Разпореждане № 1082 от 04.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1082 гр. Несебър, 04.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Частно гражданско дело № 20252150100464 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.410 от ГПК.

Образувано е по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, булевард България 49, блок 53Е, вход В, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л, чрез процесуалния си представител юристконсулт Е. С.

К., за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 740,03 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40001790815 от 17.10.2020г., сумата в размер на 160,17 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.12.2020г. до 25.10.2021г., сумата в размер на 200 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата в размер на 361,47 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата в размер на 400 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредит, начислена на 26.03.2021г., сумата в размер на 98,72 лева, лихва за забава, начислена за периода от 26.11.2020г. до 25.10.2021г., сумата в размер на 602,28 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 25.10.2021г. до 27.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, сумата в размер на 43,56 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 180 лева за юристконсултско възнаграждение, против длъжника Д. С. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.

След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:

В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за заплащане на парична сума под 25 000 лева, което определя подсъдността на иска на районен съд, 1 съгласно правилата на родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 от ГПК.

Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес. Настоящият адрес на длъжника е в град Н., поради което компетентен да се произнесе по искането е именно Несебърският районен съд.

За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК процесуалният закон изисква заявлението да е подадено за вземане на парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал.1, т.1 от ГПК и на исковата молба, към която препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът отказва за издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, като съдът следи служебно за наличието на отрицателна процесуална предпоставка.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗПт. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3, чл.21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани.

Уговорката „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителския кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключването на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само на тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предоставена от вече 2 дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо от лихвата за забава, която би се дължала за плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от 800 лева законната лихва за годишна база, колкото е срокът на договора, е в размер на около 80 лева, докато услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в общ размер на 640 лева. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксата „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗПт, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение, доближаващ размера на предоставената главница, срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Идентични са изводите на съда и относно претенцията за такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за таксата за събиране на кредита. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това и клаузата на чл.17.4 от Договора, с която е уговорена таксата за извънсъдебно събиране на просрочения кредит при забава в размер на 400 лева, се явява нищожна. Освен това не са изложени никакви обстоятелства дали и какви конкретно действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението, което отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Но дори и да са предприемани такива дейности от страна на кредитора, те нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, следователно не попадат в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК услуги (Решение № 354/09.01.2019г. по търг. дело № 1768/2018г. на ВКС, 3

II т.о.). А дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, те са такива по управление на кредита. Поради това претендираното от потребителя противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия за управление на кредита.

Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземането.

Самият договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита от 982,04 лева, сборуван от стойностите на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общо задължение по договора от 1 622,04 лева, включващо стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл.3 от Общите условия, като неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума. Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК е неприложима.

Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията на прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Годишните изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен неговия размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на обстоятелствата по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като не важи и изискването за посочване на методика за определянето му.

Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.