Решение № 1509 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110210362 по описа за 2025 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е въз основа постъпила жалба от „,,***''“ ЕООД, ЕИК ,,***'' чрез адв. В. Я. В. – САК, срещу наказателно постановление № 821732-F807049/02.04.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите /Наредбата/.

В жалбата се излагат съображения, че оспореното наказателно постановление е издадено в нарушение на правилата на Наредбата и при несъблюдаване правилата в ЗДДС. Счита се, че атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на порочен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗАНН. С жалбата се иска отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, а в условията на евентуалност да се приложи чл. 28 ЗАНН като се освободи нарушителя от налагане на административно наказание и се предупреди.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от надлежно упълномощения процесуален представител – адв. В. В., който пледира за отмяната на наказателното постановление. Адвокат В. излага пространни доводи за това, че дружеството-жалбоподател не било информирано надлежно за необходимостта да коригира функциите на фискалното си устройство. Сочи, че е допусната техническа грешка при отчитане на продажбите. Навежда твърдения, че неправилно била приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Претендира присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“към НАП, редовно уведомена не се явява, представлява се от процесуален представител – юрк. В. Перчемлиев, който пледира за 1 потвърждаване на оспореното наказателно постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател - „,,***''“ ЕООД, ЕИК ,,***'' с вписан управител К.И., стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващо ресторант „,,***''“, находящ се в гр. София, ул. „,,***''. Във връзка с осъществяваната дейност, в търговския обект имало работещо фискално устройство /ФУ/ модел „ДАТЕКС“ с индивидуален номер № DT 439249, фискална памет /ФП/ № 02439249, с рег. № на ФУ в НАП 439249/21.02.2022 година.

На 07.01.2025 г., около 12:10 часа, в посочения обект била извършена проверка от инспектори по приходите към ЦУ на НАП – М.Н. и Л.Б.. В хода на проверката е издаден фискален бон № 0030422/07.01.2025 г., за осъществената от страна на проверяващите контролна покупка, в който от закупените 4 /четири/ продукта, 2 /два/ били отразени в група „Г“, като стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Продуктите били на обща стойност 20,80 лева. За нуждите на проверката бил издаден и отчет на ФП № 0030425/07.01.2025 година. От издадените фискален бон и отчет на ФП, се установило, че действително част от продажбите на храна се отразяват в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо да бъдат отразявани в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

Проверяващите съставили протокол за извършена проверка сер. АА № 0205292/07.01.2025 г., в който описали откритото нарушение. В протокола вписали и покана към представител на дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН.

На 22.01.2025 г., инспекторът по приходите – М.Н., в присъствието на двама свидетели и на управителя К.И., съставил АУАН № F807049/22.01.2025 година. В акта било записано, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, тъй като отразило продажби на храна в група „Г“, вместо да ги отрази в група „Б“. Съставения АУАН бил предявен на управителя И., която го подписала без да изложи възражения. Писмени възражения срещу акта не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 02.04.2025 г., въз основа на посочения АУАН и при идентично изложение на фактическите и правни изводи било издадено процесното НП № 821732-F807049/02.04.2025 г., от Стоян Дечев – Началник Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на основание чл.

185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл.

27 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Посоченото наказателно постановление било връчено на 17.06.2025 г. лично срещу подпис на упълномощен представител на дружествотожалбоподател.

Описаната фактическа обстановка съдът установи на база събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, а и между страните не се спори за същите, поради което по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано лице – санкционираното дружество, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и на основание приобщената по делото заповед № 2

ЗЦУ-384/27.02.2024 г., органите по приходите (каквото качество има актосъставителят) са оправомощени да съставят АУАН, когато преценят, че е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДДС. Видно от цитираната заповед компетентен да издава наказателни постановления за санкциониране на нарушения на данъчното законодателство в конкретния случай е именно въззиваемата страна.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН, както и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити. Макар, че не следва датата на нарушението да се извежда по логичен път или чрез тълкуване волята на наказващия административен орган, в настоящият случай от описанието на фактите в АУАН, дословно възпроизведени в НП, в настоящия случай е изводима от описанието на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение.

Поради изложеното горе, настоящият състав прави извода си, че предсъдебната фаза на административнонаказателното производство е протекла без допуснати съществени процесуални нарушения, които биха обусловили отмяната на атакуваното НП на формално основание. Съдът следва да разгледа материалноправната законосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Правилата относно вменените задължения по чл. 118, ал. 1 ЗДДС са регламентирани с наредба издадена от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, а именно Наредба Н18/13.12.2006 на МФ. Според чл. 27, ал. 1 от Наредбата лицата по ал. 3 (от същата Наредба) с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, продажбите на които се облагат с 20 %; 4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Ставката от 9% ДДС е регламентирана в чл. 66а ЗДДС. Съгласно § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, ставката по чл. 66а ЗДДС е била приложима за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на храна, до дата 31.12.2024 г. включително. След тази дата (31.12.2024 г.) облекчената ставка за ресторантьорски услуги отпаднала и продажбите е следвало да се отразяват като стоки попадащи в група „Б“, облагаеми с 20% ДДС.

В настоящия случай се установи безспорно, че в стопанисвания от дружествотожалбоподател търговски обект (ресторант), на 07.01.2025 г. е отчетена продажба на два продукта, представляващи храна, като продуктите са отразени като група „Г“ в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Неотразяването и грешното отразяване на суми от продажби на стоки и услуги от съответната група представлява нарушение на правилата за регистриране и отчетност. Поради изложеното, съдът прие, че от обективна страна дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ.

Въпреки изложеното, наказващият административен орган не е отчел действително степента на засягане на обществените отношения, обект на закрила от ЗДДС, като не е отчел, че в случая се касае за разлика от 2.29 лева (1,17 евро), поради което отражението в данъчното задължение е с пренебрежимо нисък размер, който се явява несъответен на наложената имуществена санкция. В случая наложеното административно наказание надвишава размера на нарушението 250 /двеста и петдесет/ пъти.

Дружеството-жалбоподател е било погрешно санкционирано, тъй като наказващият административен орган е трябвало действително да обсъди всички обстоятелства свързани с нарушението, а не да се задоволи с бланкетен текст, свързан с липсата на смекчаващи 3 отговорността обстоятелства. В хода на производството се установи значително по-ниска степен на засягане на обществените отношения, свързани с отчетността в сравнение с обикновените случаи от този вид. Поради изложеното, съдът намира, че следва да приложи чл. 28 ЗАНН, като отмени оспореното наказателно постановление и предупреди жалбоподателя за отговорността при допускане на бъдещо неправомерно поведение във връзка изпълнението на задълженията си по ЗДДС и подзаконовите актове свързани с прилагането на този закон.

Отделно от горното, следва да се посочи, че неприлагането на чл. 28 ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото преценката за приложението на този институт е свързана с материалната законосъобразност на същото.

Поради изхода на делото и безспорно установеното нарушение, извършено от дружествотожалбоподател, макар и да намира приложение чл. 28 ЗАНН, само поради изключително ниската степен, с която са засегнати обществените отношения, обект на закрила от ЗДДС, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, чийто размер 153 евро се доказва от приложеният в оригинал Договор за правна защита и съдействие с инкорпорирана в съдържанието му Разписка за изплащането на тази сума на адв.В.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът РЕШИ: