Решение № 258 от 19.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242000500426 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от окръжен прокурор при ОП-Бургас против решение № 750/23.08.2024 год., по гр.д. № 200/2024 год. по описа на О кръжен съд – Бургас, в осъдителните му части. В тези части с обжалваното решение прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата Д. Д. от гр.Бургас сумата от 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от воденото против нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата за периода 30.12.2022 – 12.02.2024г. в размер на 5660 лв., заедно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение за петърпени имуществени вреди вследствие неоснователното обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана, заедно със законната лихва за периода 30.12.2022г. – 12.02.2024г. в размер на 268,86 лв. , и законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното 1 заплащане на сумата, както и сумата от 3588 лв. - адвокатско възнаграждение определено по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

Решението в обжалваните части се оспорва като неправилно по изложени подробни съображения. Оспорват се изводите на съда за претърпени негативни емоции и стрес от ищцата, за понесени неимуществени вреди вследствие действията на прокуратурата по досъдебното производство № 11/2015г. на ОД на МВР – Бургас и пред съда. Сочи се, че свидетелите В. Д. и П. Д. са в близки отношения с ищцата и техните свидетелски показания не следва да бъдат кредитирани безрезервно. Преценката на тези показания от съда се окачествява като неправилна, поради пристрастността на свидетелите.

На следващо място се твърди, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са правилно оценени критериите за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД, не е съобразена съдебната практика за размерите на обезщетения в аналогични случаи, не са съобразени съществени факти относно определянето на справедлив размер на обезщетението, а именно-че ищцата не е прекъснала професионалната си дейност, няма доказателства за промяна на професионален или социален статус, нито промени в обичания й начин на живот. Оспорват се изводите на съда, че срокът на разследването е прекомерен, извън рамките на оптималното и неразумен. Твърди се, че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, водено срещу две обвиняеми лица, като не е обсъдено поведението на другото обвиняемо лице, което също е довело до забавяне хода на разследването.

Оспорват се като неправилни изводите на съда, че след прекратяване на производството пред съда и връщане на делото на прокуратурата, по наказателното производство не е било необходимо извършването на допълнителни действия по разследването за изясняване на фактическата обстановка. Твърди се силно завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение в осъдителните му части и отхвърляне на исковите претенции. При условията на евентуалност се претендира намаляне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване с конкретните обстоятелства и с критериите по чл.52 от ЗЗД.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцата по предявените искове Д. Д. Д., чрез процесуален представител адв.С. К..

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че Д. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като наказателното преследване от първото й привличане като обвиняема до окончателното приключване на съдебната фаза с влизане в сила 2 на оправдателна присъда е 5 години – от 22.12.2017 до 30.12.2022г. Твърди се, че съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като именно поради близките отношения с ищцата те са запознати с нейните преживявания и проблеми, впечатленията им от нейния живот са преки, а показанията са обективни и безпротиворечиви. Сочи се, че пет години ищцата е живяла в притеснения и неизвестност, през който период безспорно е изпитвала негативните преживявания дали отражение във всички сфери на живота й.

Твърди се, че с решението са съобразени критериите на чл.52 от ЗЗД, работата в обществена институция, както и страховете и притесненията от компрометиране на доброто й име. Изложените аргументи във въззивната жалба се оспорват като несъответстващи на събраните по делото доказателс т в а . Твърди се правилна преценка на съда за тежестта на свидетелските показания, обусловеността на размера на обезщетението от продължителността на наказателното преследване, при което не са били необходими допълнителни действия по разследването и съответствие на изводите на съда с останалите установени по делото обстоятелства. Направено е искане за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните разноски, както и на адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано за обжалване на решението в осъдителните му части лице, в предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежен съд, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части окръжният съд се е произнесъл по обективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо .

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените пред Бургаския окръжен съд искови претенции на ищцата Д. Д. Д., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в поддържан пред въззивния съд размер от 40 000 лв. – претърпени морални и душевни болки и страдания от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата 3 считано от влизане в сила на оправдателната присъда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление на 30.12.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1900 лв. - общ размер на заплатени адвокатски възнаграждения за защита на ищцата в наказателните производства, ведно със законната лихва считано от 30.12.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на съдебните разноски, и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адвоката на ищцата, предоставил й безплатна правна помощ и защита по делото.

