Определение № 119 от 05.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000108 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. вр. 121 от ГПК.

С определение № 86/21.03.2024 г. по т.д. № 230/2023 г. Окръжен съд Русе е оставил без уважение възражението на ответника „Инвестбанк“ АД, гр.

София, ЕИК 831663282 за неподсъдност на спора по делото пред Окръжен съд Русе.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател „Инвестбанк“ АД, гр. София, ЕИК 831663282, който чрез пълномощника си адвокат Й. Д. от САК го обжалва пред въззивния съд и иска от ВТАС да го отмени и изпрати делото по подсъдност на СГС. Според жалбоподателя неправилно Окръжен съд Русе е приел, че са налице основанията на чл. 115 ал. 1 от ГПК, тъй като искът има за предмет компенсиране на вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно начисляване на такси при прекратяване на договор от поделението на Банката в гр. Русе, а такова поделение на Банката в гр. Русе не съществува. Според частния жалбоподател Финансовият център /ФЦ/ на Банката в гр. Русе е подчинен пряко на Централното управление /ЦУ/ на Банката в гр. София и взаимоотношенията между страните почиват на облигационно правоотношение по силата на сключен между тях рамков договор. Посочва се, че събраните от Банката суми са за поддръжка на сметката до прекратяване на договора между страните и е начислена съобразно Тарифата на Банката за цялостното прекратяване на деловите 1 отношения между страните, а не само за прекратяване на платежните услуги.

Счита се, че приложими в конкретната хипотеза са правилата на общата подсъдност съгласно чл. 105 от ГПК и компетентен да разгледа спора е СГС, в района на който е седалището на ответната Банка. С частната жалба се представя квитанция за внасяне на държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 15 лв..

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата „Мексела“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК 202866384, представлявано от управителя М. - М. А. чрез пълномощника му адвокат В.

М. от РАК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Поддържа се, че главният предявен иск е за вреди от непозволено увреждане, поради което с оглед извършване на неправомерното деяние в гр. Русе и разпоредбата на чл. 115 ал. 1 от ГПК, която дава възможност на ищеца за избор на подсъдност, спорът за сумата от 32 000 лв., предявен частично от иск за сумата от 249 568,34 лв. е подсъден на Окръжен съд Русе. Счита, че предявените при условие на евентуалност искове не следва да бъдат съобразявани при преценка на местната подсъдност на спора. Поддържа се, че таксите са начислени от Банката – частен жалбоподател в нарушение на чл.

63 ал. 2 от ЗПУПС и Наредба № 3 на БНБ, а част от таксите, начислени съобразно разпоредбите на Тарифата на Банката са отпаднали, считано от 01.10.2023 г. и начисляването им на основание прекратяване на договора между страните е извършено неправомерно и в нарушение на закона, доказателство за което е приложено писмо от БНБ. Поддържа се, че местоизвършването на деянието е в гр. Русе и съгласно чл. 115 ал. 1 от ГПК има право да предяви иска пред съда по мястото на увреждането. Позовава се на практика на ВТАС в тази насока. Моли се въззивният съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба, представените по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед пощенското клеймо на пратката от 29.04.2024 г. и при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното т.д. №230/2023 г. по описа на ОС Русе е видно, че 2 същото е образувано по искова молба /ИМ/ на „Мексела“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК 202866384 против „Инвестбанк“ АД, гр. София, ЕИК 831663282, с която ищецът е предявил следните обективно съединени искове:

Главен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 32 000 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 249 568,34 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат oт неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на ИМ - 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане; при условие на евентуалност при отхвърляне на главния иск - иск за същата сума, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване при условията на чл. 55 ал.1 пр. 1 от 33Д, при условие на евентуалност при отхвърляне на иска за неоснователно обогатяване иск за същата сума по прекратения рамков договор за платежни услуги между страните, акцесорен иск за сумата от сумата 2 349,10 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 18 320,67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 249 568,34 лв за периода от датата на удържане на таксите - 19.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба — 11.12.2023 г..

