Решение № 602 от 23.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. П., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20255220100508 по описа за 2025 година

С определение 432/06.02.2025 г. съдът е отделил материали от гр.д. № 2688/20224 г. по описа на РС П., в резултат на което е образувано настоящото гр.д..

Производството е образувано по повод искова молба от Д. Б. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „В. Л." № 93, чрез пълномощника й – А. Д. К., против „С. К. ООД“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, р-н М., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет.5, с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г., сключен между ищеца и ответника. В условията на евентуалност се иска от съда да прогласи отделни клаузи от договора за нищожни.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г..

Ищецът смята, че в процесния договор има неравноправните клаузи чл.3, ал.1, т.5 - посоченото ГПР не отговаряло на действителното. Отстрана на търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т.12 от същия чл.3 била посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включена визираната в 1 ч.11, ал.1 неустойка за непредоставяне на обезпечение. Въпросната неустойка не била включена при изчисляването на ГПР съгласно нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Сочи, че невключването на неустойката в посочения в договора размер на ГПР води до разлика между посочения и действително прилагания, което по същество било равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, което води до извод за недействителност на договорите.

Неравноправна била и клаузата на чл.3, ал.1, т.7 - лихвен процент, по висок от установения в практиката за обезпечени кредити и противоречащ на добрите нрави Според константната практика на ВКС, клаузата регламентираща договорна лихва в подобен размер била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити. В съдебната практика се приемало и че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, размерът на лихвата не трябва да бъде по-голям от трикратният размер на законната лихва, а в настоящия случай я надвишала.

Неравноправна била и клаузата на чл.3, ал.1, т.12 - обща сума за плащане, която не отговаря на действителната.

Неравноправна била и клаузата на чл.5, ал.1 - обезпечение, което е почти невъзможно и препраща към заплащането на неустойка, която представлява скрита лихва. Посочва, че неустойката възлизала на 90% от заемната сума или 126,5% на годишна база. Така съпоставени тези суми водят до извода за излизане на неустойката от нейните присъщи обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като води до неосновано обогатяване.

В проведеното последно съдебно заседание ищцата се явява лично и пълномощника си, като молят съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в които излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

По допустимостта на производството твърди, че договорите не са действащи между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по тях, за кредитополучателя липсвал правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на договорите в цялост и на клаузи от тях, доколкото в 2 най-пълна степен би могъл да защити интереса си с осъдителен иск.

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като нямало посочени суми по евентуално предявени осъдителни искове, както и посочена банкова сметка.

По основателността посочва, че претенцията му е неоснователна.

Възразява срещу твърденията, че договорите и отделните им клаузи са недействителни. Евентуално се позовава на чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.

Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва, че договорът за кредит съответства на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Твърди, че дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави. Сочи съдебни решения.

Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора. Твърди, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не било налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Счита, че всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че 3 клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.147 ЗЗП.

Твърди, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно Според ответника, горепосоченото изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

На следващото място счита, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът бил сключил общо девет договора с ответното дружество, което опровергавало твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. Опровергавали се и твърдения за заблуждаваща търговска практика, неравноправност на отделни клаузи.

В проведеното последно съдебно заседание за ответното дружество не се явява законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства - Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г., общи условия към него, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на кредит, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „С. К.“ ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца в качеството на заемател потребителски кредит в размер на 1200 лева, а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 37 седмични погасителни вноски, като първите три са в размер на по 9,35 лева, а останалите 34 в размер на по 40,31 лева, при фиксиран годишен 4 лихвен процент по заема от 40,05 %; годишен процент на разходите от 49,87 % като общата дължима сума по заема е в размер на 1398,59 лева. Съгласно чл.11 от договора с подписването на договора за заемателят декларирал, че му е известно и се считал за уведомен, че в случай, че не представи - банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията подробно разписани в чл.5 от договора за заем, същият дължал на заемодателят неустойка в размер на 1080,41 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем, а именно: сумата е разсрочена на 37 седмични вноски всяка, като по този начин дължимата седмична вноска е в размер на 67 лева.

По делото са приложени справки за движения по кредити, сключени между страните.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, за прогласяването на Договор за паричен заем № 679005 от дата 18.05.2022 г., сключен между ищеца и ответника за нищожен. В условията на евентуалност са предявени установителни искове за с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на отделни клаузи от договора за нищожни.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по– специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на 5 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,87%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.05% не е ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към посочения ГПР в размер на 49,87 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 1080,41 лева, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 635/2021 г./.