Решение № 71 от 07.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000911 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1177/22.08.2024 г. по т.д. № 146/2023 г. на СГС, VI-1 състав е осъдено, „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 204611553 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица“ № 98, ет. 1 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК 121625981 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица” № 98, ет. 1 да заплатят солидарно на МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, ЕИК по БУЛСТАТ 175745920, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, както следва: на основание чл.55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 849 250.50 лева, представляваща връщане на авансово платените средства за изпълнението договор по ЗОП от 21.12.2020 г. поради развалянето му, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2023 г. до окончателно изплащане на главницата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 56 648.82 лева, съдебно-деловодни разноски, КАТО ИСКОВЕТЕ на ищеца са отхвърлени както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 849 250.50 лева, представляваща връщане на авансово платените средства за изпълнението на договор по ЗОП от 21.12.2020 г. при начална липса на основание за получаването му; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 849 250.50 лева, представляваща връщане на авансово платените средства за изпълнението на договор по ЗОП от 21.12.2020 г. поради неосъществяване на основанието за получаването му и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 51 662.74 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 849 250.50 лева за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022г.

Ищецът МИНИСТЕРСТВОТО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА (ММС) е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че същото е неправилно и 1 необосновано в посочената част. Жалбоподателят поддържа, че неправилно било прието, че писмото на ММС от 28.01.2022 г. до изпълнителя не е изявление за разваляне на сключения между страните договор, нито съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, нито по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а развалянето е направено с връчване на препис от исковата молба, поради което ответниците не са в забава и не дължат връщане на аванса по договора преди тази дата. Неправилно се приемало още, че с писмото не е даден срок за изпълнение, а процесният договор за инженеринг не е фикс-сделка.

Необосновано било прието, че договорът е развален най-рано с исковата молба.

Жалбоподателят поддържа, че е развалил договора с искането за връщане на авансово платената сума с писмото от 28.01.2022 г., тъй като, макар то да не съдържа срок за изпълнение, ефектът на развалянето настъпвал, ако ответникът не изпълни в обективно подходящ срок. С поканата бил даден и срок за връщане на аванса и това била покана за плащане, поради което най-късно на 08.02.2022 г. ответниците изпаднали в забава и дължали лихва за забава най-малко от тази дата. Сочи дела с идентичен предмет, разгледани от Бургаски окръжен съд, в които било прието наличие на разваляне и задължение за заплащане обезщетение за забавата, считано от изтичане на срока, даден за връщане на получената сума. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат присъдени 51 662.74 лева – обезщетение за забава върху главницата от 849 250.50 лева за периода 22.12.2021 – 28.07.2022 г.

Ответните дружества „Пи Ес Ем Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД са депозирали отговор на въззивната жалба на ищеца, в който излагат доводи за нейната неоснователност.

Ответните дружества „Пи Ес Ем Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД са депозирали и въззивни жалби против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с идентични доводи. Сочат, че първоинстанционното решение в посочената част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържали са, че за изпълнение на договора им е било необходимо съдействието на възложителя за издаване на виза и изходни данни за проектирането/адаптирането на проекта за обекта, както и че при огледите се установила необходимостта от изграждане на подпорна стена, която да укрепи терена, стойността на която не била включена в стойността на обществената поръчка. Съдът неправилно приел, че най-късно на 13.09.2021 г. на изпълнителя били предадени визата и изходните данни и че от този момент били изтекли повече от 95 дни, като в този срок не били извършвани никакви СМР, както и че на възложителя не бил предаден адаптиран инвестиционен проект. Не отчел възражението на ответниците, че за изработката е необходимо първо да бъде изградена подпорна стена, като неправилно приел, че бездействието на ищеца да осигури средствата или да обяви нова обществена поръчка за изграждането й не представлява липса на съдействие от негова страна за инженеринга. Неправилно било прието, че е налице пълно неизпълнение от ответниците и не им се дължат направените от тях разноски във връзка с проекта. Неправилно се приемало и че поканата на ищеца била получена от ответниците на 31.01.2022 г. Поддържа, че е била налице кредиторова забава, тъй като ищецът не направил нужното за обявяване на обществена поръчка за изграждане на подпорна стена. В тази връзка отпадала забавата на ответниците и нямало как договорът да бъде развален поради тяхно неизпълнение. Налице било неизправно поведение на възложителя, поради неоказване на уговореното с договора съдействие. На следващо място се излагат доводи относно направеното от всеки от ответниците възражение за прихващане и са изложени доводи, че направените от тях разходи, с които се иска прихващане, са с цел реализиране предмета на договора от страна на ответника. ДЗЗД било уредено само и единствено с цел реализиране на 2 задълженията на изпълнителя по договора с ищеца. Ответниците добросъвестно изпълнявали договора, като осъществили солидна подготовка в тази насока ангажирали екип от технически лица, механизация и оборудване, сключили договори за доставка на материали и др. Многократно отправяли питания до ММС, свързани с оказване на необходимо съдействие от ищеца. Обектът не могъл да бъде завършен срок поради неоказване на необходимо съдействие от ищеца. Налице била хипотезата на чл. 96 ЗЗД, което пък било предпоставка за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателите излагат и доводи, че процесният договор с ММС е в полза на трето лице – Община Шумен, както и такива, че СГС неправилно не допуснал привличане като трето лице помагач посочената община. В допълнителна молба е уточнено, че това оплакване е само във връзка с твърденията за неправилност на първоинстанционното решение, а не представлява частна жалба срещу определението, с което е отказано привличане на трето лице помагач.

