Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 17.06.2016, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 930/2016
Вид
Решение № 310
Подписан
17.06.2016
В сила
14.06.2019
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36 ал.4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337 ал.2 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Казанлък, 17.06.2016 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 13.06.2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 930 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 36 от ЗА, с цена на иска 23 100 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че от г. и до настоящия момент бил вписан в регистъра на Адвокатска колегия -С.. На г., в качеството си на адвокат, сключил с ответницата договор за поръчка, по силата на който Д. му възложила, а ищецът се задължил да извърши всички необходими правни и фактически действия за получаване в нейна полза на обезщетение за претърпените от нея вреди поради смъртта на дъщеря й С. К. Д., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на г. По силата на чл. 3 от договора ответницата се З.ължила да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 33 % от размера на присъденото или доброволно платено й общо обезщетение по всички претенции, ведно с присъдените лихви, както и пълния размер на сторените разноски по воденето на делата, които суми, съгласно чл. 4 от договора, следвало да бъдат осигурени от адв. С.. В чл.

6 от договора страните се уговорили, в случай на предварително изпълнение, извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко положение на делото или допуснато изпълнение на осъдително решение на въззивния съд, дължимата сума за адвокатско възнаграждение да стане изискуема незабавно. Ищецът излага подробно извършените от него процесуални действия във връзка с защитата правата на клиентката му както в образуваното наказателно производство по ДП ЗМ № г. по описа на ОДП - МВР - гр. П., пр. пр. № г. по описа на ОП - гр. П., в последвалото съдебно производство по НОХД № г. по описа на Окръжен съд - гр. П. и ВНОХД № г. по описа на П. апелативен съд, а също така и пред Гаранционния фонд и по повод предявения пряк иск с правно основание чл. 226 от КЗ/ отм./против „Застрахователно акционерно дружество „Б. Г."" АД, ЕИК …., за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева - частичен иск от вземане в размер на 400 000 лева. Твърди, че в рамките на образуваното по исковата молба гражданско дело № г. по описа на СГС, на г. ответницата подписала декларация, с която декларирала, че снема всички права и оттегля всички пълномощия от адвоката си. В телефонен разговор с клиентката си, същата уведомила ищеца, че подписала споразумение със застрахователя, по което й било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, поради което и депозирала отказ от предявения пред СГС иск. Счита, че ответницата му дължи възнаграждение за положения труд, съгласно уговореното в договора, възлизащ на 23100лв. Сочи, че и до настоящия момент ответницата не му заплатила договореното възнаграждение, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 23 100 лева, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за положен труд в изпълнение на договор за поръчка, сключен на г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. На осн. чл. 105 от ГПК прави възражение за местна подсъдност и моли производството пред СРС да бъде прекратено и същото бъде изпратено на РС- К. за разглеждане по компетентност.

С Определение от г. състав на СРС е прекратил производството по гр.д. № по описа на съда за г. и е изпратил делото за разглеждане от РС- К.

Излага доводи, че на г. дъщеря й С. К. Д. починала в резултат на ПТП. Четири дни след погребението й ответницата била посетена от адвокат С. ***. Д. се намирала в състояние на силен емоционален шок, поради което и почти не си спомняла разговора им.

Твърди, че е вдовица, на …. години, и при тази среща в дома й нямало близък, който да я посъветва по въпросите, свързани със защитата правата й като наследник на дъщеря й. Посочва, че адв. С. й представил документи, които ответницата подписала. Ищецът й обяснил, че пълномощното му било необходимо за завеждане на дело срещу виновния водач. Адвокатът й казал, че той ще води делото безплатно, а в случай, че Д. получи пари като обезщетение, едва тогава ще уредят финансовите отношения. Твърди, че ищецът не й обяснил, че Д. подписвала договор, с който се З.ължавала да заплати цели 33 % от полагащото й се обезщетение като хонорар на адвокат С.. Заявява, че нито тогава, нито към настоящия момент й бил предоставен екземпляр от този договор. Счита, че дописаното с химикал върху договора размер на възнаграждение за предоставена правна помощ категорично противоречало на добрите нрави и било в изключително прекомерен по размер, а ответницата категорично не се била съгласявала с такъв размер. Сочи, че клаузите на този договор били в неин ущърб, а възложителят- ищец бил облагодетелстван. Позовава се на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и твърди, че при формалното подписване на договора за поръчка изцяло липсвало съгласие от нейна страна, поради несъзнаването на вида на документа и неговите условия, а също така клаузата за посочения размер на възнаграждение противоречала на добрите нрави и била нищожна. Договорът противоречал на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а също така и на Етичния кодекс на адвоката, приет от Висшия адвокатски съвет на 08.07.2005г. Сочи, че ищецът в нито един момент не я информирал за отправяни предложения за извънсъдебно решаване на спора по гражданското дело, водено срещу З. „Б.". С тези доводи счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

В случай, че съдът приеме иска за изплащане на адвокатско възнаграждение за основателен, моли да вземе предвид следните съображения: В предмета на представения договор за поръчка ясно било посочено, че се дължи възнаграждение за извършени правни и фактически действия за получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Представителството пред наказателния съд, по наказателно производство не попадало в обхвата представения договор. Въпреки желанието на З. „Б. ", като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност", да сключи извънсъдебна спогодба адвокат С. не предприел действия за това и дори не уведомил ответницата за предложението на застрахователното дружество. Явно било нежеланието на ищцовата страна да не я третира като възложител и равноправна страна по договор за поръчка, а като средство, чрез което да извлече максимално финансова облага за себе си. Счита, че предприетите действия в заведеното от нейно име гражданско дело от страна на адвокат С. не надхвърляли, като правна и фактическа сложност, нормално дължимите. Предмета на делото за неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП също така не предполагало множество и сложни правни действия, които да оправдават 33 % възнаграждение от дължимото за смъртта на дъщеря й обезщетение за неимуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложената по делото Справка за актуално състояние от Адвокатски съвет- С. е, че ищецът П.П.С. е вписан като практикуващ адвокат, съгласно Постановление на АС № г. и Решение на АС № г., с дата на първоначално вписване-г. и личен номер.

