Определение № 22098 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22098 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507960 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№414421/18.12.2025г., подадена от А. Х. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Н. И., против определение рег.

№48395/21.11.2025г., постановено по гр.дело №40209/2024г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молба вх.№362701 от 05.11.2025г., подадена от А. Х. Т., с ЕГН **********, за издаване на обратен изпълнителен лист против „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, за законна лихва върху главницата в размер на сумата от 3398.63 лв., считано от 11.02.2025г. до окончателното плащане на сумата, както и за законна лихва върху главницата в размер на сумата 316.61 лв., считано от 21.02.2025г. до окончателното плащане на сумата, както и за присъждане на разноски в производството за издаване на обратен изпълнителен лист.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на материалния закон. Сочи се съдебна практика на ВКС, съгласно която се присъжда законна лихва върху сумата, която следва да бъде обективирана в обратния изпълнителен лист. Твърди се, че вземането за законна лихва е последица от неоснователното разместване на благата и същото няма определен размер, тъй като се дължи до погасяване на вземането. Поддържа се, че от влизането в сила на съдебния акт, с който претенцията е окончателно отхвърлена, е налице забава на длъжника, който до момента на издаване на изпълнителния лист не е изпълнил доброволно задължението си да възстанови недължимо получената сума. Поддържа се още, че следва да се прави разграничение между производството по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.405 ГПК и производството по реда на чл.245, ал.3 ГПК. В тази връзка се твърди, че производството по чл.245, ал.3 ГПК е специфично, изискващо допълнителни процесуални действия, които не са част от процесуалното 1 представителство по едно дело и представляват законово допустим разход, реализиран след приключване на исковото производство. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определение рег.№48395/21.11.2025г., постановено по гр.дело №40209/2024г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, в обжалваните части и да постанови друго, с което уважи искането на жалбоподателя, обективирано в подадената от него молба вх.№362701 от 05.11.2025г. за издаване на обратен изпълнителен лист за законна лихва върху дължимите от взискателя суми, считано от момента на плащането им на взискателя до окончателното им изплащане, както и за присъждане на разноски в производството за издаване на обратен изпълнителен лист.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите, релевирани в частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано ч.гр.дело №52065/2023г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, по подадено заявление вх.№261419/21.09.2023г. от „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, чрез пълномощник юрисконсулт Й.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу А. Х. Т. с ЕГН **********, за сумите, посочени в заявлението, както и за направени разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление на 11.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на заявителя – „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, срещу длъжника – А. Х. Т. с ЕГН **********, с която е разпоредено на длъжника – А. Х. Т. с ЕГН **********, да заплати на заявителя - „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, следните суми: 1/ сумата от 1256.82 лв., представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит №7000115679/30.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023г., до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от 83.94 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.04.2019г.; 3/ сумата от 710.97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.11.2018г. до 07.09.2023г.; 4/ сумата от 41.03 лв., държавна такса и 5/сумата от 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, допуснато е незабавно изпълнение, на основание на което е издаден и изпълнителен лист за сумите от 1256.82 лв. + 83.94 лв. + 710.97 лв. + 41.03 лв. + 50.00 лв..

Видно от представеното по делото удостоверение изх.№63070/04.11.2025г., по изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издадения в полза на „Ти би ай банк“ ЕАД изпълнителен лист от 11.10.2023г. е образувано изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС. По изпълнителното дело, въз основа на удостоверение изх.№220372401136473/28.02.2024г., на основание чл.458 ГПК, като присъединен по право взискател е конституирана държавата за дължими публични задължения към НАП в размер на 570.99 лв.. От удостоверението се установява, че на 11.02.2025г. по изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС, е постъпила сума в размер на 3398.63 лв. от наложен запор върху банковите сметки на длъжника – от А. Х. Т., с ЕГН **********, като сумата е разпределена на 14.02.2025 г., както следва: 1/ на НАП – 570.99 лв., представляващи дължими публични задължения, съгласно издадено удостоверение изх. №220372401136473 от 28.02.2024г.; 2/ на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с 2 район на действие СГС – 346.60 лв., с които са погасени дължими такси; 3/ на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – 2481.04 лв., с които са погасени вземания за авансово предплатени такси за образуване на изпълнителното дело, юрисконсултско възнаграждение, присъдени разноски по гражданското дело, неолихвяеми вземания /мораторна и договорна лихва/, законна лихва за периода от 21.09.2023г. до 14.02.2025г. и за главница /частично погасена/. На 21.02.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 316.61 лв., която е разпределена на 24.02.2025г., както следва: 1/ на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС – 190,55 лв., с които са погасени дължими такси и 2/ на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – 125.96 лв., с които са погасени вземания за законна лихва за периода от 14.02.2025г. до 24.02.2025г. и за главница /изцяло погасена/. От удостоверението се установява още, че изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС е приключено с разпореждане от 24.02.2025г., на основание чл.433, ал.2 ГПК и наложените обезпечителни мерки са вдигнати, като общият размер на събраната от длъжника сума от датата на образуване на изпълнително дело - 23.02.2024г. до датата на приключването му - 24.02.2025г. възлиза на 3715.24 лв..

