Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6518 от 27.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13229/2024
Вид
Решение № 6518
Подписан
27.11.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Николай Димов, Георги Кацаров, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6518 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20241100513229 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба с вх. № 043065/23.07.2024 г., подадена от Д. Б. Р. – длъжник по изпълнително дело № 201684104630 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, срещу постановеното по него разпореждане от 19.06.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи постъпилата молба с вх. № 037367/19.06.2024 г. на длъжника за прекратяване на производството.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че изпълнителното дело било образувано на 01.04.2016 г. и оттогава не били извършвани регулярни изпълнителни действия по него, като периодът между тях бил по-голям от две години. Изпълнителният лист бил издаден по повод неизплащането по договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД от 16.01.2012 г. като впоследствие вземането било цедирано на „М.“ АД с дата 16.06.2014 г. За тази цесия длъжникът научил едва на 19.06.2024 г. Прави се възражение за погасяване на всички вземания по договора на основание чл. 112 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Едва направеното сега възражение се обосновава с научаването на новия кредитор чак на посочената дата. Направено е и възражение за погасяване по давност на основание чл. 110 ЗЗД. По изпълнителното дело били извършени незаконосъобразни изпълнителни действия и поради това те следвало да бъдат отменени.

Въз основа на изложеното е поискана отмяната на разпореждането и постановяване на съдебен акт, с който да бъде разпоредено прекратяването на изпълнителното дело.

Подадена е и допълнителна Жалба с вх. № 054345/30.09.2024 г., в която са посочени основания за незаконосъобразност на наложения запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя Д. Р.. Поискано е прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори.

Взискателят по делото „М.“ АД оспорва основателността на жалбата, тъй като в хода на производството били извършвани всички необходими действия, които са изброени по дати.

Твърди неотносимост към спора на възражението срещу несъобщаването на цесията.

1

Погасителната давност не била сред изброените в чл. 433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство. Иска се потвърждаване на разпореждането. Претендира разноски в размер на 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

По делото е постъпил и отговор на допълнителната жалба, в който е посочено, че същата е недопустима, тъй като с нея се правят възражения по отношение на запор върху несеквестируемо имущество и основанието за това е друго.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Иска оставянето й без уважение.

От фактическа страна съдът установява следното.

Изпълнително дело № 201684104630 по описа на ЧСИ с рег. № 841 е образувано по молба с вх. № 072728/10.05.2016 г. подадена от „М.“ АД – кредитор, в която е поискано образуване на изпълнително дело за събиране на следните суми от длъжника Д. Б. Р.: 531, 48 лв. – главница, заедно със законна лихва от 16.07.2015 г. до окончателното плащане; 125, 27 лв. лихва за периода 09.01.2013 г. – 16.06.2014 г.; 58, 29 лв. за периода 17.06.2014 г. – 15.07.2015 г., както и държавна такса. Към молбата е приложен Изпълнителен лист, издаден на 01.04.2016 г. по гражданско дело № 41865/2015 г. на Софийски районен съд, 119 състав за горните суми. С разпореждане от 10.05.2016 г. съдебният изпълнител е образувал делото.

Изготвена и изпратена до длъжника е покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 12.05.2016 г., но същата е неполучена, тъй като посочения в нея адрес на длъжника бил напуснат от него. На 12.05.2016 г. е наложен запор на сметките, по които титуляр е длъжникът в „Банка ДСК“ ЕАД, който запор е потвърден от нея в писмо до съдебния изпълнител с дата 14.05.2016 г.

