Решение № 77 от 09.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ловеч, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора РУМЕН Ив. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20264300600291 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Т. Е. С., вписан в регистрите на Адвокатска колегия С.З., ***** и адрес на кантора град С.З., ул. "******" ***** в качеството си на упълномощен защитник на обвиняемия по АНД№2308/2025 година по описа на Районен съд Плевен Д. Ц. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Б., ЖК „С." и със съдебен град С.З., ул. "******" *****.

В жалбата сочи,че на 13.03.2025 година се провело последното съдебно заседание по АНД№2308/2025 година по описа на Районен съд Плевен, в рамките на което Съдът постановил Решение, с което освободил обвиняемия Д. Ц. К. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи административно наказание в размер на 511 евро, за това че:

1

На 06.05.2025 година в град Плевен, причинил по непредпазливост чрез скачане от движещ се влак средна телесна повреда на И.Х. Ц. изразяващо се в трайно затруднение на движението на долен десен крайник-престъпление по чл.133, ал.1 от НК.

Сочи,че в законно установения петнадесетдневен срок се възползва от законовата възможност да обжалва съдебния акт. От името на подзащитния му заявява, че не са доволни от така постановеното решение. Считат, че е неправилно, незаконосъобразно-постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необосновано и като такова следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемия да бъде оправдан. Посочва и мотивите, на които се оповава тезата им:

1. Доводи по отношение на неправилното приложение материалния закон:

В рамките на съдебното следствие Съдът изключително далновидно очертал насоките на изследване на обстоятелствата по делото концентрирайки въпросите си към движението на влаковата композиция и момента на напускане на тялото на К.. Въпреки това извлечените от получената информация приемат, че изводите са неточни и водят до неправилно приложение на материалния закон. Нито един от свидетелите по делото не заявил категорично, че е видял К. да скача от вече движещият се ЖП състав.

Пострадалият заявил, че усетил удар от към гърба, който е го поваля на земята. Потвърди казаното от него в рамките на досъдебното производство, че не е имал визуален контакт с обвиняемия до момента, в който не се озовава на земята и не вижда човек, който се изправя /К. също в един момент е на земята, но се изправя бързо и помага на пострадалия Ц. да направи същото/.

Категорично заявил, че след като е тръгнал към изхода на перона полицейските служители натоварени с охраната на гарата са крачили пред него.Заявява,че вмъква тези думи като въведени към коментара им на показанията на първият от свидетелите - вече пенсионирания служител на реда, който заявил нещо в кардинално противоречие с думите на Ц.. Видял е „периферното си зрение", как К. „скача" в движение от влака. Счита,че подобно твърдение противоречи на всички закони на човешката анатомия, физиката /в частност оптиката/ и логиката. Човешкото зрение обхваща периметър по-малък от 180 градуса, а адекватаната зона, тази в която 2 индивидът е способен да различи обекти е значително по-малка. Периферното зрение е способно просто да „засече" образ, но не и да го възприеме детайлно.

Ето защо основен рефлекс в тези ситуации е да се измести поглед в тази посока. Остава неясно как с периферното си зрение е успял да види нещо, което по думите на пострадалия се случва на метри зад гърба му. Освен това тези показания се разминават с дадените на досъдебна фаза. Там категорично заявява, че е бил с гръб към ситуацията и е разбрал за случилото се едва след като чува стоновете на вече наранения Ц.. Последният свидетел потвърдил факта, че е бил с гръб към инцидента и разбрал за него от последвалата суматоха. Показанията и на двамата са категорични в това, че влакът се е движил докато пострадалият и обвиняемият са били на земята, но са неясни и непоследователни за времето непосредствено преди настъпването му.

От своя страна К. застъпил тезата, че при слизане от стълбите на вагона, композицията преминава от състояние на покой в движение чрез характерния за ЖП съставите тласък, който кара дори седналите хора да поклатят глави подети от законите на инерцията. Единият му крак е бил на стъпалото а другият във въздуха, изгубил равновесие и се сгромолясал върху Ц..

Въпреки така събраните доказателства Съдът е приел, че подзащитният му е „скочил" съзнателно от вече движещия се влак, окуражен от все още ниската му скорост и увереността, че това няма да доведе до сериозни последици за живота и здравето му и за това на околните. Водим от тези мотиви го признал за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.133, ал.1 от НК и го освободил от наказателна отговорност налагайки административно наказание глоба в размер на 511.00 евро. Тъй като нямали възможност да се запознаят подробно с мотивите на Решението,заявява,че не биха могли да го коментират в частта за формата на вината /защитата е категорична, че при тази ситуация единствената възможна е престъпната самонадеяност/. Ето защо по-подробни доводи против Решението в тази му част ще изложат в съдебно заседание. В рамките на съдебните прения защитата, подтикната от становището на Прокуратурата за престъпна небрежност като форма на вината застъпи тезата за квалифициране на деянието като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Приема,че наличието на отрицателен елемент тук е немислимо, тъй като К. не е обвързан от правен акт или юридически факт с това да предвижда настъпването на общественоопасните и противоправни последици. Все пак не бива да се 3 пренебрегва обстоятелството, че той не е пътник. Между него и БДЖ няма сключен договор за превоз обективиран в билет за превоз /Такъв е налице за дъщеря му/. Но след като не са запознати в мотивите на Решението заявява,че ще се въздържат от по нататъшни коментари по този въпрос.

