Решение № 19908 от 04.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19908 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110146127 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й (първа фаза).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Х. С. срещу И. И. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на следните недвижими имоти: апартамент № 42, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 620, вх. А, ет. 6, ап. 42, с площ от 40,78 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 42-2, от 64 кв. м., както и 1,050 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент се състои от една стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, над обекта: *** и двуетажна жилищна масивна сграда, със застроена площ от 46 кв. м., построена в УПИ, находяща се в землището на с. Поцърненци, общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1200 кв. м., съставляващ имот с планоснимачен № 409, квартал 19 по регулационния план на селото, при граници: улица, общинско място, парцел XI за имот с планоснимачен № 408 на Г. И.нов Боборачки, парцел VI за имот с планоснимачен № на Яне Антов Вучков и парцел III за имот с планоснимачен № 410 на Г. Я.

Антов, всички в квартал 19 по плана на селото, за който имот съгласно утвърдения със Заповед № 5268/24.IX.1951 г. регулационен план е отреден парцел XII, с планоснимачен № 409, кв. 19, с площ от 1200 кв. м.

Ищцата твърди, че с ответницата И. И. Ц. са съсобственици на посочените недвижими имоти при квоти от по ½ ид. идеални части за всяка, на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател М. В. И.нов, починал на 06.03.2019 г. Посочва, че последният е неин син и бивш съпруг на ответницата. Сочи, че през 2018 г. синът й е завел гр. д. № 21081/2018 г. по описа на СРС, 139 състав за развод между него и ответницата по настоящото дело, но е починал в хода на процеса, като същият бил продължен от ищцата по настоящото дело и бащата на починалия. Посочва, че с Решение № 263864 по гр. д. № 1716/2020 г. по описа на СГС, 2-ри въззивен брачен състав, е потвърдено 1 първоинстанционното решение, с което бракът е прекратен и е прието за установено, че ответницата има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между нея и М. В. И.нов, като след прекратяването на брака ответницата И. Ц. останала собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имотите, придобити от съпрузите в режим на общност, а именно гореописаните недвижими имоти, предмет на настоящия иск.

Твърди, че с договор за продажба на наследство, заверен от нотариус Антон Чолев, peг. № 153, вписан в служба по вписванията гр. София с вх. peг. № 454/09.01.2023 г., акт № 23, том I, дело № 280, бащата на М. В. И.нов - В. Г. И.нов, продал своя дял от наследството на сина си на ищцата. Иска се от съда да допусне и извърши делба на процесните недвижими имоти при посочените в исковата молба квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата И. И.

Ц., с който не оспорва иска за допускане на съдебна делба на съсобствените имоти, при заявените в исковата молба квоти. Не оспорва и фактическите твърдения относно начина на възникване на съсобствеността върху процесните имоти. Иска от съда да допусне и извърши делба, при квоти от по ½ за ищцата и за ответницата, и на следния недвижим имот, придобит по време на брака й с наследодателя на ищцата: апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 418, вх. Б, ет. 2, целият с площ от 46,46 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, с идентификатор № ***, заедно с избено помещение № 21 и 0,807 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя. Твърди, че посоченият имот е предмет на нотариална сделка на нотариус Валентина Механджийска, вписана в РНК с рег. № 074, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ под акт № 157, том XXV, рег. № 8060, дело № 5694/21.03.2023 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл. 344 вр. чл. 341-342 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесните имоти при квоти от по ½ ид. идеални части за всяка страна, като това се подкрепя и от следните събрани писмени доказателства:

От удостоверение за наследници на М. В. И.нов е видно, че същият е починал на 06.03.2019 г. със семейно положение женен (починал в хода на бракоразводно производство с ответницата И. Ц.), като след смъртта си е оставил следните наследници по 2 закон: И. И. Ц. – съпруга, Р. Х. С. – майка и В. Г. И.нов – баща.

От представения по делото договор за покупко-продажба на наследство по реда на чл.

212 ЗЗД, вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № 454/09.01.2023 г., акт № 23, том I, дело № 280, се установява, че на 23.12.2022 г. възходящият наследник В. Г. И.нов е продал на ищцата Р. Х. С. цялото си наследство, оставено му наследодателя М. В.

