Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6232 от 17.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5310/2024
Вид
Решение № 6232
Подписан
17.10.2025
В сила
17.10.2025
Състав
Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6232 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505310 по описа за 2024 година

По делото е постъпила молба с правно основание чл. 250 ГПК, подадена от въззивника „МУНДУС СЪРВИСИЗ“ АД, регистрирано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 203855825, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, район „Искър“, бул. “********, Търговски център Европа, сграда 8, представлявано от Изпълнителните директори Х.З.Д. и Д.М.И.

(наричано по-долу за краткост „Мундус“), чрез: адвокат С. Н. Б. - пълномощник от Адвокатско дружество „Й.,И.,И.”, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „********, тел. **********, ******** срещу съдебно решение от 01.07.2025 г., постановено по настоящето дело.

Молителят излага, че в рамките на въззивното производство е отхвърлен предявения като е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. В постановеното решение, според молителя, липсва произнасяне по възражението за прихващане, което сочи, че надлежно са въвели, както в хода на първоинстанционното дело, така и пред СГС - стр. 9 от ВЖ. Възражението за прихващане е направено при условие на евентуалност, а ако се отхвърли, счита, че въззивният съд дължи произнасяне и по направеното с въззивната жалба възражение за прихващане, по отношение на което са въведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност при разглеждането му от първоинстанционния съд.

Сочи, че по делото са налице доказателства за плащането от страна на „Миндус сървисис“ АД сумата от 900 лв. по фактура №19968 от 30.03.2022 г. Смята, че неправилно и необосновано съдът не е уважил възражението за прихващане и по отношение на сумата по фактура 20722 от 29.07.2022 г. в размер на общо 6398.40 лв. платена от „Миндус сървисис“ АД за наемането на Н.Т.Д..

С оглед горното моли съда по реда на чл. 250 ГПК да промени изхода на правния спор като се произнесе и по направеното възражение за прихващане до общия размер на недължимо платената сума в общ размер от 7 298.40 лв. с ДДС (900 лв. по ф-ра №0000019968/30.03.22 г. и 6 398.40 лв. по ф-ра №0000020722/29.07.22 г.).

По делото е постъпила и молба от въззиваемия „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 175110216, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „********, 1 представлявано от преупълномощен адв. Л. С., АК – Благоевград, в която възразява срещу аргументите на процесуалния представител на въззивника за необходимост от допълване на второинстанционния съдебен акт. Счита, че последният е изготвен правилно в рамките на диспозитивното начало по жалбата на ответника, като са анализирани всички елементи от защитата на двете дружества, в това число и относно възражението за прихващане. Посочва, че не са допуснати каквито и да било процесуални нарушения, включително и при анализа на възражението за прихващане, поради което аргументите в обратен смисъл следва да бъдат отхвърлени. Оспорва твърденията за нарушение на правилата по доказателствената тежест, като посочва, че е категорично ясно, че при заявено искане от страна на ответника за прилагане на гаранция, това искане следва да бъде доказано, а това не е сторено.

Като прецени направените от молителя твърдения и материалите по настоящето дело, съдът намира молбата с правно основание чл. 250 ГПК за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съобразно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Посоченото правило визира пропуск на съда да формира и мотиви, и диспозитив по част от предявените пред него искания. В настоящия случай е видно, че в постановеното по делото съдебно решение съдът е формирал както мотиви, така и диспозитив по предявените от въззивника искания, поради което не е налице основание за постановяване на допълнително съдебно решение. Доколко фактическите и правни изводи на съда са правилни е въпрос на инстанционен контрол като по реда на чл.

250 ГПК съдът не може сам да изменя изхода на правния спор след постановяване на съдебното решение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 83130 от 08.07.2025 г., подадена по реда на чл. 250 ГПК от „МУНДУС СЪРВИСИЗ“ АД, регистрирано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 203855825, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, район „Искър“, бул.

“********, Търговски център Европа, сграда 8, представлявано от Изпълнителните директори Х.З.Д. и Д.М.И. със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** за допълване на съдебно решение от 01.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 5310/2024 г. по описа на СГС, IIг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2