Решение № 12395 от 08.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12395 гр. София, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110128942 по описа за 2022 година

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу К. Н. Н. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1782.76 лв.

– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 130613 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2022 г., до изплащане на вземането; сумата 253.30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; сумата 48.91 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.02.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата 8.64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10528/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът К. Н. Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, 1 че не било доказано извършването на реален отчет на топломерите в жилището, както и, че нямало данни за извършването на периодични проверки относно изправността на СТИ.

Поддържа, че в нарушение на принципа за заплащане на реално консумираната услуга, ищецът начислявал потребената топлинна енергия винаги на база пълна мощност. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, която дерогирала чл. 153, ал. 6 ЗЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от предявения с исковата молба период, а именно за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. Оспорва начисленото от ищеца количество топлинна енергия. Счита, че не е бил поставян в забава, поради което не дължи заплащане на претендираните обезщетения за забава в размер на законната лихва.

Излага твърдения, че за част от процесните вземания за периода от 18.10.2019 г. до 15.09.2020 г., е налице издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 59973/2019 г. по описа на СРС, 79 състав срещу Николай К.ов Н. /починал, баща на ищеца/, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208560401684 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД, конституирано по делото с определение от 01.08.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 10528/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

Не се споделят доводите на ответника, че за част от процесните вземания за периода от 18.10.2019 г. до 15.09.2020 г., е налице издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 59973/2019 г. по описа на СРС, 79 състав срещу Николай К.ов Н. /починал, баща на ищеца/. От представеното към отговора на исковата молба запорно съобщение по изп. д. № 20208560401684 не се установява,че същото е образувано за вземания за периода от 18.10.2019 г. до 15.09.2020 г., а че за периода от 18.10.2019 г. до 15.09.2020 г. е начислена законната лихва върху двете главници в размер 94.70 лв., съот. 2.95 лв. Съдът служебно е изискал ч. гр. д. № 59973/2019 г. по описа на СРС. От същото се установява, че делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение от 24.10.2019 г. срещу НИКОЛАЙ К.ОВ Н. за следните суми: сумата от 1 023,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 165,33 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 11.10.2019 г., сумата от 31,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 6,30 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 11.10.2019 г. и 75 лв. разноски по делото. Заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Същата обаче касае предходен период на настоящия до датата 30.04.2018 г., а не соченият в отговора на исковата молба период, поради което и липсва влязла в сила заповед за изпълнение за част от процесния период. Възраженията в тази насока са неоснователни. Съдът намира, че така предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27 от 07.08.2000 г., с който Анани Благоев Анастасов и Йордана Тодорова Анастасова продават на Николай Христов Н. собствения си апартамент № 68, находящ се в гр. София, ул. Дружба, бл. 123, вх. Б, ет. 2. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.

Установява се по делото и, че с заявлението-декларация от 18.03.2002 г. Николай Христов Н. е поискал открИ.нето на партида за процесния имот чрез топлопреносното предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Представено е удостоверение за наследници на Николай Христов Н., от което се установява, че същият е починал на 22.11.2021 г. /т. е. след процесния период / и е оставил за единствен наследник по закон К. Н. Н.. Ответникът не оспорва да е наследник и да е приел наследството на Николай Христов Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл.

131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Ответникът като наследник по закон на Николай Н. и придобил всички права и задължения на починалото лице, вкл. и задълженията му във връзка с ползваната ТЕ за процесния имот до датата на смъртта на наследодателя - 22.11.2021 г.

3

Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил Николай Христов Н., а след смъртта на потребителя на ТЕ, то задълженията му са преминали в патримониума на единствения му наследник по закон - К. Н. Н..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.