Решение № 5377 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5377 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110161443 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 329434/17.10.2024 г., подадена от М. Б. Х., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетната Х. Н. Н., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Н. Б. Н., ЕГН **********.

Изложени са твърдения, че молителката М. Х. и ответникът живели заедно на семейни начала около седем години, като от връзката им се родило детето Х..

През 2018г. същите се разделили, като с решение на СРС, 149 състав упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на майката, бил определен режим на лични отношения на бащата с детето и бил определен размер на издръжката. На 05.08.2024г. М. Х. и детето Х. били пред блока, в който живеят, като Х. си играела със съседско дете. Ответникът звъннал на телефона на детето и майката вдигнала, като спокойно обяснила, че са пред блока, детето си играе и ще му каже да му върне обаждане, за да не му прекъсне играта. Отговорът на ответника бил: „Коя си ти, ма мърло, не си ми никаква да не ми даваш детето, с теб не желая да комуникирам. Продължавай да ме дразниш и някой ден ще ти се случи лоша случка и ще те излежа в затвора.“. Молителката се притеснила и затворила телефона. На 26.08.2024г.

1 ответникът върнал детето вечерта в 18.30 часа от полагащия му се, съобразно съдебното решение, 15 – дневен престой през лятната ваканция. Молителката с нейния приятел Емил Хаджийски ги чакали на паркинга пред блока, за да може той да й помогне с тежкия куфар. Когато ответникът и Х. приближили, молителката ги поздравила, а приятелят й взел куфара и се отдалечил на няколко метра, за да даде възможност на детето да каже довиждане на баща си. Ответникът се доближил до молителката, погледнал я и пред детето и приятеля й казал на висок тон: „Мърло, внимавай какво правиш, не мога да те дишам. Не желая да комуникирам с теб и да те виждам, много скоро ще си получиш заслуженото и няма да те има.“. След това се навел и казал нещо на Х. на ухо. Молителката не отговорила нищо, приятелят й Емил Хаджийски казал, че е време да се прибират за вечеря и влезли във входа на жилищния блок. На 16.09.2024г. бил първият учебен ден на Х.. Молителката и приятелят й Емил Хаджийски я изпратили до училище 88 СУ „Димитър ПопН.“, кв.

Овча купел, като молителката останала с нея в двора на училището, а приятелят й останал до оградата. Х. влязла в час и тогава се появил и ответникът и се доближил до молителката. Понеже бил забавил за пореден път плащането на издръжката, молителката му напомнила, че следва да я плати, тъй като не е много лесно да подготви детето за училище. Ответникът застанал до молителката и на два сантиметра от лицето й казал: „Изрод мръсен, в най – скоро време ще ти се случи случка.“, започнал да я дърпа за ръката, да я бута и продължил да ругае. Нейният приятел видял. Че се случва нещо, отишъл до страните и помолил ответника да се успокои и да не се държи агресивно. Отговорът на ответника бил: „ какъв си ти, бе, изрод! Ще й се случи случка на тази мърла.“ Молителката го помолила да спре, защото се бояла, че детето може да излезе от училище, да стане свидетел на тази случка и да се срамува от съучениците си. Двама бащи на други деца, които молителката не познавала, помолили ответника да спре да я бута и дърпа и да се отдръпне от нея. В този момент дошли служители на училищната охрана и ответникът напуснал двора на училището. За случая молителката уведомила органите на реда, като подала сигнал в 06 РУ – СДВР. На 25.09.2024г. в 12.40 часа Х. се обадила на майка си и казала, че баща й бил пред училището и искал да я вземе. Казала още, че не иска да тръгне с него и че се страхува.

