Присъда № 60 от 22.11.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 60/22.11.2023 г., постановена по НОХД № 962/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас В Бургаски окръжен съд е внесен обвинителен акт от О кръжна прокуратура – Бургас срещу И. Т. С. – роден на ****** г. в гр. Бургас, ********, ********, *********, ********, ********,, ЕГН **********, с който е обвинен в това, че на 27.09.2016 г., около 23,55 часа, на главен път I-9, в участъка между гр. Ахелой и гр. Поморие, на 209+2км, в посока на движение към гр. Поморие, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като управлявайки автомобила в тъмната част на денонощието, с включени къси светлини и скорост на движение 94 км/ч., вместо със съобразената с конкретната пътна ситуация скорост на движение от 70,20 км/ч., не е спазил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, след като е видял пресичащия пътното платно отляво надясно по посоката му на движение пешеходец М. Х. М., с ЕГН **********, представляващ възникнала опасност за движението, последвал удар и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на местопроизшествието, в резултат на комбинирана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, с многофрагментно счупване на черепа и основата му с тежка контузия на структурите му, довели до блокиране функциите на мозъка, както и прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък – престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание пред Окръжен съд – Бургас участващият по делото прокурор излага подробни съображения относно установената фактическа обстановка. Поддържа повдигнатото обвинение за извършено от подсъдимия С. непредпазливо престъпление по транспорта, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. От значителна важност според представителя на БОП е повторната петорна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която изцяло подкрепя тезата на обвинението за виновно противоправно поведение на подсъдимия, което е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Предлага при реализиране на наказателната му отговорност с присъдата да бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства – необременено съдебно минало, безупречно процесуално поведение, съдействие за разкриване на обективната истина, отсъствие на налагани наказания за административни нарушения по ЗДвП, а като изключително такова обстоятелство – съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, способствало за настъпване на пътнотранспортното произшествие и изразяващо се в появата му в тъмната част на денонощието и предприетото пресичане на необозначено за целта място в тъмно облекло. Пледира на подсъдимия да 1 бъдат наложени наказания при условията на чл. 55 от НК – лишаване от свобода за срок от една година, с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с определяне на тригодишен изпитателен срок и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година – в съответствие с чл. 343г от НК.

Конституираният в настоящото производство частен обвинител М. М.

М. – син, респ. наследник на починалия пешеходец, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от повереник, който поддържа обвинението, наред с представителя на прокуратурата. Намира за безспорно доказано, че смъртта е причинена в резултат на виновно противоправно поведение на С., изразяващо се в несъобразяване на скоростта на МПС с конкретните условия на видимост на пътя и зоната на осветеност на фаровете, а от друга срана счита, че поведението на пешеходеца не е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, поради което от негова страна липва принос към резултата. Счита още, че не е безспорно установено подсъдимият да е оказал помощ на пострадалия пешеходец, а обаждането на ЕНН 112 следва да се зачита за негово задължение като участник в ПТП. От името на доверителя си моли на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода над средния размер от предвидения в закона с изпитателен срок, както и да му бъде наложено кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за по-дълъг срок.

Подсъдимият С. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник. Защитникът излага съображения за недоказаност на осъществено съставомерно деяние съобразно обвинението, като прави искане за признаването на С. за невиновен и оправдаването му при условията на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Аргументите в тази връзка са, че С. не би следвало да носи вина за това, че е управлявал автомобила си в това време и час на това място, без да предположи, че пред него ще излезе пешеходец, който не би трябвало да е там нито по това време, нито в което и да е време през деня, като внезапната поява на пешеходеца не е обстоятелство, което е можело и е трябвало да се отчете предварително като вероятност с някаква степен от страна на подсъдимия. Оспорва се заключението на приетата по делото повторна петорна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като необосновано от съдържащите се в обясненията на подсъдимия данни и недоказващо тезата, че той е нарушавал осветената от фаровете на МПС зона, движейки се със скорост, по-висока от безопасната такава. Ако обаче подсъдимият бъде признат за виновен, в условията на евентуалност защитникът пледира да бъдат съобразени като смекчаващи вината следните обстоятелства – значителната продължителност на наказателното производство, необремененото съдебно минало на подсъдимия, липсата на наказания по административен ред за повече от десет години назад. Позовава се и на съпричиняващо поведение от страна на пешеходеца.

В лична защита подсъдимият С. изразява гледната си точка относно 2 понятието „съобразена скорост“. Счита, че основният принос за смъртта е на починалия пешеходец, на каквото основание наказателното производство по ДП на един по-ранен етап правилно според него е било прекратено. В тази връзка се позовава на неуваженото от съда искане за приобщаване по делото на комплексната петорна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, приложена на лист 376, том 3 от ДП, с чиито изводи да бъде съпоставено заключението по приетата повторна такава експертиза. В последната си дума иска да бъде оправдан, тъй като не намира вина в себе си, считайки, че е направил всичко, за да избегне инцидента.

От анализа на събраните и проверени по делото доказателства съдът установи следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият И. Т. С. е правоспособен водач на МПС от ***** г., с придобити категории В, М и АМ. Към инкриминираната дата, за 19-годишния си стаж като водач на МПС, подсъдимият С. е наказван три пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата /л. 16, т. 1 от ДП/ – през 2008 г. за несъществено нарушение, през 2010 г. за причинено ПТП поради нарушение и през 2012 г. за превишена скорост. Не е осъждан /справка за съдимост л. 64 от ДП/.

