Определение № 1064 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601287 по описа за 2024 година

Производството през въззивната инстанция е образувано по повод депозирана частна жалба от обв. В. В. К., чрез процесуален представител адв.

Д. П. – САК срещу Определение № №2523/14.08.2024 г., по ЧНД №20241100204889 по описа на СГС, 36 с-в, с което е отменено постановление на прокурор при СГП от 30.04.2024 г. за прекратяване на ДП №5571/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. №15195/2016 г. по описа на СГП.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на горепосоченото определение по следните съображения:

Адв. П. излага съображения, че неправилно и необосновано е прието в обжалваното определение, че не е установена фактическата обстановка, че липсват мотиви, както и че не е проверено дали от събраните по делото доказателства се установява „каквото и да е престъпление“ , а не само, престъплението за което е образувано досъдебното производство или за което е предявено обвинение.

Посочените изводи на съда в обжалваното определение според защитата са неправилни, по следните съображения:

Видно от постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство е, че в него е направен дължимия анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка, посочено е на кои доказателства прокурорът е обосновал изводите си и по какви причини. Неверни са изводите в обжалваното определение, че представителят на държавното обвинение е подходил повърхностно и не е направил анализ на събраните по делото доказателства, тъй като видно от Постановление на СГП от 30.04.2024 г. е, че в мотивната му част е посочено /на стр. 1/ за какво престъпление е 1 образувано досъдебното производство, а на стр. 2 и следващи подробно е описаната установената по делото фактическа обстановка, като са коментирани всички събрани по делото доказателства - свидетелски показания, писмени доказателства, експертни заключения - първоначалната ССЕ /коментирана на стр. 3 от Постановлението на СГП/ и допълнителната ССЕ /коментирана на стр. 5 от Постановлението на СГП/. В постановлението на СГП е коментиран и допълнително проведения разпит на св. Т. /стр. 4/, показанията на служителите в „Юробанк България „АД. На стр. 5, последен абзац от Постановлението на СГП е посочено предявеното на обв. К. обвинение - за престъпление по чл. 206 ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 206 от НК.

Коментиран е и проведен пореден разпит на св. Т. за уточняване на „какви права по пълномощното е имал К.“, и „да се изясни съдържанието на пълномощното“. В обжалваното постановление е посочено, че са извършени допълнителни разпити на свидетели /стр. 6, 2 абзац/, но те не са могли да „внесат още яснота в установената фактическа обстановка“.

Подробно в Постановлението на СГП са коментирани обясненията на К., коментирана е и проведената очна ставка между пострадалия Т. и обв. К., която видно от протокола за провеждането й не изяснява противоречията в показанията на двамата, което обосновано е констатирано в Постановлението на СГП. На стр. 7-8 от Постановлението на СГП е направен подробен анализ на събраните доказателства. На стр. 7, 1 абзац от Постановлението на СГП е коментирано, че по делото не е установено неправомерно обсебване

/разходване на средства и неправомерно /не за целта/ разходване. В постановлението на СГП е коментирано престъплението по чл. 217 ал. 4 от Н К , /стр. 7, 2абзац/, както и престъплението по чл. 203 от НК /стр. 7, последен абзац/. На стр. 8 от Постановлението на СГП според защитата подробно от правна страна са изложени мотиви за престъпление по чл.

206 от НК, за което обв. К. е обвинен, както и липсата на доказателства за това обвинение.

Според защитата правилен и обоснован е изводът на СГП в постановлението за прекратяване на стр. 8, първи абзац от Постановлението на СГП, че: „В конкретния случай не е спорно дали В. К. е имал права върху личната банкова сметка на св. П. Т., а с какви конкретно правомощия е разполагал по отношение на личните средства на титуляра, за какъв период и въз основа на какъв документ“. Адв. П. акцентира, че в Постановлението на СГП прокурорът е изпълнил задължението си, да провери дали от събраните по делото доказателства се установява „каквото и да е престъпление, а не единствено престъплението, за което е образувано досъдебното производство или за което е повдигнато обвинение“, каквото в обжалваното пред Вас определение декларативно се твърди, че не е направено от наблюдаващия прокурор.

