Разпореждане № 1633 от 16.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1633 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100579 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от кредитора „А*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. С*представлявано от Я*управител, чрез пълномощник против длъжника Б. А. Х., ЕГН **********, с адрес с. Р*, за следните суми: - 301, 54 евро /триста и едно евро и петдесет и четири евроцента/ - главница по Договор за паричен заем № 862805/17.08.2023 година, сключен между „К*и Б. А. Х., което вземане по този договор в последствие е било прехвърлено от „К*на „А* по силата на подписано на 03 септември 2025г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -26.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; - 36, 10 евро /тридесет и шест евро и десет евроцента/ - начислена договорна лихва за периода от 17.09.2023 година до 17.07.2024 година; - 16, 11 евро /шестнадесет евро и единадесет евроцента/ - мораторна лихва за периода от 18.07.2024 година до 25.02.2026 г. Към заявлението са приложени копие от цитирания договор и погасителен план към него.

Съдът с Разпореждане рег.№ 1280/28.02.2026 година е оставил депозираното заявление без движение, поради констатирани нередовности, като в указания от съда срок е депозирана молба с вх. № 6379/13.03.2026 година, в която се посочва, че длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредит в размер общо на 518, 95, като след цедиране на вземането не са постъпвали плащания.

1

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното 2 по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни 3 задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. В този смисъл изрично и Определение от 17 януари 2023г. по дело C-379/21 на СЕС. При това отговора на въпроса е, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр. Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

За съответствие на искането със закона предвид, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр./ при сключването му.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от 4 страните по договора. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.