На 27.09.2016 г. около 23,55 ч., в тъмната част на денонощието, подсъдимият И. С. управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № А 88 39 КК по главен път I-9, в посока от гр. Ахелой за гр. Поморие.

Бил на около един километър от изхода на гр. Ахелой, приближавайки намиращата се от дясната му страна отбивка за неработещата бензиностанция „Чимос“.

Подс. С. управлявал автомобила със скорост около 94,46 км/час при максимално разрешена скорост на движение от 90 км/час, по сух асфалтов двулентов път, разделен с двойна непрекъсната осева линия, на фарово осветление – включени къси светлини, поради наличието на движещи се автомобили в насрещното пътно платно. Пътният участък не бил осветен, като нямало и пълнолуние.

По същото време на срещуположната на отбивката за бензиностанцията страна на пътя се намирал по неизвестни причини пешеходецът М. Х. М., на **** години, който бил облечен в тъмни дрехи – синьо яке и зелен панталон, без светлоотразителни елементи по тях и бил в състояние на алкохолно опиянение.

Пешеходецът предприел пресичането на пътя на нерегламентирано за тази цел място в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, придвижвайки се с обикновен ход, като скоростта му на движение била около 1,22 м/сек. = 4,4 км/час.

При навлизането на М. на лявото платно за движение, вниманието на подсъдимия било насочено към движещ се срещу него автомобил, чийто водач, възприемайки пресичащия платното му пешеходец, продължително превключил на дълги светлини. Подс. С. машинално свел глава към таблото 3 си, за да провери дали не управлява автомобила си на дълги светлини, мислейки, че това се опитва да му сигнализира и след като се уверил, че е на къси, също присветнал на насрещнодвижещия се с дългите светлини на фаровете. През това време М. почти бил пресякъл пътната лента за насрещно движение от лявата страна на С., попадайки в обхвата на видимостта, формирана от фаровете на насрещно движещия се автомобил, но извън осветената зона от късите светлини на фаровете на л. а. „Форд Фокус“. В този момент пешеходецът станал видим за подсъдимия като силует и съответно представлявал опасност за движението му. В този именно момент подсъдимият го забелязал в осветената зона от фаровете на насрещния автомобил и реагирал, предприемайки екстрено спиране, но след 2,44 секунди последвал неизбежен удар, тъй като пешеходецът изминал още 2,98 метра, продължавайки да пресича в избраната от него посока.

В момента на реакцията на подс. С., управляваният от него автомобил бил на 60,14 метра от мястото на удара, а скоростта на автомобила в момента на удара била 74,50 км/час. Ударът между л. а. „Форд Фокус“ и М. настъпил в лентата за движение на подсъдимия на 1,35 м. в ляво от десния край по широчина на пътното платно и по дължина на 57,16 м. след мерната линия /ориентир/, прадставляваща спуснат перпендикуляр през път I-9 в началото на уширението му вдясно на пътното платно за отбивката на бензиностанция „Чимос“. Ударът бил между предна дясна част на автомобила и дясната странична част на пешеходеца в подбедрената област. Вследствие от сблъсъка тялото на пострадалия се качило върху предния капак, а главата му се ударила в предното стъкло, счупвайки го и навлизайки в габарита на купето, след което долната част на тялото му се отклонила надясно по посока на движение на автомобила. Тялото изпаднало в десния край на асфалта при спирането на автомобила и се плъзнало с главата напред по посока на движение на автомобила. Там то останало разположено в легнало по гръб положение, с глава, намираща се в дясната попътна лента на подсъдимия на около 89,40 м. след ориентира, вдясно на окончателно спрелия автомобил.

Преди изпадане на тялото, коланът, с който бил закопчан панталонът на пешеходеца, се закачил в предния десен край на капака на автомобила и това поставило началото на смъкването на панталона. След изпадане на тялото от капака на автомобила, плъзгането му по грапавия асфалт допринесло за смъкването на панталона, поради което и пострадалият бил със смъкнати до средата на подбедриците долни гащи и панталон със закопчания с колан.

В резултат за пострадалия настъпили множество тежки наранявания, а именно тежка черепно-мозъчна травма, многофрагментарно счупване на черепните кости и основата на черепа, тежка контузия на мозъка и белите дробове, счупване на ребра двустранно по една фрактурна ивица, пълно прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък на ниво 6-7-ми шийни прешлени, охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците, фрактури на двете подбедрици – на дясната закрито, на лявата открито със стърчащи кости и разкъсно-контузна рана. Поради така получените травми, след 4 падането му на земята, пострадалият останал да лежи неподвижно. Описаните комбинирана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, с многофрагментно счупване на черепа и основата му с тежка контузия на структурите му, както и прекъсването на гръбначния стълб и гръбначния мозък неизбежно довели до настъпването на смъртта му малко след удара.

Непосредствено след удара и установяването на автомобила в покой, подс. С. слязъл и опитал да установи контакт с пострадалия, който издавал гъргорещи звуци, като в този момент смъртта му още не била настъпила.