Молителката веднага отишла в училището. Там заварила ответника във видимо неадекватно състояние, с разширени зеници, агресивен. Молителката 2 го помолила да не притеснява детето и да го излага пред съучениците й. След това отишла в класната стая на Х., като ответникът я последвал с дежурните обиди: „Коя си ти, ма, изрод?!“. Тя го помолила да излезе и да не тормози детето, но той започнал да дърпа Х. като парцалена кукла пред целия клас и да говори несвързано. Х. се разплакала и казала на майка си, че я е страх и че иска баща й да я остави. Свидетел на това станал Павел Лукинович, бивш класен ръководител, а сега – учител по занималня на детето, който също помолил ответника да излезе и да не притеснява Х. и всички нейни съученици. Ответникът излязъл от сградата, но звъннал по телефона на молителката и й казал да излезе да говорят. Единственият разговор бил отново заплахи, като й казал, че ще види какво ще й се случи и после побягнал от паркинга на училището. Молителката отново подала сигнал в 06 РУ – СДВР за случая.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата и молят същата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молителката и ответникът се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно малолетно дете – Х. Н. Н.. С Решение № 40688/14.02.2020г. на СРС, 149 състав, влязло в сила на 10.03.2020г., родителските права спрямо детето Х. са предоставени за упражняване на неговата майка, при която е определено и неговото местоживеене; на бащата е определен режим на лични отношения, както и дължимата издръжка.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателствов частта й, в която същата изхожда от М.

Б. Х., тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване актовете на домашно насилие. Съдът не кредитира декларация в частта й, в която същата е подадена от името на малолетното дете Х. Н. Н., тъй като е недопустимо декларирането на обстоятелства от чуждо име.

На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Красно село. Видно от същия, основните потребности на 3 детето Х. от условия за живот и развитие са посрещнати във висока степен от родителите му. Х. живее при майка си и има всичко необходимо, а когато е с баща си, получава необходимата любов и внимание. Х. е поставена от родителите си в реална ситуация на конфликт на лоялност и е силно препоръчително родителите да започнат да общуват по – здраво в интерес на детето. Х. е ученичка в 4 клас в 88 СУ „Димитър ПопН.“. В края на август бащата посетил ОЗД към ДСП – Красно село, за да поиска за дъщеря си социална услуга – психологическа подкрепа и консултиране. Издадени са предварителни оценки на потребностите за детето и майката, които са сключили договор и посещават ЦОП „Хармония“ в гр. София. Бащата посещава „Асоциация Анимус“. По информация от социалната услуга, от края на август детето не се е срещало с бащата, т.е. режимът не се изпълнява.

Родителите на Х. за загубили доверие помежду си, като в момента са в актуална фаза на конфликт основно по темата за родителските ангажименти за Х.. Проведен е разговор само с детето, в който Х. споделя, че се страхува от баща си и извършва поредица от действия, с които да удовлетвори негови указания, тъй като, по нейни думи, „той каза, че го правя на маймуна и ще ме остави в гората“. Видно от социалното проучване, от август 2024г. детето отказва да се среща с баща си, като споделя, че се страхува от него.

Молителката депозирала в 06 РУ – СДВР заявления за случаите от 16.09.2024г. и 25.09.2024г., въз основа на които била образувана преписка с рег. № 230000-15712/16.09.2024г. и рег. № 230000-16244/25.09.2024г., пр. пр.