Установява се, че с ИМ ищецът е обосновал местната подсъдност на спора с разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК, като е посочил, че закритият ФЦ на Банката в гр. Русе е правоприемник на закрития клон на Банката в гр. Русе, с който е възникнало договорното правоотношение между страните, като БАЕ кода на ФЦ съвпада с този на закрития клон.

С отговора на ИМ ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС Русе и е поискал изпращането на делото по подсъдност на СГС. Поддържа, че не са налице основанията на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК, а на изр. 1 на разпоредбата във вр. чл. 105 от ГПК.

С допълнителната ИМ ищецът е обосновал допълнително местната подсъдност на спора с обстоятелството, че предявеният главен иск е на основание непозволено увреждане и с подаване на ИМ пред Окръжен съд Русе е упражнил правото си по чл. 115 ал. 1 от ГПК, тъй като местоизвършването на деянието чрез събиране на таксите е извършено в гр.

Русе от ФЦ на Банката. Допълнително се поддържа и становището за наличие 3 на основанията на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК, като се твърди, че ФЦ е поделение на Банката и отношенията между страните произтичат пряко от отношенията с този ФЦ.

С допълнителния отговор на ИМ ответникът поддържа възражението си за местна неподсъдност на спора пред ОС Русе. Счита, че разпоредбата на чл.

115 ал. 1 от ГПК е приложима само по отношение на иск, който е насочен към прекия причинител на непозволеното увреждане. Поддържа, че не са налице основанията на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК.

С обжалваното определение за да остави без уважение възражението на ответната Банка, първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 115 ал. 1 от ГПК, тъй като ищецът е сезирал съда с главен иск за непозволено увреждане и се е възползвал от възможността да предяви иска по мястото на непозволеното увреждане.

Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател за неправилна преценка от Окръжен съд Русе на местната подсъдност на спора между страните и приема, че подсъдността на делото се определя от главния иск и ирелевантно е дали същият е насочен директно към прекия причинител или към юридическото лице, което носи гаранционнообезпечителна отговорност за деянието му при условията на чл. 49 от ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, уреждаща общата местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а съобразно разпоредбата на чл. 115 ал. 1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Разпоредбата на чл. 115 ГПК е изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и дава възможност по иск за обезщетение при непозволено увреждане той да се предяви по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността е предоставена на увредения от деликта ищец. Местната подсъдност по местоизвършването на непозволеното увреждане се отнася както за искове, предявени от увредения срещу непосредствения извършител, така за искове срещу други лица, отговарящи за непозволеното увреждане и има за цел да облекчи пострадалия от непозволеното увреждане, осигурявайки му възможност да избере съда по постоянния адрес или седалището на ответника или по местоизвършването на деянието.

4

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че искът може да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника съгласно чл. 105 от ГПК или по местоизвършването на деянието съгласно чл. 115 ал. 1 от ГПК и е съобразил избора на ищеца за направи извод, че Окръжен съд Русе е местно родово компетентен да разгледа спора с оглед цената на иска.

Местоизвършването на твърдяното деяние е в гр. Русе, тъй като в ИМ се твърди, че таксите, които представляват вреда са събрани в гр. Русе и избраната от ищеца подсъдност обвързва съда. Изборът на подсъдност по чл.

115 ГПК се извършва от ищеца с подаване на исковата молба пред съответния съд, без да е необходимо изрично волеизявление за избор или пък позоваване на чл. 115 ал. 1 от ГПК . С оглед основанието, на което е предявен главният иск против ответната Банка въззивният съд приема, че не са налице основанията на 108 ал. 1 изр. 1 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани други основания за местна подсъдност на спора, както и доказателствата, имащи отношение към предмета на спора.

При тези изводи ВТАС намира, че обжалваното определение на Окръжен съд Русе следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86/21.03.2024 г. по т.д. № 230/2023 г. на Окръжен съд Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6