За пълнота на изложеното си в частната жалба и във връзка с твърдяната неправилност и необоснованост на обжалваното определение, защитата прави искане въззивиният съд да съобрази, че в Постановлението на 2

СГП, че никъде не е коментирано, че прокурорът кредитира или не кредитира показанията на св. Т. или обясненията на К., като анализът на показанията/обясненията в Постановлението на СГП е направен в съпоставка с други събрани по делото доказателства. Според защитата от значение за повдигане на обвинение за длъжностно престъпление е наличие на длъжностна характеристика /каквато по делото няма/, а за всички останали коментирани в постановлението на СГП престъпления са от значение конкретните права по пълномощното, дадено от св. Т. на обв. К..

Видно от номера на досъдебното производство, то е започнало през 2016 г. В продължаващото осем години разследване са събирани множество доказателства, разпитвани са множество свидетели, проверявана е възможна съставомерност на деяние по различни текстове на НК.От органите на ДП са положени усилия да бъде намерено „процесното“ пълномощно, като то е търсено от свидетели, от банката, където е било представено. Органите на досъдебното производство и в частност прокурорът, не биха могли да „създадат“ процесното пълномощно, нито биха могли да коментират или да вменяват неизпълнение или ексцес на неизвестни в пълномощното клаузи. Нито от упълномощителя, нито от упълномощения, нито от „Юробанк България“ АД пълномощното е представено, поради което изводът на прокурора в постановлението за прекратяване /стр. 7, 2 абзац/, че не съществува първоизточник, от който да се правят изводи за това, какви точно права е имал К. въз основа на даденото му пълномощно, какъв е бил техния обем са правилни. Според защитата правилни са и изводите на прокурора, че при липсата на длъжностна характеристика не може да се обоснове обвинение по чл. 203 от НК. Органите на досъдебното производство не биха могли да вменяват длъжностно престъпление без длъжностна характеристика, с конкретни права и задължения. Волята на прокурора в постановлението за прекратяване - е напълно ясна и не съществува никакво противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното постановление. В края на мотивната част на обжалваното Постановление ясно е посочено, че: „Въпреки извършените следствени действия за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка и обстоятелствата, относно предмета на доказване по делото не са налични категорични доказателства от обективна и субективна страна за предаване обвиняемото лице на съд за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, поради което ДП следва да бъде прекратено поради недоказаност на повдигнатото обвинение на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК“. В диспозитива на Постановлението ясно е посочено, че се прекратява ДП 5571/2016 г. на СДВР, пр. пр.

№1515/2016 г. на СГП, образувано за престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 201 от НК, което отговаря на текста, по който реално производството е образувано. В предходния абзац на постановлението, в неговата мотивна част ясно е посочено, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, по който текст подзащитният ми е обвинен.

3

В мотивната част на обжалваното постановление подробно е описано по кой текст е образувано производството, по кой текст е повдигнато обвинение, коментирани са всички възможни състави от НК, по които би могла да бъде коментирана възможна съставомерност на установените по делото факти и обстоятелства, като не е налице противоречие или неяснота във волята на прокурора, обективирана в Постановлението за прекратяване.

По изложените съображения, защитникът на обв. К.- адв. Д. П. от САК прави искане до въззивната инстанция за отмяна на атакуваното определение №2523/14.08.2024 г., по ЧНД №20241100204889 по описа на СГС, 36 с-в, с което е отменено постановление на прокурор при СГП от 30.04.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №5571/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. №15195/2016 г. по описа на СГП и за произнасяне от въззивния съд с определение, с което се потвърждава постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, но и да бъде уважена жалбата на обв. К. срещу постановлението на СГП, в частта му относно основанието за прекратяване на наказателното производство, а именно не поради недоказаност, а поради липса на престъпление.

