Решение № 511 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500446 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 107206/29.12.2025г., подадена от Й. Н. М., ЕГН **********, срещу решение № 4313/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 9815/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна, СО „С.“ одобрен със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв. м., при граници: ПИ 610; ПИ 830; път; път, насочен против Община Варна.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че от разпита на свидетелите е установено осъщественото от него давностно владение по отношение на процесния имот за периода от 2006г. до 2025г. Намира за неправилен извода на съда, че Община Варна е собственик на имота. Сочи, че в АЧОС не е вписан придобивен способ, както и че нормата на чл.25 от ЗСПЗЗ също не представлява самостоятелен такъв. Счита, че не е осъществен в цялост фактическият състав на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Излага, че Община Варна не е проявила процесуална активност да установи фактите, въз основа на които основава правото си на собственост. Извежда, че недоказаността на собствеността на Община Варна допуска правната 1 възможност процесният имот да е бил придобит по давност на основание чл.

86 от ЗС. Сочи, че по делото не са били представени доказателства или наведени твърдения за прекъсване или спиране на придобивната давност.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Въззиваемата страна счита, че съдът е направил обосновани фактически констатации и правилно е приложил нормативната уредба. Оспорват изложените във въззивната жалба доводи. Сочи, че противно на посоченото във въззивната жалба, експертът по СТЕ е приел, че земята е земеделска и е била предоставена за ползване. Поддържа, че Община Варна се легитимира като собственик не само със съставения акт за общинска собственост, а и по силата на правно релевантни факти и обстоятелства, като собствеността произтича от нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка сочи, че процесният имот е земеделски към 1991г. и попада в регламентацията на ЗСПЗЗ, а статутът му на околовръстен полигон е променен едва през 2000г.

Наред с това излага, че за имота няма постъпили реституционни претенции и постановени решения за възстановяване или признато право на собственост, липсва лице, което да е трансформирало правото си на ползване по реда на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че имотът не е и държавна собственост.

По отношение на твърдението, че имотът е придобит по давност, счита същото за неоснователно и недоказано. От една страна намира, че са налице законови ограничения за това съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС, но от друга страна, счита не са осъществени всички необходими предпоставки по смисъла на чл. 79 от ЗС. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнА.не по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Й. Н.

2

М., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна, СО „С.“, одобрен със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв. м., при граници: ПИ 610; ПИ 830; път; път.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна, СО „С.“, одобрен със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв. м., при граници: ПИ 610;

ПИ 830; път; път. Твърди, че на 04.05.2023 г. е предприел процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, в хода на която незаконосъобразно бил актуван имота от Община Варна след подадено искане за заверка на молба-декларацията. Ищецът излага още, че е обработвал, ползвал и се е грижил за поземления имот като за свой за период от повече от 10 години, считано от месец септември 2006 г. Твърди, че е реализирал владението непрекъснато, необезпокоявано, спокойно и явно, като и до настоящия момент плаща данъците на имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорват се наведените твърдения за осъществяване на непрекъснато, явно, спокойно владение в процесния период. Твърди се, че единствен собственик на процесния имот е Община Варна. Сочи се, че ответникът се легитимира като собственик въз основа на акт на частна общинска собственост № 11027/01.04.2024 г. и поддържа, че имотът е придобит по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се още, че процесният имот е идентичен с ПИ 613 по ПНИ на с.о. „С.с.“/„С.“, с площ от 512 кв.м., записан на Тодора Бонева, без вписан документ за собственост; с ПИ 613 по Кадастралния план на м. „С.“, записан на Тодора Бонева; с части от имоти 290, 291 и 9518 стари граници от Помощния кадастрален план към ПНИ, за които липсват данни за собственици. Сочи, че процесният имот попада в обхвата на територия, за която с Решение на Общински съвет - Варна № 3224/29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на селищно образувание м.