От страните не се спори, а и от приложените към делото Препис- извлечение от Акт за смърт № г. на Община П. и удостоверение за наследници № г. на Община П. се установява, че С. К. Д. е починала на г. в гр. П., като оставила за свой законен наследник майка си И.Е.Д.- ответницата в настоящото производство.

От

Договор за поръчка от г., сключен между И.Е.Д., като доверител и адв. П.П.С., като довереник се установява, че доверителят възложил, а довереникът приел да окаже правна помощ, изразяваща се в извършване на всички необходими правни и фактически действия за получаване в полза на доверителя на обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди, повод за което е смъртта на С. К. Д.- дъщеря на ответницата, починала при ПТП, настъпило на г. В чл. 3 от договора, доверителят се съгласил да заплати на довереника възнаграждение в размер на 33% от размера на присъденото или доброволно платено общо обезщетение по всички претенции, ведно с присъдените лихви, както и пълния размер на присъдените в полза на доверителя разноски по производството пред всички съдебни инстанции.

Страните се уговорили в чл. 4, че разноските по воденето на съдебното дело за присъждането на обезщетението за неимуществени и/ или имуществени вреди в полза на доверителя се поемат изцяло от довереника. Съгласно чл.5 от договора, дължимата сума ставала изискуема незабавно след влизане в сила на решението по делото и ще бъде удържана пропорционално от довереника съобразно постъпващите суми по изпълнителното производство, или при доброволните плащания на З.ълженото лице до окончателното й изплащане. С чл.

6 страните се уговорили в случай на предварително изпълнение, извънсъдебна или съдебна спогодба при всяко положение на делото, или допуснато изпълнение на осъдително решение на въззивния съд, дължимата сума по чл. 3 ставала изискуема незабавно, независимо, че решението по делото не е влязло в сила, и ще бъде удържана пропорционално от довереника съобразно изплатените от доверителя суми по повод уреждане на отношенията между него и ответника по образуваното дело.

Съгласно чл. 15 договорът не можел да бъде прекратен преди окончателното приключване с влязло в сила решение на образуваното дело във връзка, с което се сключва и преди окончателното изплащане на уговореното възнаграждение между страните. Ангажирането на други лица, в т.ч. и адвокати от страна на доверителя не освобождава последния от поетите с настоящия договор задължения за заплащане на дължимото възнаграждение. Във връзка с оспорванията на ответницата в писмения отговор, в откритото съдебно заседание по делото от г. съдът извърши констатация по оригинал на процесния договор, по който съдът не установи да има поправки и зачерквания, същият е напълно идентичен на приложения в кориците на гр.д. № г. по описа на РС- К. препис, след което го върна на ищеца.

За доказване изпълнение по процесния договор за поръчка ищецът е ангажирал писмени доказателства- Молба до Окръжна прокуратура - П. от г.; Протокол за разпит на свидетел от г.; Молба до отдел ГРАО от г.; Молба до ОП - П. от г.; Молба до ОС - П. от г. по НОХД г.; Протокол от с.з. от г. по НОХД № г. на ОС-П.; Присъда № г. на ОС-П. по НОХД № г. и мотиви към нея; Въззивна жалба от г.; Допълнителни изложения към въззивна жалба от г.; Определение за насрочване № г. на ПАС по ВНОХД г.; Протокол от г. на ПАС по ВНОХД № г.; Решение на ПАС по ВНОХД № г.; Молба от г. до Информационния център към Гаранционния фонд; Писмо от г. от Гаранционния фонд с приложена справка; Молба за доброволно плащане до „ЗАД „Б.“ АД от г.; Искова молба до СГС от г.; Разпореждане от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба до СГС от г. по гр. д. № г. на СГС; Разпореждане от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба до СГС от г. по гр. д. № г. на СГС; Молба до личния лекар на И.Д. от г.; Молба до СГС от г. по гр. д. № г.; Молба до СГС от г. по гр. д. № г.; Разпореждане на СГС от г. по гр. д. № г.; Допълнителна искова молба до СГС от г.; Определение на СГС от г. по гр. д. № г. От същите е видно, че адв. С. е представлявал ответницата, както в хода на воденото досъдебно производство, така и в наказателното производство по НОХД № г. по описа на ОС-П., приключило с Присъда №г., с която Е. С. П. бил признат за виновен в това, че на г. в гр. П., на бул. „ С.“ пред № при управление на МПС- товарен автомобил „ Р.“ с ДК № нарушил правилата за движение- чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. К. Д., поради което и на осн. чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а ал.1 вр. чл. 54 от НК бил осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подс.