Адв. П. е депозирала на 16.09.2024 година допълнителна жалба, в която излага същите съображения срещу първоинстанционното определение,но прави и допълнително искане, въззивният съд да съобрази и обстоятелството, че не е администрирана и връчена на нея в качеството й на защитник и на подзащитния й П. Т. жалба срещу постановлението на СГП за прекратяване на производството, като по този начин са лишени да участват в процеса и да изразят становището си по жалбата. В този смисъл, защитникът прави искане до въззивната инстанция при наличие на преценка, че СГС се е произнесъл преждевременно, преди изпълняване на процедурата по размяна на съдебни книжа, първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен.

По делото е постъпило и писмено становище от П. К. Т., което се излагат съображения, че Определение № 2523/14.08.2024г., постановено по ч. нак. д.

№ 20241100204889/2024г. по описа на СГС, НО- 36 състав е правилно и законосъобразно.

На първо място, според пострадалия Т., напълно неоснователни са оплакванията на процесуалния представител на обвиняемия, че нито на нея, нито на подзащитния й не била връчена жалбата на пострадалия срещу Постановление на СГП. с което е прекратено досъдебното производство № 5671/2016г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15195/2016г. по описа на СГП.

Според пострадалия такава процедура не е предвидена в чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК, т.е. така наречената процедура по „размяна на книжа“ не е уредена в разпоредбите на НПК, които уреждат производството пред първа инстанция, каквато е СГС, поради което прави искане до въззивния съд за неуважаване на искането за отмяна на Определение № 2523/14.08.2024г., постановено по ЧНД 4

№ 20241100204889/2024г. по описа на СГС, НО- 36 състав на това основание.

На следващо място, според пострадалия, СГС изключително правилно е посочил, че от Постановление от 30.04.2024г. на прокурор при СГП не може да се определи волята на прокуратурата, защото в диспозитива на постановлението се чете. че се прекратява производството, образувано за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 201 от НК, но от друга страна обвиняемият К. е привлечен като такъв за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, което е самостоятелно основание за отмяна на Постановление от 30.04.2024г. на прокурор при СГП.

Т. изтъква в писмения отговор, че оплакванията на защитника на обвиняемия срещу Определение № 2523/14.08.2024г. са в две насоки, които са и посочени в мотивите на Постановление от 30.04.2024г. на прокурор при СГП. с което е прекратено досъдебното производство по делото. Първата насока е свързана с твърдяната както от прокурорът от СГП, така и от защитника на обвиняемия липса на длъжностни характеристики към трудовите договори на обвиняемия К., което да може да обоснове длъжностно престъпление. Тези доводи са категорично неправилни, защото трудовите правоотношения между обвиняемия К. и пострадалите търговски дружества са доказани по категоричен начин не само от писмените доказателства по делото, но и от редицата свидетелски показания. От тези показания също става и ясно. че обвиняемият К. е избрал счетоводната къща- „Конти“ ООД, с която са работили пострадалите дружества и че именно той е осъществявал ежедневния контакт с отговорните за счетоводството съответно и цялата документация, свързана с трудовите правоотношения служители в тази счетоводна кантора, където и са се съхранявали тези документи. От показанията както на св. Т. и св. Г., така и от показанията на св. П. по делото е установено, че счетоводната документация на пострадалите дружества не е предадена от счетоводната къща „Конти“ ООД на представители на тези дружества, които в тази връзка няма как да представят изисканите от тях длъжностни характеристики, които следва все още да се намират в архива на „Конти" ООД и същото това дружество е длъжно да ги пазят. Нещо повече, няма как липсата на длъжностна характеристика на обвиняемия К. да обоснове прекратяване на воденото срещу него производство във връзка с неправомерно теглене и превеждане на суми от личната сметка на св. Т., защото за тези действия не се твърди от някой от свидетелите, че св. Т. е наел обвиняемия К. и в лично качество. Т.е. за неправомерното теглене на суми и за неправомерните преводи от личната сметка на св. Т., няма как липсата на длъжностна характеристика да обоснове основание за прекратяване на досъдебното производство, при все това, че не се твърди, че тези действия са извършени от длъжностно лице по отношение на св. Т..