„С.“, а със Заповед № РД-11-7706-36/28.01.2011г. на Областния управител на област Варна е одобрен ПНИ за територията на м.“С.с.“/„С.“. Ответникът излага още, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ на 04.03.1991 г., имотът не е попадал в границите на урбанизирана територия, поради което по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ представлява земеделска земя, като придобива статут на урбанизирана едва с приемането и одобряването на околовръстен полигон на 29.05.2000 г. Въз основа на тези факти счита, че имотът попада в територия по параграф 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че за имота няма постъпвали реституционни претенции и постановени решения за възстановено или признато право на собственост. Липсва още ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът възразява, че не е налице възможност за придобиване по давност на имота от страна на ищеца, доколкото са съществували законови ограничения за този вид територии.

Оспорва твърденията, че имотът се обработва от ищеца от 2006 г.. Сочи, че при оглед на имота от 05.09.2024 г. е установено, че частта от към пътя е била 3 скоро разчистена, поставена е телена мрежа на имота откъм пътя, вратата е с панти, захваната с тел за коловете на оградата и т.н. По време на извършения оглед е пристигнал собственикът на съседния имот, който заявил, че е разчиствал имота и че иска да го закупи. Установено било, че имотът не е обработваем, а силно залесен с дървесна растителност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съобразно приобщените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, се установява, че ищецът Й. М. е инициирал производство по снабдяване с констативен нотариален акт за процесния недвижим имот. За целта пристъпил към снабдяване с необходимите му документи от съответните компетентни органи. В хода на процедурата, видно от Удостоверение № ОП-24-9400-267(1)/08.05.2024 г., издадено от Областен управител на област Варна се установява, че за периода от 01.06.1996 г. до момента на издаване на удостоверението, за поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, не е налице съставен акт за държавна собственост. Съобразно същото удостоверение е посочено, че с АОС № 11027/01.04.2024 г., вписан в СВ-Варна на 04.04.2024 г. под акт № 148, том X X V, вх. рег. № 10331, дело № 5950, Община Варна е собственик на недвижимия имот.

Така още по делото е представен документ, издаден от Община Варна с рег. № АУ123434ВН_007ВН/25.01.2024 г., в уверение, че в регистъра за имоти и собственост към КВС в ОСЗ-Варна няма данни за постъпили реституционни претенции и постановени решения за процесния имот.

Видно от Удостоверение с рег. № АУ123431ВН_012ВН/23.04.2024 г., издадено в изпълнение на услуга №9042-„Обработване на заявлениедекларация за обстоятелствена проверка“ по заявление с рег. № АУ123431ВН/22.12.2023 г., Община Варна уведомява, че в качеството си на собственик на имота, се противопоставя на искането на Й. М. да придобие собствеността чрез констативен нотариален акт за собственост. В посоченото удостоверение Община Варна подробно аргументира основанието за придобиване на собствеността на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Представен от ищеца е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том III, рег. № 7118, дело № 518/2006г. на нотариус Светлана Димова, с рег. № 363 в регистъра на НК, видно от който ищецът Й.

М. е придобил от В.Б. собствеността върху лозе, находящо се в гр. Варна, местност „С.“ с площ от 1000 кв.м., по документ за собственост, а по скица1034 кв.м., представляващо поземлен имот № 610 по плана на с.о. „С.“, идентичен с бивш имот № 1768, заедно с построена в него жилищна сграда.

Представен по делото е акт № 11027 за частна общинска собственост от 01.04.2024г. за поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна с вписано правно основание – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, както и административната преписка по съставянето му.

По делото към доказателствения материал е приобщен и Констативен протокол от 16.09.2024 г., изготвен от служители на Община Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, придружен от 4 снимков материал. Същият е изготвен при оглед процесния имот. Съгласно протокола, на място е бил констатиран ограден имот от към пътя с колове и телена мрежа. Входната врата е била без панти, захваната с тел за коловете на оградата. По вратата липсвали надписи и табели. Видимо било, че част от поземления имот е бил разчистен, както и че в дъното му има високи, саморасли дървета и храсти, които скриват скеле на неизползваема оранжерия. Нямало видимост за отглеждани зеленчуци или плодове в имота.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – А.П. и В.П. и един свидетел на страната на ответника – Ч.Н..