Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3142 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1845/2024
Вид
Решение № 3142
Подписан
11.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Албена Ботева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100101845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 17491/14.02.2024 г., предявена от М. Г. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, против П. Г. Г., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес: гр.

София, ж.к. ****.

Ищцата М. Г. В. твърди, че на 24.07.2022 г., около 02.15 ч., в гр. София, ж.к. ****, П. Г. Г., нанасял силни удари по входната врата на жилището на ищцата – апартамент № 138, крещял, че ще убие ищцата и съпругът й, псувал и ритал по входната врата, опитвал се да я разбие, за да влезе в жилището и викал „Ще ви убия! Ще ви убия“.

Ищцата се обадила на телефон 112 и потърсила помощ, а съпругът й подпирал вратата отвътре докато дойде полицията.

С определение № № 929/04.10.2022 г. по НОХД № 12 302/2022 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, било одобрено споразумение между Софийска районна прокуратура и подсъдимия П. Г. Г., с което П. Г. Г. се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Ищцата твърди, че с действията си ответникът й е причини неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на основателен страх за живота, получаване на епилептични пристъпи, паник - атаки и страхови неврози, в резултата на силния стрес, предизвикан от действията на ответника.

Предвид изложеното ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно 1 със законната лихва, считано от 24.07.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Г. Г., действащ чрез адв. Н. Г. – особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба не се оспорва извършеното деяние, неговата противоправност и вината на ответника. Искът се оспорва с възражението, че е неоснователен.

Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди. Излагат се съображения, че твърдените вреди не са доказани. Твърде се, че посочените от ищеца болести са съществували преди 24.07.2022 г., което било видно от представените по делото документи. Сочи се, че пристъпи на епилепсия и паник - атаки могат да настъпят и без да са провокирани. Психическото разстройство на ищцата пък можело да провокира епилептичен припадък. Предвид изложеното, ответникът моли, искът да бъде отхвърлен.

На 02.04.2026 г. и на 03.04.2026 г., съответното ищецът и ответникът са представили по делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения в подкрепа на своите твърдения, искания и възражения.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди).

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника , при условията на пълно обратно доказване.

Преди всичко, обаче, следва да се установи дали в случая е налице противоправно поведение на ответника, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В настоящия случай, по делото е установено, че на 24.07.2022 г., около 02.15 ч., в гр. София, ж.к. ****, П. Г. Г. се е заканил на М. Г. В. с убийство, като удрял с дървена бухалка по входната врата на жилището й и викал „Ще ви убия! Ще ви убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у В..

Тези факти се установяват от споразумение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 04.10.2022 г. по НОХД № 12302/2022 г. по описа на СРС, 116 състав, с което П. Г. Г. се признал за виновен в това, че на 24.07.2022 г., около 02.15 ч., в гр. София, ж.к. ****, се е заканил на М. Г. В. с убийство, като удрял с дървена бухалка по входната врата на жилището й и 2 викал „Ще ви убия! Ще ви убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у В. - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Видно от протокола от откритото съдебно заседание, на П. Г. Г. е наложено наказания „Пробация“, за срок от една година и два месеца.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното от Софийски районен съд споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че П. Г. Г. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05..2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Доколкото възбуждането на основателен страх за осъществяване заканата за убийство е елемент от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, това обстоятелство е установено с влязлата в сила присъда, с която ответникът е осъден по този текст на НК. Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че виновното и противоправно поведение на ответника е възбудило у ищцата основателен страх за осъществяване заканата за убийство.

В исковата молба се твърди, че в резултат на деянието на ответника, ищцата е получила и епилептични пристъпи, паник - атаки и страхови неврози.

В тази връзка, по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно –психиатрична експертиза и са разпитани свидетели.

В представения по делото амбулаторен лист от 23.08.2022 г. е посочено, че ищцата страда от Биполярно афективно разстройство, Специални епилептични синдроми. Като обективно състояние е посочено, че се касае за обостряне от 24 юли след агресия от съсед към нея и семейството.