И.нов.

От приетите по делото решение № III-139-277534 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 21081 от 2018 г. по описа на СРС, 139 състав и решение № 263864 от 11.06.2021 г. по въззивно гр. д.

№ 1716 от 2020 г. по описа на СГС, II-ри въззивен брачен състав, се установява, че бракът между наследодателя на страните М. В. И.нов и ответницата И. И. Ц. е сключен на 19.05.2002 г.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, том III, рег.

№ 6693, дело 441 от 2003 г. по описа на нотариус Димитър Танев, вписан в РНК по № 041, на 3.12.2003 г. М. В. И.нов е придобил собствеността върху процесния недвижим имот - апартамент № 42, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 620, вх. А, ет.

6, ап. 42, с площ от 40,78 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 42-2, от 64 кв. м., както и 1,050 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент се състои от една стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта:

***.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том III, рег. № 1383, дело № 453 от 2005 г. по описа на нотариус Момчил Димитров, вписан в РНК по № 448, се установява, че на 13.09.2005 г. ответницата И. И. Ц. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот - двуетажна жилищна масивна сграда, със застроена площ от 46 кв. м., построена в УПИ, находяща се в землището на с. Поцърненци, общ. Радомир, обл. Перник, с площ от 1200 кв. м., съставляващ имот с планоснимачен № 409, квартал 19 по регулационния план на селото, при граници: улица, общинско място, парцел XI за имот с планоснимачен № 408 на Г. И.нов Боборачки, парцел VI за имот с планоснимачен № на Яне Антов Вучков и парцел III за имот с планоснимачен № 410 на Г. Я. А., всички в квартал 19 по плана на селото, за който имот съгласно утвърдения със Заповед № 5268/24.IX.1951 г. регулационен план е отреден парцел XII, с планоснимачен № 409, кв. 19, с площ от 1200 кв. м.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том 1, рег. № 983, дело 28 от 2003 г. по описа на нотариус Валентина Механджийска, вписана в РНК по № 074, на 21.03.2003 г. ответницата И. И. Ц. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот - апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 418, вх. Б, ет.

2, целият с площ от 46,46 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, с идентификатор № ***, заедно с избено помещение № 21 и 0,807 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя.

По делото са представени и схема № 15-138026-11.02.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1814/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, скица № 57/30.01.2020 г., издадена от община Радомир, област Перник, и схема № 15-972735-12.06.2025 г. на самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК.

От така изброените доказателства следват правните изводи, че процесните имоти са придобити от наследодателя на страните М. В. И.нов и ответницата И. И. Ц. в режим на съпружеска имуществена общност и при равни квоти в съсобствеността, като след смъртта на М. В. И.нов на 06.03.2019 г. съпружеската имуществена общност е прекратена, като притежаваната от него ½ ид. ч. от процесните имоти е преминала в патримониума на тримата му наследници по закон, а именно преживялата 3 съпруга - И. И. Ц. и възходящите от първа степен - Р. Х. С. и В. Г. И.нов, при квоти: ½ за И. И. Ц. и по ¼ за Р. Х. С. и В. Г. И.нов – арг. от чл. 9, ал. 2 ЗН.

След смъртта на М. В. И.нов на 06.03.2019 г., наследникът му по закон В. Г. И.нов е продал своя наследствен дял на наследницата Р. Х. С., при което следва извод, че всяка една от страните се легитимира като собственик на ½ ид. част от процесните имоти.

Поради всичко изложено съдът достига до извод, че квотите в делбата са така, както са посочени от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба, с оглед на което искът за делба е основателен и следва да се уважи при квотите, поискани от страните, а иманно по ½ ид. ч. за всяка от тях, за което реално спор между същите не е налице.

По разноските:

Страните не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили списъци по чл. 80 от ГПК. Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски. В този смисъл е решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, I ГО, в което е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Разноски се дължат само по разгледаните искове съединени в първа фаза за разглеждане с иска за делба, но такИ. в настоящото производство не са предявявани. В първа фаза на делбата разноските остават между страните така както са ги сторили по отношение на иска за делба.