Ищцата твърди в исковата си молба, че вредите са претърпени от нея в пряка връзка с повдигнати и поддържани от ответника по иска четири пъти обвинения за извършване на едно и също престъпление, за което с влязла в сила присъда е била призната за невиновна. Твърди, че за период от пет години докато е било висящо наказателното производство водено срещу нея е претърпяла множество психически болки и страдания от предприетото наказателно преследване, а действията на прокуратурата в този период са нанесли непоправими морални и душевни травми както на нея, така и на нейните близки. Твърди се, че странните и неразбираеми действия на прокуратурата, извършени без обосновка в продължителния период от време са довели до загуба на доверието на ищцата в съдебната система. Твърди, че наказателното преследване срещу нея и срещу другия подсъдим е продължило в изключителбно неразумни срокове, като е допринесло за смъртта на другото обвинено лице, което също е оказало негативно влияние върху преживяванията на ищцата. Явяванията в съдебни заседания предизвиквали у ищцата особено интензивен психически стрес, свързан с притеснения и безсънни нощи. По време на наказателното преследване драстично се променило емоционалното и психическото състояние на ищцата, започнала да страда от хронично безсъние. Променили се социалните й контакти, като ищцата изпитвала срам и неудобство от близките, приятелите и колегите си.

Повдигнатите й обвинения и страха от евентуална присъда накърнили доброто й име и засегнали достойнството й, тя се чувствала неудобно пред хората от близкото й обкръжение, което също допринесло до душевния й дискомфорт, за който се твърди, че продължава и към момента.

Ответникът с отговора си е навел възраженията които сочи и във въззивната си жалба, като счита, че не е установена връзка между негативни преживявания на ищцата и повдигнатото обвиненение, поради което намира исковите претенции за недоказани, евентуално – намира претенцията за неимуществени вреди за завишена. Направено е искане за отвърляне на 4 предявените искове, евентуално за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в много по-нисък размер. Претендираните имуществените вреди както във въззивната жалба, така и в отговора не са коментирани от ответника, въпреки, че въззивната жалба обхваща и тях.

Съгласно чл.269 от ГПК при преценката за правилност на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от наведените от страните възражения във въззивните жалби.

По наведените възражения, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложената преписка за наказателното производство се установява, че предварителна проверка за извършване на престъпление от ищцата по делото и от С. З. е била разпоредена във връзка с подаден сигнал на 22.01.2012 год. С постановление от 12.01.2015 год. на Районна прокуратура-Бургас е образувано досъдебно производство № 251ЗМ-11/2015 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, пор. №119/2015г.по описа на Районна прокуратура Бургас, вх.

№5044/2012г. БРП срещу виновни лица /неназовани/ за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК за това, че на 27.01.2012г., пред служител на районен съд, се ползвали в съучастие, като съизвършители, от неистински официален документ - удостоверение №421/02.12.1983г. издаден от Председател на ИК на ОБНС-Созопол за предоставяне право на ползване на земя в размер на 0,687 дка в м.“Митков мост“, землището на Черноморец, като за самото съставяне не може да се търси отговорност.

Видно от приложен протокол на 19.02.2015 год. ищцата по делото е разпитана по досъдебното производство в качеството на свидетел. В качеството им на свидетели са били разпитани първоначално още осем лица, като е била назначена и приета графологична експертиза, изискани са и са били приобщени множество писмени доказателства, разпитани са още двама свидетели /том от втори до седми/.

С постановление от 07.12.2017 год., предявено на 22.12.2017 год. /том осми л.44/ ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК за това, че на 27.01.2012г. в гр.Бургас, пред служител в деловодството на Районен съд-Бургас, действайки в съучастие като съизвършител със Стоян Янков Забунов съзнателно се ползвала самостоятелно и чрез друго трето лице от неистински документ с придаден вид, че представлява удостоверение №421/02.12.1983г. за предоставяне на право на ползване на земя в размер на 0,687 дка. в землището на с.Ч., м.“М.“, издадено на Д. Д. Д. от Т. А. Т. – предстадател на ИК на ОбНССозопол, предявено ведно с искова молба вх.№3978/27.01.2012 год. с ищци 5

Дияна Д. Д. и С. Я. З., въз основа на която е образувано гр.д.№692/2012 год. по описа на Районен съд-Бургас, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ищцата е разпитана в качеството й на обвиняема на 22.12.2017 год., като не й е взета мярка за неотклонение. На 28.12.2017 год. като обвинеям по досъдебното производство е бил привлечен и С. Я. З.. След привличането на лицата като обвиняеми, са били изискани и приложени писмени доказателства, като е извършена и техническа експертиза.