Предписано е медикаментозно лечение.

3

На ищцата е била поставена диагноза: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, както и нетоксична гуша, неуточнена – видно от амбулаторен лист от 13.09.2022 г., амбулаторен лист от 14.09.2022 г. и амбулаторен лист от 25.11.2022 г. Предписано й е медикаментозно лечение.

Представено е копие от личната амбулаторна карта на ищцата и издадените й медицински направления.

С Експертно решение № 90311 от 27/08.02.2023 г. на ТЕЛК - състав към Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, на ищцата е определена 91 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от 3 години. Посочената водеща диагноза е: Grand mal припадъци (с малки припадъци или без тях), неуточнени. Посочено е също, че ищцата страда от: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност;

Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Сколиоза; Органични разстройства на настроението (афективни разстройства); Като анамнеза е посочено: С диагностицирана епилепсия от ранна детска възраст и оттогава на постоянно лечение с ПЕС. Хоспитализирана в МБАЛНП „Свети Наум“, по време на престоя регистриран еднократен фокален пристъп с изключване на съзнанието, без наблюдавана вторична генерализация. Анамнестични данни за системни болки по целия гръбнак, в двете колена и ТБС. Епизоди на замаяност, световъртеж. От 07.2022 г. с АХ (Артериална хипертония).

За периода от 25.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност, през периода от 13.10.2022 г. до 17.10.2022 г.

(през който период е била хоспитализирана в МБАЛНП „Свети Наум“) – видно от писмо от НОИ, ТО - София от 17.07.2025 г. (л. 91 от делото).

По делото е прието заключението по съдебно – психиатрична експертиза, извършена от вещото лице д-р М. Щ. К.. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото документи и след проведено на 24.11.2025 г. изследване на ищцата, е приело, че в резултат на претърпения инцидент на 24.07.2022 г., предизвикан от агресивното и деструктивно поведение на ответника П. Г., М. Г. В. е изпитала интензивни негативни емоции на страх, ужас и паника, които са довели до невротична (кризисна) реакция. Независимо от това, тя е организирала поведението си и се е обадила на тел. 112, за да сезира полицията.

След това са налице данни, че е получила и епилептичен пристъп, найвероятно фокален без загуба на съзнание (по данни на съпруга й).

Вещото лице е посочило, че епилептичните пристъпи се появяват неочаквано и са неконтролируеми , но са налице фактори, конто могат да ги предизвикат и един от тях са стресовите ситуации.

Налице са обективни данни от медицинската документация за влошаване на психичното състояние на ищцата след процесния инцидент, с описано тревожно - хиподепресивно състояние по време на психиатрична консултация през м. август 2022 г., поради което са включени в терапията й 4 антидепресант и невролептик.

Видно от СПЕ, установяват се и данни, че епилептичните пристъпи са станали по – чести, което е наложило към антиконвулсивната терапия да се включи още един медикамент.

ВЛ е посочило, че епилептичният пристъп, получен след инцидента на 24.07.2022г., както и невротичната /кризисна/ реакция (не съдържа всички характеристики на паник атака), са в причинно-следствена връзка с преживяната стресова ситуация, предизвикана от агресивното и деструктивно поведение на ответника П. Г..

Заключението е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.П.В. и Н.А.М.-Я..

Свидетелят Г.П.В. е съпруг на ищцата и е бил заедно с нея на 24.07.2022 г. Свидетелят сочи, че от действията на ответника въпросната вечер, съпругата му е изпаднала в стрес, чувствала се е много зле и уплашена, имало „едно колабиране“, припадък. След инцидента тя се чувствала психически и емоционално натоварена от случилото се, споделяла, че я е страх, че се страхува за живота си, страдала от безсъние. Имало период, в който не ходела на работа, променил се начинът й на общуване.