § 1, т. 43 ЗЕ) и ответника „Е. С.“ АД (електроразпределително дружество по см. на ЗЕ) били налице облигационни отношения, които се регулирали от публично оповестени Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответното Дружество, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Доставяната стока - ел. енергия представлявала движима вещ, като в тази връзка нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба п в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът бил търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.

Съгласно действащите през процесния период от 17.06.2022г. до 14.09.2022г. разпоредби на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007г., изм. и дои. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., при които се извършвала продажбата на ел.енергия, подчертава ищецът, че не се съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

На следващо място - видно било от Закона за енергетиката, Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., че се предвиждала възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия ( по аргумент на чл. 98а, ал.2, т.6 , вр. чл. 83, ал.1, т.б от ЗЕ) при спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ - чл. 83, ал.2 ЗЕ). Такива правила, твърди ищецът, към датата на проверката били в сила /публикувани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г.

Видно било за ищеца, от изготвените документи от“ ***“ АД, че корекцията на сметка била извършена поради неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическата енергия от поставеното СТИ на обекта, но ищецът моли съда да има в предвид, че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерите табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което била длъжно ла ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.

В настоящия случаи, за ищеца, не било ясно дали е установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване па реално консумираната енергия. И т.к. абонатът - ищец реално не използвал тези средства за измерване на консумираната електроенергия, за потребителя нямало определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, а от това в никакъв случай електроразпределителното дружество не следвало да черпи прана, защото задължението да поддържа уреда в изправност било единствено и само негово. Отделно от това, ищецът се позовава на чл. 30, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ , съгласно която норма СТИ (средство за търговско измерване) е собственост на фирмата -краен снабдител на ел.енергия, което е монтирано в ел.табло/шкаф, извън рамките на имота и ищеца , поради което и ищецът нямал достъп до него, а и нямал вменено по закон задължение да го охранява. Точно обратното било видно от нормата на чл. 19 от ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., изм. ДВ. бр.57 от 9.07-2021 г.), съгл. която СТИ следвало да отговорят на следните условия: 1.да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани липа; 2.да имат стойности на техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, Наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и на наредбата по чл. 83, ал.1 , т. 1 от Закона за енергетиката; 3. Да имат възможност за съхраняване на данни освен в случаите по чл. 3 , ал.5, а и в този см. била нормата на чл.31 ПИКЕЕ (Данните от измерването следва да са защитени от пряк и локален 3 дистанционен достъп.).Предвид горното намира ищеца, че било недопустимо, без да бъде доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя било договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлявало основание по смисъла па чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.В заключение ищецът счита, че за ответното дружество не съществува потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните, без съгласието на потребителя, при липса на доказано виновно поведение на абоната и без доказано реално потребление ответното „*** „ АД, а начислило и искало заплащане на процесната сума.