Без съмнение неточното възприемане на фактите по делото от Съда е довело до неправилна правна квалификация. Приема,че в настоящия казус не се говори за поведенчески акт контролиран от съзнанието, плод на осъзната потребност за изменение на обективната действителност съобразно нуждите на К., а за телодвижение-резултат от инерционните процеси подети от задвижването на влаковата композиция. На кратко казано случилото се не може да се категоризира като деяние и съответно престъпление!

2. Доводи относно нарушение на процесуалния закон:

Счита,че ако все пак възприеме идеята, че поведението на К. е подчинено на съзнанието, то следва да се отбележи, че за постановяване на Решение с осъдителен диспозитив разпоредбите на чл.303, ал.1 и 2 от НПК отхвърлят възможността то да почива на предположения и обвързват Съдът да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. При толкова на брой съществени противоречия и разломи в масата на доказателствата няма как,според него, да не възникнат въпроси без отговор и категоричния извод, че Решението е постановено в противовес с процесуалния закон.

Приема,че изложеното до тук обрисува липсата на ясни и категорични мотиви, което само по себе си е основание за отмяна на Решението.

С оглед на гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/, след като се убеди в правотата на твърденията им да отмени Решението постановено по АНД№2308/2025г. по описа на Районен съд Плевен, с което обвиняемият е признат за виновен в това че на 06.05.2025г. В град Плевен по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Ц. изразяваща се в трайно затруднение на движението на долен десен крайник-престъпление по чл.133, ал.1 от НК и да постанови ново, с което да го признае за невинен.

С определение №312/12.06.2026г.по КЧД№520/2026г.на ВКС делото е изпратено за разглеждане и решаване на ЛОС.

В хода на съдебните прения представителя на Окръжна прокуратураЛовеч,прокурор Р. П. счита, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – 4

Плевен е правилно и законосъобразно, както в материалната, така и в процесуалната част относно състава на престъплението. Заявява,че като прочел въззивната жалба, приема,че съдът е дал отговор на всички тези въпроси, които са поставени тук, така че няма да ги преповтаря. Приема,че съдът се е обосновал, налице са мотиви и счита, че наложеното наказание е справедливо.

Защитника,адвокат Т. С. моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да уважи изцяло въззивната жалба и да отмени постановеното от РС – Плевен решение.

Заявява,че в основните тези са посочени нарушения на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и липса на обоснованост. Всички те се дължат на неточното възприятие и на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, на което се дължи и цялостната неправилност на обжалвания съдебен акт. Основните пунктове на защитата са ясни още от първоинстанционното производство, а това е липса на съзнателен акт на човешко поведение. Защитата твърди, че тук не става въпрос за волево човешко поведение, а за движение, което се дължи на инерционните процеси на задвижващия се железопътен състав.

Второто и алтернативно твърдение на защитата, в случай че съдът възприеме поведението на К. като съзнателно такова, е липса на вина. Считат, че тук най-добре приляга квалификацията на деянието, като случайно деяние, защото няма нито юридически акт, нито юридически факт, който да обвързва поведението на К. със задължение да предвижда настъпването на общественоопасните последици.

Заявява,че последният му пункт, липсата на обоснованост на решението, което се дължи на неточната преценка на събрания доказателствен материал.

Моли ЛОС да отмени първоинстанционния акт и да постановите нов, с който признаете К. за невиновен.

Въззивникът Д. К. в защита заявява,че поддържа казаното от адвоката му,а в дадената му от съда последна дума моли ЛОС да отмени първоинстанционното решение.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваното решение съгласно изискванията на чл.

313 от НПК, счете жалбата за неоснователна,поради което и същата следва да 5 бъдат оставена без уважение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или допълнителни доказателства,които да не са съобразени от страна на РС.

ПО ФАКТИТЕ.

От фактическа страна,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е приел за установено следното :

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - Ловеч е внесла Постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, Д. Ц. К., ЕГН********** от гр.Б., обвиняем по досъдебно производство № ЗМ451/2024 г. на Първо РУ на МВР-Плевен, за това, че 06.05.2024 год. около 09.30 часа в гр.Плевен, Ж.П. гара, перон 3/, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И.Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен кракпрестъпление по чл.133 от НК.

Въззивника Д. К., живеел в гр. Б..На 06.05.2024 год. обвиняемият Д. К. бил в гр.Плевен, като около 09.30 часа, се намирал на Ж.П. гара в гр. Плевен, като изпращал дъщеря си за гр.София. Тъй като последната имала доста багаж, въззивника К. се качил с нея във вагона, за да й помогне. По същото това време на Ж.П. гара Плевен, се намирал и свидетелят И. Ц.. Той също изпращал дъщеря си на влака, която пътувала за град София. След пристигането на композицията, дъщерята на свидетеля Ц. се качила на влака.