На 24.10.2017 г. взискателят по делото е поискал в своя Молба с вх. № 117793 да бъде извършена електронна справка за налични банкови документи и запорирането им. На 26.04.2018 г. „М.“ АД е поискало извършването на опис на движимите вещи на длъжника на адреса му в гр. София. Съдебният изпълнител е насрочил описа за дата 29.06.2018 г. На 20.05.2019 г. в своя Молба с вх. № 4767 взискателят е поискал извършването на опис на движимите вещи на длъжника. На 20.02.2020 г. „М.“ АД е поискало извършването на справка за банковите сметки на длъжника и евентуално за налагането на запор на тях. В свое разпореждане от 21.07.2020 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на имуществото на длъжника за дата 10.09.2020 г. На 04.08.2021 г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение. На 18.12.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Р. от работодателя му „Л.К.Т. и Ко“ ЕООД, а на 18.12.2021 г. на самия длъжник е връчено съобщение за образувано изпълнително дело, в което е уведомен за дължимите суми, наложените запори на вземанията по банковите му сметки и на трудовото му възнаграждение. Насрочен е и опис на движимите вещи в дома му за дата 08.02.2022 г. На 08.11.2022 г. „М.“ АД е поискало извършване на проверка за проверка на банкови сметки и евентуално налагане на запор. На 21.11.2022 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника Д. Р. в „Търговска банка Д“ АД. На 24.11.2022 г. банката е потвърдила налагането на запора. На 13.05.2024 г. взискателят е поискал в своя Молба с вх. № 031678/13.05.2024 г. извършването на справка за сключени от длъжника актуални трудови договори и евентуално налагане на запор върху трудовото възнаграждение по тях. На 16.05.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Български пощи“ ЕАД.

Длъжникът по изпълнителното дело е подал молба с вх. № 037367/19.06.2024 г., в която е поискал прекратяването му, тъй като по него не са били извършвани изпълнителни действия. В свое разпореждане от 19.06.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането.

От правна страна съдът приема следното.

Жалба с вх. № 043065/23.07.2024 г. е подадена в двуседмичния срок, /започнал да тече за жалбоподателя от 12.07.2024 г. – датата на връчването на процесното разпореждане/ от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява 2 процесуално допустима.

Допълнителна Жалба с вх. № 054345/30.09.2024 г. е подадена извън двуседмичният срок, изтекъл на 26.07.2024 г., поради което изложените в нея доводи не следва да бъдат взети предвид.

Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Това е свързано със задължението на взискателя да предприема действия, с който да се стреми да събере вземането си предвид ограничаващия правата на длъжника изпълнителен процес, т.е. същият следва да бъде активен. Изпълнителният процес съществува доколкото има изпълнителни действия по него. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Изпълнителното дело е образувано на 10.05.2016 г. Първото прекъсване на двугодишният срок е станало с наложения на 12.05.2016 г. запор на банкова сметка на „Банка ДСК“ ЕАД. Преди да изтече двугодишният срок взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника – 27.10.2017 г. Следващото прекъсване е с поисканото на 23.04.2018 г. извършване на опис. На 20.02.2020 г. е направено ново искане за извършване на опис, преди да е изтекъл двугодишния срок. На 18.12.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. По-малко от година след това е наложен запор на банкова сметка на длъжника, конкретно на 21.11.2022 г. На 16.05.2024 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Български пощи“ ЕАД.

Видно от изложената хронология, в нито един момент не е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Доводите за недопустимост на реализирани запори на трудовото възнаграждение, са извън обхвата на проверката по чл. 434, ал. 2, т. 6 ГПК, предмет на настоящото производство, тъй като се обжалва акт на съдебния изпълнител за отказ от прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Направените възражения за изтекла давност по чл. 110 ЗЗД и по чл. 112 ЗЗД са свързани с новонастъпил юридически факт след приключване на съдебното производство, по което е постановен съдебният акт, дал повод за издаване на изпълнителния лист. Като такъв той не може да бъде преценяван от съдебния изпълнител, който няма правомощия в тази насока.

Подобна преценка не може да бъде извършвана и в настоящото производство, в рамките на което се обжалва акт на съдебния изпълнител.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна, а разпореждането на ЧСИ с рег. № 841 правилно и законосъобразно.

В производството по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК не се присъждат разноски, поради което направеното от взискателя искане следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., III-B състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба с вх. № 043065/23.07.2024 г., подадена от Д. Б. Р. – длъжник по изпълнително дело № 201684104630 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, срещу постановеното по него разпореждане от 19.06.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи постъпилата молба с вх. № 037367/19.06.2024 г. на длъжника за прекратяване на производството.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4