Изложени са и доводи относно това, че СГС неправилно приел, че направените от ответниците разноски във връзка с изпълнението не са разходи, а паричен поток, тъй като срещу направените разходи ищецът не придобил актив.

Първоинстанционният съд не извършил и подробен анализ на всички събрани доказателства.

Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

3 ЗЗД да бъде отхвърлен. Алтернативно е заявено искане да бъде извършено прихващане със заявените с отговорите на исковата молба вземания.

Ищецът ММС е депозирал отговор на въззивните жалби на ответниците, в който е изложил доводи за тяхната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът ММС е твърдял, че на 21.12.2020 г. министерството, като Възложител и ДЗЗД „ПИ ЕМ ПИ ШУМЕН“ с партньори (съдружници) „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, като Изпълнител, бил сключен Договор за обществена поръчка, по силата на който било възложено извършването на строително-монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към III Основно училище Благоев“ - гр.

Шумен“. Съгласно договора изпълнителят се задължил да извърши строителномонтажните работи, по техническата спецификация, утвърдена от възложителя и техническо предложение на Изпълнителя, както и да изпълни всички възможни видове СМР, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка.

Уговорените СМР били подробно описани в приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, същият влизал в сила 3 от датата на неговото сключване и бил със срок на действие 81 дни, но не повече от 12 месеца, в последствие удължен на 95 дни с Анекс от 22.03.2021 г. към Договора от 21.12.2020 г. За извършване на инженеринга, възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 707 708.75 лева без ДДС, или 849 250.50 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, съставляващо приложение № 3 към договора. Посочената цена включвала цена за адаптиране на проекта в размер на 5 000 лева без ДДС, или 6 000 лева с ДДС, и цена за изпълнение на строителството, която била в размер на 707 708.75 лева без ДДС или 849 250.50 лева с ДДС, в която сума били включени всички разходи на изпълнителя за изпълнение на Инженеринга.

ММС са твърдели, че с изтичане срока на договора, договорът се развалял (прекратявал), тъй като спазването му било от съществено значение за изпълнителя и договорът представлявал фикс-сделка, евентуално той следвало да се приеме за развален с връчване на ответниците на поканата с Изх. № 23-00-111/10 от 28.01.2022 г, евентуално с връчване на преписа от исковата молба, а евентуално бил прекратен поради отказ на възложителя, поради важни причини, на основание чл.268 ЗЗД, които се изразявали в неспазването на срока за неговото изпълнение. С разваляне на договора, евентуално неговото прекратяване, авансово платеното възнаграждение се явявало получено от ответниците без основание, което подлежало на връщане на далия го възложител, евентуално дадения аванс се твърди да е реалната пряка вреда, която ищецът е претърпял поради неизпълнението на договора, която следвало да му бъде възстановена от ответниците солидарно, каквато форма на отговорност предвидели в договора, сключен между тях за учредяване на дружеството по ЗЗД. По изложените съображения ищецът е искал ответниците да бъдат солидарно осъдени да му заплатят на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 849 250.50 лева, представляваща връщане на авансово платени средства за изпълнението на договор по ЗОП от 21.12.2020 г. поради прекратяване/разваляне на договора, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно сумата от 51 662.74 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава плащането на главницата за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата. Предявен е и евентуален иск по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за същата главница, представляваща обезщетение вместо изпълнение, ведно с акцесорен иск за сумата от 51 662.74 лева, съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава плащането на главницата за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата. Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, производството по който е прекратено с влязло в сила определение към момента на постановяване на първоинстанционното решение.