С решение рег.№10924/09.06.2025г., постановено по гр.дело №40209/2024г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, против А. Х. Т., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че А. Х. Т., с ЕГН **********, дължи на „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, сумите, както следва: 1/ сумата от 1256.82 лв., представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит №7000115679/30.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023г., до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от 83.94 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.04.2019г. и 3/ сумата от 710.97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.11.2018г. до 07.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.10.2023г. по ч.гр.дело №52065/2023г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав.

С обжалваното определение рег.№48395/21.11.2025г., постановено по гр.дело №40209/2024г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, първостепенният съд е уважил направеното с молба вх.№362701 от 05.11.2025г., подадена от А. Х. Т., с ЕГН **********, искане за издаване на обратен изпълнителен лист против „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК 13113402, за сумата от 3144,15 лв., представляваща платени в хода на изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС, главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, законна лихва, такси и разноски, като е оставено без уважение искането за издаване на обратен изпълнителен лист за законна лихва върху главницата в размер на сумата от 3398.63 лв., считано от 11.02.2025г. до окончателното плащане на сумата, както и за законна лихва върху главницата в размер на сумата 316.61 лв., считано от 21.02.2025г. до окончателното плащане на сумата, както и за присъждане на разноски в производството за издаване на обратен изпълнителен лист, като неоснователна. Първостепенният съд е приел, че искането за присъждане на законна лихва върху платената сума е неоснователно, тъй като това вземане не е безспорно установено за периода от време, за който се дължи. По отношение на 3 искането за присъждане на разноски в производството за издаване на обратен изпълнителен лист са изложени мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, разноски се присъждат с акта на съда, с който завършва производството пред съответната инстанция, следователно същите се дължат за воденето на делото до момента на постановяването на крайния съдебен акт, а разноските за изпълнението се дължат на основание чл.79 ГПК. Приел е, че изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителният титул и не може да предвижда друго извън съдебният акт, въз основа на който се издава – чл.405, ал.1 ГПК. Първостепенният съд е приел в тази връзка, че от систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителен лист, които се намират в общите положения на изпълнителния процес, се налага извод, че разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнение по смисъла на чл.79 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че подадената от А. Х. Т., с ЕГН **********, молба вх.№362701 от 05.11.2025г., в която е направено искане за издаване на обратен изпълнителен лист за законна лихва върху дължимите от взискателя суми, считано от момента на плащането им на взискателя до окончателното им изплащане, както и за присъждане на разноски в производството за издаване на обратен изпълнителен лист, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Издаването на обратен изпълнителен лист е изключение от правилото на чл.404 ГПК, регламентиращ хипотезите, в които се издава изпълнителен лист и следователно е допустимо само в изрично предвидените случаи, които следва да се считат изчерпателно изброени, а именно: след отхвърляне на иск за право, за което по съдебно решение е допуснато предварително изпълнение /чл.245, ал.3 ГПК, чл.282, ал.6 ГПК/, след изпълнение на отменено по извънреден способ съдебно решение /чл.309, ал.2 ГПК/, както и след отхвърляне на иска за установяване на незабавно изпълняемо вземане по оспорено основание по заповедно производство /чл.422, ал.3 ГПК/. В конкретния случай, с решение рег.№10924/09.06.2025г., постановено по гр.дело №40209/2024г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав, са отхвърлени предявените против жалбоподателя искове за установяване на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 11.10.2023г. в заповедното производство по ч.гр.дело №52065/2023г. по описа на СРС, Г.О., 170-ти състав. Първостепенният съд е издал обратен изпълнителен лист на 15.12.2025г., единствено за сумата в общ размер от 3144.15 лв., включваща главница, договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, законна лихва, такси и разноски, събрани по изп.дело №20248440400579 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844, при КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на издадения в полза на „Ти би ай банк“ ЕАД изпълнителен лист от 11.10.2023г.. Съгласно чл.245, ал.3, изр.2 ГПК /в ред. след доп. – ДВ, бр.86/2017г./, обратният изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отменено решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Следователно, действащата процесуалноправна уредба изрично посочва кръга на имуществата, за които може да се издаде обратен изпълнителен лист, като не предвижда възможност за заплащане и на законна лихва върху вече получени въз 4 основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение суми /в този смисъл определение №273 от 09.08.2012г. на ВКС по гр.дело №786/2010г., Г.К., III Г.О., определение №41 от 04.02.2022г. на ВКС по ч.гр.дело №25/2022г., Г.К., IV Г.О./.