Решение № 1470 от 12.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110202695 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ДД Парт 1“ ООД, против НП № 03-2400427/ 27.11.2024год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „ДД Парт 1“ ООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично представляма се от процесуален представител в първото съд. заседание.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При проверка, извършена от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна на 02. 09.2024г. в 11.10 часа по работни места в обект на контрол 1 „Реконструкция на пълначна станция за кислород и преустройството и в учебен център“, находящ се в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ПИ ***, стопанисван от "ДД ПАРТ 1" ООД с ЕИК: 206925809, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е констатирано, че в посочения обект полагал труд като „заварчик" лицето Г. Зиновевич А., с работно място обект „Реконструкция на пълначна станция за кислород и преустройството и в учебен център", с работно време за деня - от 9.00 часа до 17.00 часа, с уговорени почивки в работния ден - 1 час и 30 мин., почивни дни - събота и неделя, уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Към момента на проверката от проверяващите е констатирано, че лицето Г. З*** А. е извършвал трудова дейност в посочения обект на контрол. За целите на проверката, с призовка (на основание чл. 45, ал.1 от АПК), връчена на 02.09.2024г. на работодателя, от същият са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд в обекта на контрол. При извършена проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Варна на представените от работодателя документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения е установено, че между него и Г. Зиновевич А. няма сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е извършено на дата 02.09.2024г. в 11.10 часа, когато е установено лицето Г. Зиновевич А. да престира труд в полза на търговското дружество и към който момент е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

При това положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето А. да престира труд в полза на „ДД Парт 1“ ООД без да е сключен трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На 2 дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция малко над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

По приложението на материалния закон:

Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия случай А. е бил установен да работи в обект, където жалбоподателят е извършвал дейност. Същият е декларирал пред проверяващите, че полага труд за дружеството. Освен това безспорно се установи наличието на характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства А. е извършвал дейност, свързана с периодично престиране на работна сила ис осъществяването на конкретна трудова функция. В конкретния случай при изпълнението на работата изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана на място, в 3 самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя в процеса на работа.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от А. е видно че към момента на проверката в обекта той е изпълнявал трудови функции като заварчик. В същата декларация е посочил, че работи за дружеството от 02.09.2024г., като заварчик, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място. Вписал е, че има трудов договор, а в графата за граждански договор е отбелязал, че такъв няма. С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че А. не е престирал труд в обекта в полза на въз.дружество. Напротив, от всички доказателста по делото се установява, че той е престирал труд в полза на дружеството. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е бил сключен трудов договор. Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника и „ДД ПАРТ1" ООД са между „ работник" и „работодател", като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съда не приема възражението на въззивната страна, че работника не е изпълнявал трудова функция на длъжност „ЗАВАРЧИК“ и че страните не са имали трудовоправни взаимоотношения. Съдът намира, че правилно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и А . като такива между работник и работодател. Безспорно по делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а е бил представен граждански договор. Спорният елемент в настоящият казус е дали да ли въпреки сключения граждански договор, отношенията между дружеството и работника са били трудовоправни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор и дали реално е бил сключен така представения в хода на адм. производство граждански договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а 4 именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица.

Представеният граждански договор по делото е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съставен от жалбоподателя и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства.

Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. За разлика от официалния документ, частният документ изначално не удостоверява с обвързваща доказателствена сила датата на съставянето му.

Следователно, датирането на гражданския договор не обвързва трети лица, какъвто безспорно се явява административният орган в лицето на Директора на Дирекция ИТ – Варна. Следващият спорният момент е дали към датата на проверката работника е престирал труд в полза на работодателя и дали са били налични всички елементи, характеризиращи отношенията им като трудовоправни или те са били гражданско-правни. По преписката е приложен граждански договор, с който въззивника е възложил на работника да извърши работа. Срок на договора е бил уговорен в размер на 10 дни. Видно от попълнената от работника декларация той е имала сключен трудов договор и е работил на длъжност „заварчик“, с определено работно време, уговорено получаване на трудовото възнаграждение, определени почивни дни и дневна почивка от един час, посочен въз.дружество за което полага труд. От анализа на тези писмени доказателства може да се направи извод, че действително към момента на проверката работника е престирал труд за въззивника, като не е имал сключен трудов договор. В тази връзка съдът не приема, че за този период е действал представения граждански договор. Съдът като взе предвид съдържанието на попълнената лично от работника декларация, в която основните елементи на трудовото правоотношение и неговото начало се установяват и кореспондират с другите доказателства по делото, съдът намира 5 че нарушението описано в постановлението е доказано по необходимия начин.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника А. и въззивника са между „ работник” и „работодател”, като въззивното дружество безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В този смисъл съдът намира за безспорно установено, че описаното в постановлението нарушение на трудовото законодателство е било допуснато. Същественото в случая е и друго, че Кодекса на труда не изключва възможност едно лице да бъде наето за извършване на определена работа, арг. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ.

Разграничителният критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно следва да бъде престацията от лицето, извършващо работата – работната сила. Легално определение на това понятие не се съдържа в Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или интелектуални действия/усилия. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за изработка, е обстоятелството, че възложената работа, макар и да е била определена по обем и като краен резултат, при изпълнението и не била налице самостоятелност, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя, като не е вложил свои материали, техника или други подобни. Независимо, че след извършената проверка от АНО въз.дружество е декларирало по надлежен ред гражданския договор на работника А. и е заплатило дължимите данъчни ставки за него, съда не може да приме, че отношенията между въз.дружество и работника са такива основани на Граждански договор за изработка. От обективна страна се установява, че към момента на извършената проверка А. е 6 полагал труд по трудово правоотношение без наличието на сключен писмен трудов договор с дружеството жалбоподател. Същият е имал установено работно време, работно място, трудово възнаграждение и е упражнявал конкретна трудова функция. С оглед на това съдът намира, че по същество е било налице предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на трудовото правоотношение. Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на чл. 62, ал. 1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение, нарушено от санкционираното лице.