Решение № 2788 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110112231 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС искова молба от ищцовото дружество „Е.-П. - П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., район "В. В.", В. Т.- Г, бул. "В. В." № ***, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуален представител - адвокат Х. И. срещу ответника В. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. Ч., ул. "К." № ***.

Ищцовата страна е сезирала ВРС със специалните положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане, за което е била издадена в полза на ищеца Заповед № 3369/20.06.2024 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 7629 по описа на съда за 2024 г., съгласно която заповед заповедният съд е разпоредил длъжникът В. М. М., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е.-П. - П.“ АД, ЕИК ****: СУМАТА от 3169,83 лв. (три хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 14.09.2023 г. до 14.05.2024 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в Д. Ч., *, **, и клиентски № **********; СУМАТА от 178,52 лв. (сто седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 19.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, (вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Дължима главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода от 14.09.2023 г. до 14.05.2024 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в Д. Ч., *, **, и клиентски № **********.)

В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения:

Твърди се, че ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вр. чл.107 ЗЕ, срещу В. М. за сумата 3 169,83 лв. - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури, издадени за периода 14.09.2023 г. до 14.05.2024 г., за обект на потребление, находящ се в гр.Д. ч. ****, с абонатен номер *** и клиентски № **********, както и сумата от 178,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 18.06.2024 год. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На второ място ищцовото дружество сочи, че ответникът в срока по чл. 414 ГПК депозирал Възражение против заповедта, поради което и в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК 1 ищцовото дружество предявява иска си за установяване съществуването на вземането му против В.

М. за следните суми: главница в размер на 3169,83 лв. за мрежови услуги, дължима по фактури издадени в периода от 14.09.2023 г. до 14.05.2024 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Д. ч.

****, с абонатен номер *** и клиентски № **********; сумата от 178,52 лв.- представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на посочените фактури до 18.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното изплащане на вземането.

Исковата си молба, по същество ищцовото дружество е основало на следните твърдения:

Налице било правно основание за възникването на вземанията на „Е.-П. - П.“ АД към ответника по настоящия иск - В. М. М., ЕГН **********. На 5.11.2020 г. било депозирано Заявление *** за достъп и пренос на ел.енергия през ЕРМ на „ЕРП С. „ АД при Общи условия от В. М.. В заявлението било посочено, че предназначението на обекта е за „стопанска дейност“ - фуражен цех, като се заявявало „трифазно захранване“. В приложение към заявлението бил представен документ за собственост - нотариален акт № *, т. *, рег.№***, д. *** от 2020 г.Твърди се от ищеца, че на 16.11.2020 г. било изготвено становище от „ЕРП С.“ АД от което било видно , че на В. М. бил предоставен достъп до ЕРМ /електро-разпределителната мрежа / за обект с кл.№ **********.

Конкретно се сочи в исковата молба, че задълженото към доставчика лице се явявало собственика на вещта към момента на потребление /като препраща към практика на ВКС /, поради което претендираните суми били дължими от собственика на имота. Т.е. между страните по делото съществувало облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия. За да бъдела доставяна ел.енергията до обектите потребителят бил присъединен към ЕРМ на „ЕРП С." АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия - клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на „Е.-П. - П.“ АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, сочи, че е фактурирал за периода на потребление суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Основанията за начисляване на дължимите суми, ищецът изброява както следва:

Твърди се, че ответникът има качеството - „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33а от ПЗР към ЗЕ: Съгласно § 1 ,т. 33а от ПЗР към ЗЕ „небитов клиент“ пояснява ищецът, че е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Обектът бил заведен в база данни на дружеството, като стопански, а след като обектът се ползвал за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.Между „Е.-П. П.“ АД и ответника съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът бил потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция било лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ била нормативно предвидена фигура, която обезпечавала непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени. Предмета на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включвал освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ (Правила за търговия с електрическа енергия), за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото. За посоченият период ищцовото дружество твърди, че доставяло електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните било регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г., с последното изменение на чл.94а от ЗЕ, от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което били присъединени. Това правело невъзможно оставането на процесният стопански обект на регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от 2 последна инстанция осигурявал снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. За клиентите, които след 01.10.2020г. не можели да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, било предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия да се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не били сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче бил с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършвала при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължал неустойка и смяната не била съпроводена с допълнителни задължения за него.В последното изречение на ал. 5 изрично било регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти , сочи ищцовото дружество, че са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия - нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Съгласно чл. 29.

(1) от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. -ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент , твърди ищцовото дружество, че ответникът също така дължал и цена задължения към обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събирали от доставчика от последна инстанция и се внасяли във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, на облагане с акциз подлежали енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начислявали акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).