Решение № 19280 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19280 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221***140162 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК от „Т.-П.“ АД с ЕИК ********** солидарно срещу О. Т. Б. с ЕГН ********** и Д. В. Б. с ЕГН **********, за установяване, че дължат сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 13752/2022г. на СРС, 70 състав, а именно: по сключен договор при общи условия в периода 01.02.2020г. – 30.04.2021г. ищецът им доставил в топлоснабден имот ап. 60, находящ се в гр. П., ул.

„**********“ № ***, топлинна енергия на стойност 1181,10 лева, както и 135,69 лева мораторна лихва за периода 02.04.2020г. – 01.02.2022г. Претендира законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски както в исковото, така сторените в заповедното производство, също юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева.

Ответниците не заявяват становище, не вземат участие в делото и не формулират искане по съществото на спора.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Видно от приложения Нотариален акт от 30.03.2017г. на л. 21 – 22 от делото, собственици на процесния ап. 60, за който ищцовото дружество е начислило надлежно посоченото количество топлоенергия, са ответниците.

Ищецът доказва, че Общите условия на ищеца от 2007г. са публикувани във в.

Нощен труд от 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки“ в броя от 13.12.2007г. /приложени в заповедното производство/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.02.2022г. пред РС – П..

От приетата и изготвена по делегация пред РС – П. Съдебно-техническа 1 експертиза се установява, че сградата, в която се нахожда процесния имот, е надлежно присъединена към топлопреносната мрежа чрез абонатна станция. Също, че разпределението на топлинната енергия е извършвано в посочения период в съответствие с нормативните изисквания. Отчитането е ставало чрез топломер, преминал изискващите се държавни проверки и монтажът на същия е извършен по изискванията на производителя.

Приетата по делото и изготвена по делегация от РС – П. Съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че за посочения период е начислена топлоенергия 1176,38 лева, но има издадено кредитно известие – сума за корекция – 33,54 лева и така неплатените суми възлизат на 1142,84 лева. Мораторната лихва върху тази сума е изчислена на 137,74 лева за посочения в исковата молба период.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за частично основателни. Няма възражения по количеството и размера на начислената топлоенергия. Доказано е качеството на потребител на двамата ответници.

Видно обаче от ССЕ /която е компетентно и безпристрастно изготвена/ дължимата сума за посочения период като главница е по-малка от претендираната, а именно – в размер на 1176,38 лева. Така искът е основателен именно за този размер, като за горницата до пълно предявения от 1181,10 лева подлежи на отхвърляне.

По отношение на мораторната лихва ССЕ дава дължим по-голям размер от претендирания.

Ще се присъди размер от 135,69 лева, за да не се стигне до свръх-петитум.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски по съразмерност: от сторените в заповедното за държавна такса 26,34 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 76,34 лева по съразмерност се присъждат 76,00 лева. От сторените в исковото: 26,34 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева, или общо 126,34 лева се присъждат по съразмерност 125,90 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че О. Т. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.

„**********“ № ***,ап. 60 и Д. В. Б. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. О. 2, бл.

234, вх. Б, ет. 6, ап. 43, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Т.-П.“ ЕАД с ЕИК **********, и 2 адрес: гр. П., „И.И.З.“ *** сумите: 1176,38 /хиляда сто седемдесет и шест лв. и 38 стотинки/ лева ведно със законна лихва от 09.02.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 1181,10 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също че дължи 135,69 /сто тридесет и пет лв. и 69 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 02.04.2020г. до 01.02.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13752/2022г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА О. Т. Б. и Д. В. Б. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.-П.“ ЕАД разноски в заповедното производство 76,00/седемдесет и шест/ лева по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. Т. Б. и Д. В. Б. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация – П.“ ЕАД разноски в исковото производство 125,00 /сто двадесет и пет/ лева по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3