№ 49381/2024г. по описа на СРП. По преписката с постановление на СРП от 10.10.2024г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изслушано детето Х. в присъствието на социален работник при ДСП – Красно село. Детето споделя, че майка му и баща му не се харесват особено. Когато била малка, сигурно на три години, те се развели. Баща й винаги вика на майка й. Винаги, когато майка й се обади на баща й, за да се разберат кога ще я вземе, кога ще я връща, баща й започвал да крещи, да я обижда, казвал й, че е „овца“, псувал я. Баща й винаги така реагирал, като чуел майка й. Затварял телефона. Казвал, че не може да казват какво да прави. Веднъж майка й се обадила по тъмно на баща й да го пита кога ще връща Х. на другия ден, защото баба й имала рожден ден и трябвало да отидат да го празнуват. Баща й взел телефона от ръката на Х. и 4 започнал да обижда майка й, да й вика, пак да я обижда, пак да я псува. Х. се разплакала. Майка й говорела съвсем нормално. Понякога тя нямала възможност да каже нещо, баща й само викал, само я обиждал. Когато баща й я връщал, майка й слизала да я вземе и баща й пак започвал да вика. Х. споделя също, че не е питала баща си защо се държи по този начин, защото я е страх какво ще отговори, страх я е да не започне да се държи така, по този начин и с нея и да й вика. Детето заявява, че когато е с баща си, той се държи добре с нея. С неговата братовчедка, нейната дъщеря и лелята те продължавали да обиждат майка й и да я псуват. На Х. не й е приятно. Детето споделя, че не иска да се меша, защото ще му бъде много по – неприятно, ако почнат да го обиждат. Лятото на 2024г. Х. се обадила на баща си, защото майка й я питала дали може да й помага в домакинството. Когато се обаждала на баща си и той я питал „Какво правиш?, тя му отговаряла, например, че пуска пералня и той й казвал „Ама как може едно дете да пуска пералня?“, „Ти да не си слугиня на майка ти?“. Х. отговаряла, че просто помага на майка си, а баща й казвал, невъзможно е дете да пуска пералня, да чисти с моп, да пуска прахосмукачка. Това не било помощ, а Х. била като слуга. Тя не го смята така. На другия ден той й казал „Тате, исках от много време да те заведа и сега ще ти кажа, ще те заведа в социалните да кажеш какво се случва, какво те кара майка ти да правиш. Х. го попитала „Защо?“ и той й отговорил „Защото тези неща не са нормални“. Детето споделя, че има предвид, че помага на майка си по този начин. Има предвид, че много рядко го прави. Тя тогава казала „Добре“. Не знаела какво ще се случи. Като малка ходила в социалните и нищо не помни. Сега, когато отишла в социалните, баща й я завел и й казал „Тате, кажи си всичките неща, че пускаш пералня, че чистиш“. Когато били при социалните, Х. и баща й били заедно, не били отделени. Тя казала на социалните, че пускала пералня, че готви, че чисти. Казала им, защото я било много страх от баща й и не знаела какво ще й каже. Заявява, че просто я е страх от баща й, защото не мисли, че е нормално единия родител да вика на другия родител, да го псува и да го обижда и да го заплашва, че ще го убие.

Казала на социалните също, че не харесва приятеля на майка си. Той живее с тях от около година и половина. В действителност Х. го харесвала много.

Казала го на социалните. През лятото на 2024г. Х. се обадила на баща си и му казала как с приятеля на майка й си играят, бият се с възглавници. Баща й тогава казал, че това не е нормално, че приятелят на майка й я бие с 5 възглавници. Преди да влязат при социалните баща й казал да каже, че приятелят на майка й я бие с възглавници. Тя, като казвала нещо, например, че пуска пералнята, баща й винаги допълвал нещо, например, че приятелят на майка й я бие с възглавници. Когато излезли, баща й казал да бъде спокойна, че всичко ще бъде наред и ще живее при него. Х. заявява, че не иска да живее при него. Иска да живее при майка си. Там й е супер, там си ходи на училище, там са й приятелите, роднини. Скоро не е ходила при баща си, защото тя не иска, защото я е страх заради това, че идват тук по дела. Не знае той как ще реагира, когато я види. Преди да започне делото я видял. Намигнал й и казал „Здрасти“. Попитал я как е и тя му отговорила, че е болна и кашля. Казал й да оздравява. Когато били отпред, неговата братовчедка й била купила мартеница, застанала до нея и й казала „Леля ще те цунка“. Х. малко се отдръпнала, а майка й казала „Само, ако тя иска“. Х. казала, че не иска и тя се отдръпнала от нея и й дала една мартеница. Х. споделя също, че не иска да се вижда с баща си от няколко месеца и от тогава не го е виждала. Той не й звъни по телефона. Майка й винаги й чете и показва какво баща й й пише. Тя винаги й съобщава дали баща й иска да я вижда или кога да я вижда. Х. не иска да го вижда в момента. По – спокойна е в момента така да не го вижда. Не иска да го вижда, защото разбрала, че баща й я накарал да направи най – лошото нещо да каже на социалните, че майка й я кара да чисти, да й готви, че не харесва нейния приятел. Просто така повече се успокоила, след като минало малко време и няма човек, който да я обижда или човек да я кара да говори глупости за другия родител. Тя разбрала какво се случва и не иска да ходи повече при баща си. Той се държи добре с нея. През септември Х. отишла на училище.