Решение № 106 от 22.04.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. *, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20241840100451 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявенш искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК * против С. Д. В. ЕГН: ********** за установяване съществуването на вземане, произтичащо от доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в *, а именно за сумата от 842.29 лева - главница за доставена топлинна енергия, 112.52 лева - лихва за забава, 62.59 лева - главница за дялово разпределение; 11.75 лева - лихва за забава, ведно със законната лихва върху главниците от дата на подаване на заявлението –10.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставяна топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., чиято стойност не е била заплатена Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от „*“ ООД. Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата представя писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че жилището не е топлоснабдявано. Оспорват се правилността на извършените отчети и верността на дяловото разпределение и представената фактура Третото лице -помагач на страната на ищеца “*“ ООД, ЕИК *, не оспорва твърденията в исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 214/2024 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 141/22.02.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на следните суми: 842.29 лева, представляващи главница за периода от 05.2020г. до 04.2023 г., за доставена, но неизплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в *, инсталация 4000410534, аб. № 409602, 112.52 лева - лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г., 1

62.59 лева - главница за периода 01.2021г. до 04.2023г., за дялово разпределение. 11.75 лева лихва за периода 18.03.2021г. до 02.01.2024г. ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –10.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на длъжника, поради което и на заявителя е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземане.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, рег. № 183, дело № 13/20074 г. на Нотариус *, рег. № 48 в регистъра на Нотариалната камара се установява, че С. Д. В. е закупила апартамент № 37, находящ се в гр. София, *, ведно с припадащите се общи части от сградата и от правото на строеж върху парцела.

Със заявление от 24.11.2007 г. С. В. е заявила откриването на партида при „Топлофикация София“ АД във връзка с продажбата на топлинна енергия за имота.

По делото е представен протокол от 17.10.2007 г. от проведено общо събрание на етажните собственици на в жилищната сграда, находяща на *, съгласно което е било взето решение за сключване на договор за дялово разпределение с „*“ ООД, като договорът е бил сключен на 16.06.2008 г. от упълномощен представител на етажните собственици.

По делото е приложен и втори протокол от 17.10.2007 г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, находяща на *, съгласно който представител на етажната собственост е бил упълномощен да попълни и оформи необходимата документация за сключване на договор с „Топлофикация София“ АД. На общото събрание е било взето решение отказващи се от топлинни услуги собственици да бъдат изключени от топлинната схема.

Във връзка с направено възражение от ответника с протоколно определение от 14.11.2024 г. съдът е отрил процедура по оспорване на представения втори протокол от общо събрание на собствениците от 17.10.2007 г., като е дал указания на ищеца да заяви зали ще се ползва от оспорения документ, като до приключване на съдебното дирене той не е сторил това, поради което и оспорения документ следва да се изключи от доказателствата по делото.

От представения по делото протокол № 2 от събрание на собствениците на апартаменти във вх. А и вх. Б на бл. 32 на * от 22.07.2008 г. е взето решение за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия с „Топлофикация София“ АД, както част от собствениците на жилища са заявили, че желаят да бъде доставена топлинна енергия до сградата, а друга част са представили декларации за траен отказ от ползване на топлинна енергия.

Съгласно представения договор от 20.12.2008 г. между „Топлофикация София“ АД за присъединяване на сградата на адрес бул. *, вх. А и вх. Б, страните са се договорили, че част от собствениците на самостоятелни обекти от етажната собственост няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.

В показанията си св. С. *, който е бил упълномощен представител на етажните собственици за сключването на договора за топлоснабдяване с „Топлофикация София“ АД се установява, че сградата е била въведена в експлоатация поетапно, като абонатната станция е една за двата входа. За да можело сградата да бъде присъединена е било необходимо поне 75 % от собствениците да изразят съгласие, както и да поемат разходите за останалите собственици. На проведеното общо събрание било взето решение желаещите собственици да поемат тежестите за сградна инсталация на нежелаещите. Фирмата за дялово разпределение монтирала топломери на обектите, чийто собственици са заявили желание да са клиенти на „Топлофикация София“ АД, а на останалите е бил затапен входът към апартамента.

2

Представен е и договор при общи условия от 09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и „*“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

От представените по делото от „*“ ООД (с предишно наименование “*” ООД) документи във връзка с дяловото разпределение за абонатен № 409602 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. се установява, че за отчетените периоди в имота на ответницата е имало монтиран топломер и два водомера, които не са отчели консумация на топлинна енергия, като са разпределяни суми единствено за сградна инсталация.

От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял топлинна енергия за етажната собственост и е отчитал показанията на общия топломер в абонатната станция, които ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като са отчислявани технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция.

Съобразно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че в общия отопляем обем на сградата, в която се намира имотът на ответника, не е включен отопляемият обем на обекти в сградата, които не са клиенти на „Топлофикация София“ АД, като за тях не е разпределяно и количество за сградна инсталация, а цялото количество топлинна енергия, отчетено от топломера в абонатната станция след приспадането на технологичните разходи се разпределяло само на имотите, които са заявили желание за ползване на услугата. На експерта не е била предоставена информация относно стойността на услугата за дялово разпределение.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че фирмата за дялово разпределение е съставяла индивидуални справки за всички имоти, но не е разпределяла суми за обектите, които не ползват отопление. Според вещото лице съгласно строителните книжа на сградата освен в отделните апартаменти се е предвиждало отоплителни тела и в гаражите, част от които са преправени на магазини. Един от апартаментите се е включил впоследствие и това обстоятелство е отразено в общия отопляем обем на сградата. Посочва и, че щранговете преминават през апартаментите, а не в общите части на сградата При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу него.

В настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период, количеството доставена енергия и нейната стойност.

Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане от ответника стойността на ползвана от него, но незаплатена топлинна енергия. При доказване на извършената доставка топлинна енергия и нейната стойност, тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.

В случая ищецът установява наличието на облигационно правоотношение между 3 него и ответника във връзка с доставката на топлинна енергия, доколкото последният е потребител на такава енергия въз основа на сключения индивидуален договор, но не и количеството доставена топлинна енергия, респ. нейната стойност.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

В ал. 2 на чл. 153 ЗЕ е предвидено, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. По аргумент от противното щом като най-малко две трети от собствеността от сградата - етажна собственост са се присъединили към абонатната станция и желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или горещо водоснабдяване, то всички собственици на самостоятелни обекти в страда, която е присъединена към абонатната станция са потребители на топлинна енергия и дължат нейното разплащане съобразно изискванията на съответната наредба.

Нещо повече – съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори когато даден собственик е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в своя имот, той остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Това означава, че всички собственици са длъжни да участват в разходите за топлинната енергия, разпределяна чрез сградната инсталация, независимо от индивидуалното потребление.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Освен това според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Съобразно общите правила в Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.